Камарата на представителите на САЩ одобри законопроект за помощ за Украйна и санкции срещу ключови сектори на руската икономика, заобикаляйки възраженията на републиканското ръководство и отправяйки ново предизвикателство към външнополитическата линия на президента Доналд Тръмп. Мярката, внесена от демократа Грегъри Мийкс от Ню Йорк, предвижда над 1 млрд. долара за сигурност и възстановяване на Украйна, както и още 8 млрд. долара под формата на заеми за украинската отбрана.
Гласуването завърши със 226 гласа „за“ срещу 195 „против“ и показа нарастващо нетърпение в Камарата към подхода на Тръмп към войната. Само ден по-рано Камарата за първи път одобри и резолюция за военните правомощия, насочена към спиране на американски военни действия срещу Иран, което превърна седмицата във втора голяма външнополитическа демонстрация срещу Белия дом.
Рядък пробив срещу партийното ръководство
Поддръжниците на законопроекта успяха да наложат разглеждането му чрез т.нар. discharge petition - процедура, която позволява на мнозинство от членовете на Камарата да заобиколят ръководството и да извадят дадена мярка на гласуване. За целта бяха събрани 218 подписа. Подобен инструмент дълго време рядко постигаше успех, но в този състав на Конгреса той все по-често се използва за преодоляване на блокажи по чувствителни теми.
Вече бяха използвани подобни процедурни ходове за законопроекти, свързани с публикуването на правителствени файлове за Джефри Епстийн и с удължаването на здравни субсидии за част от хората, получаващи покритие по Закона за достъпно здравеопазване. В случая с Украйна маневрата имаше ясно политическо значение - група конгресмени реши да извади въпроса от ръцете на партийното ръководство и да покаже, че подкрепата за Киев не е напълно блокирана въпреки новата линия на Белия дом.
Мийкс представи избора пред Камарата като морален и стратегически. По думите му въпросът е дали САЩ ще помогнат на Украйна да преговаря от позиция на сила, или ще позволят на Русия да изчака отслабването на американската воля.
„Всички искаме тази война да приключи“, каза Мийкс. „Въпросът е как. Ще изоставим ли Украйна и ще я принудим ли към ужасна сделка? Точно на това разчита Владимир Путин. Или този орган ще изпълни ангажиментите, които поехме от началото на тази война?“
Вотът разцепи републиканците
По-голямата част от републиканците гласуваха срещу законопроекта. Председателят на Комисията по финансови услуги в Камарата Френч Хил заяви, че остава твърд поддръжник на Украйна, но определи внесения текст като дефектен и остарял. Според републиканеца от Арканзас мярката дори предвижда по-малко средства за украинската сигурност в сравнение с вече договореното от Конгреса като част от тазгодишната отбранителна политика. Той предупреди и че отделна разпоредба може да доведе до намаляване на отбранителните разходи на някои страни от НАТО.
Председателят на Комисията по външни работи Брайън Маст беше още по-категоричен. Той заяви, че според него законопроектът е използван като политическо оръжие срещу президента.
„Този законопроект, според мен, е несериозен законопроект, изготвен основно преди година и половина“, каза Маст, републиканец от Флорида.
Въпреки това част от републиканците застанаха зад мярката. Дон Бейкън от Небраска се разграничи от повечето си съпартийци и защити законопроекта с остри думи.
„Ще застанем ли на страната на доброто, или ще застанем на страната на злото? За това става дума тази вечер“, заяви Бейкън.
В крайна сметка 18 републиканци, 207 демократи и един независим представител подкрепиха законопроекта. Срещу него гласуваха 194 републиканци и демократката Илхан Омар. Тази конфигурация показа, че макар подкрепата за Украйна да остава силна сред демократите и част от умерените републиканци, мнозинството от Републиканската партия вече гледа с много по-голяма предпазливост на нови финансови ангажименти към Киев.
Сигнал към Киев, Москва и Сената
Поддръжниците на законопроекта не крият, че целта им е не само да осигурят помощ за Украйна, но и да окажат натиск върху Сената. Там перспективите остават неясни, тъй като мярката вероятно трудно ще събере необходимите 60 гласа без подкрепа от Тръмп. Въпреки това за вносителите самият вот в Камарата има значение като политически сигнал.
„Вероятно няма да получи 60 гласа в Сената, но се надявам да принуди Сената да се заеме с въпроса“, каза републиканецът Брайън Фицпатрик от Пенсилвания, който подписа процедурната петиция и гласува за законопроекта. „Това ще изпрати голямо послание към войниците на Украйна.“
Фицпатрик добави, че вотът изпраща сигнал и към Путин - че в Конгреса все още има воля за действие, грижа за Украйна и готовност да се използват правомощията на законодателната власт в нейна подкрепа.
Докато войната се проточва, за поддръжниците на Украйна в Конгреса става все по-трудно да осигуряват нова финансова подкрепа. САЩ вече са одобрили около 195 млрд. долара за реакцията, свързана с Украйна, според последния тримесечен доклад на генералния инспектор за Operation Atlantic Resolve. Около една четвърт от тази сума е насочена към попълване на оръжейните запаси на американската армия. Последният голям законодателен пакет за Украйна беше приет през април 2024 г., а след това бяха включвани само по-скромни средства в годишни бюджетни закони.
Белият дом и републиканското ръководство настояват за друг път
Републиканското ръководство се опита да спре законопроекта. Лидерът на мнозинството в Камарата Стив Скалийз заяви, че в момента текат добросъвестни преговори между членове на Конгреса и Белия дом за засилване на подкрепата за Украйна. Той описа разговорите като сложни, но предупреди, че приемането на настоящия текст може да върне процеса назад.
„Мисля, че те ще дадат положителни резултати, но връщате това назад, ако приемете законодателство, което не стига толкова далеч, колкото стигат преговорите“, каза Скалийз.
Войната, започнала след пълномащабната руска инвазия в Украйна, вече продължава повече от четири години и краят ѝ не се вижда. През последните дни и двете страни се опитват да спечелят предимство чрез далекобойни ракетни удари. Американските мирни усилия досега не доведоха до напредък по основните различия, а вниманието на Вашингтон беше допълнително отклонено от войната в Иран.
Украинският президент Володимир Зеленски прие безусловно прекратяване на огъня, поискано от Тръмп, но Владимир Путин отказа. Това допълнително засили аргументите на онези в Конгреса, които настояват, че Москва трябва да бъде притискана чрез санкции и че Киев не бива да бъде оставян да преговаря от отслабена позиция.
В Сената дебатът за Украйна се върти около отделен законопроект, който предвижда мащабни мита и вторични санкции срещу държави, купуващи руски петрол, газ, уран и други ключови руски износни продукти, чрез които се финансира руската военна машина. Този проект обаче също е в застой. Така вотът в Камарата се превръща в опит да се раздвижи целият процес - но дали ще доведе до закон, ще зависи от Сената и от това дали Белият дом ще реши да застане зад подобна линия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
