Инсултът остава една от най-сериозните заплахи за здравето в България, а само за последната година случаите надхвърлят 40 хиляди. Наред с това неврологичните и психичните заболявания, както и травмите на мозъка, продължават да бъдат подценявани както от системата, така и от обществото. Това предупреди проф. д-р Николай Габровски от „Пирогов“ в контекста на седмицата на мозъчното здраве. По думите му проблемът е огромен, но вниманието към него остава недостатъчно. Експертите настояват за по-добра организация, информираност и ранна реакция.
Инсултът - тиха заплаха с кратък шанс за спасение
„За съжаление инсултът ни дава много малък прозорец на възможности. Мозъкът няма кислород, който да достига до него, но все още е жив и може да бъде възстановен, не е дефинитивно унищожен. Този много малък прозорец на възможности трябва да бъде използван възможно най-ефективно. Хората да могат да разпознават първите симптоми възможно най-рано, да сигнализират възможно най-рано, за да може да тръгне цялата верига от събитие, което евентуално да доведе до отпушване на този съд“, обясни проф. Габровски в интервю за бТВ.
Именно бързата реакция е решаваща - всяко забавяне може да доведе до тежки увреждания или смърт. В същото време много хора не разпознават ранните сигнали или ги подценяват.
Симптомите, които не бива да се игнорират
Един от най-големите проблеми остава липсата на базова информираност. Според специалистите най-честите признаци включват внезапна слабост в едната половина на тялото, увисване на единия ъгъл на устата, проблеми с говора и загуба на контакт с околните.
Все по-тревожен е и фактът, че инсултът засяга все по-млади хора. Това променя профила на заболяването и поставя нови предизвикателства пред здравната система.
План за действие и нужда от координация
Преди дни Българското дружество по неврология внесе план за борба с инсултите в Министерството на здравеопазването. Според проф. Габровски подобна рамка е ключова, за да се организират усилията и да се подобри лечението.
„В една голяма Европа има много университети, много научни групи и твърде често се получава дублиране на усилията, така че тази координация е особено важна и съществена“, посочи той.
Експертите подчертават, че освен лечение, ключова роля имат превенцията и информираността на хората.
Възстановяването е дълъг процес, но възможен
Инсултът не приключва с острия момент. Възстановяването може да продължи до две години, като най-интензивният период е през първите шест месеца.
„Възстановяването продължава до две години, през които ние трябва със сигурност да упорстваме. Това трябва да става под надзор и със съдействието на специалист. В първите шест месеца най-бързо се случват тези процеси“, обясни проф. Габровски.
Ранната рехабилитация и постоянството са решаващи за връщането към нормален живот.
Мозъчното здраве започва от ежедневието
Освен физическите заболявания, специалистите обръщат внимание и на психичното състояние.
„Тревожността нарушава много нашето мозъчно здраве, без самите ние да сме болни, без да сме в някакво състояние, което може да бъде описано като заболяване. Така че и там грижата трябва да е голяма“, посочи проф. Габровски.
Посланието е ясно - грижата за мозъка започва още в ежедневието, с навременна реакция, информираност и внимание към сигналите на тялото.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
