На 91 години госпожа Ян живее сама в покрайнините на Пекин. Съпругът ѝ е починал, зрението ѝ постепенно отслабва заради глаукома, а тишината в дома ѝ понякога става непоносима. Толкова непоносима, че жената започнала да разговаря с телевизора, за да има усещането, че някой ѝ отговаря.
Самотата я довела до отчаяние. В един момент дори попитала сина си дали има законен начин доброволно да сложи край на живота си.
Днес положението е различно. Два пъти дневно до вратата ѝ спират хора с електрически скутери. Носят топла храна, помагат с домакинството, поправят дребни повреди и, най-важното, остават да поговорят с нея.
Тези хора не са нейни роднини. Те са част от нов бизнес, който набира популярност в Китай и вече има собствено име – „икономика на самотата“.
За необичайното явление разказва кореспондентът на BBC в Китай Стивън Макдонъл, който посещава компания за платени компаньони, наричани понякога „временни деца“.
Деца под наем, но без семейни кавги
Уан Инвей доскоро продавал мобилни телефони. Днес ръководи малък екип от четирима души, които се грижат за възрастни хора в Пекин.
Самият той предпочита да определя служителите си като „деца на общността“.
Идеята е проста – клиентът плаща за определени услуги, но получава и нещо, което трудно може да се измери в пари: човешко внимание.
Инвей и колегите му доставят храна, оправят развалени душове, монтират филтри за вода и помагат с всякакви дребни задачи, които за самотен възрастен човек могат да се окажат сериозно изпитание.
Услугите струват по-малко от половината от цената за наемане на професионален домашен помощник.
Идеята за бизнеса се родила след тежък личен опит. Тъстът на Инвей се разболял от Алцхаймер и семейството било принудено да го настани в дом за възрастни хора. Условията там го разочаровали толкова силно, че решил да създаде алтернатива за хората, които искат да останат в собствените си домове.
За 75-годишната Джън Жуейджъ тези посещения са се превърнали в истинска радост. Синът ѝ живее на около два часа път, а след пенсионирането тя все по-рядко има възможност да общува с други хора.
Днес посреща Инвей с усмивка и го нарича „моето мило момче“. Доверява му се и знае, че при нужда има на кого да разчита.
Защо и младите китайци си плащат за приятел
На пръв поглед човек би предположил, че подобен бизнес е предназначен единствено за възрастни хора без семейства.
Оказва се, че самотата няма възраст. 23-годишната Лю Янян например печели пари, като придружава клиенти до болница. Тя им помага да се ориентират в огромните медицински комплекси, получава резултати от изследвания и взема лекарства.
Сред клиентите ѝ има и млади хора, които наскоро са се преместили в Пекин заради работа и все още нямат близки приятели. В традиционните отношения услугите предполагат взаимност. Ако приятел ви придружи на лекар, може да почувствате задължение да му се отблагодарите.
При платената компания всичко е ясно предварително. Няма нужда от неудобни молби, обяснения и обещания за бъдещи услуги. А понякога е по-лесно да споделиш тревогите си с напълно непознат, отколкото с човек от близкото обкръжение.
Доцент Тереза Куан от Китайския университет в Хонконг обяснява, че именно предвидимостта на тези отношения е една от причините хората да ги предпочитат. Приятелството може да донесе разочарование, докато при платената услуга очакванията са предварително уточнени.
Плати си приятел, за да изкачиш планина
Още по-любопитна е историята на Уан Джоутао, бивш военен, който превърнал планинските преходи в бизнес за емоционална подкрепа.
Той придружава клиенти по стръмните пътеки на прочутата планина Хуаншан, снима ги, разговаря с тях, разказва шеги и им вдъхва увереност.
В натоварени периоди изкачва планината до 30 пъти месечно. Една от клиентките му била млада жена, която се чувствала отхвърлена на работното си място. По време на прехода жегата била изтощителна и тя няколко пъти поискала да се откаже.
Джоутао не я оставил да се предаде. Насърчавал я да продължи и да приеме изкачването като лично изпитание. Когато стигнали върха, жената вече гледала на себе си по различен начин. По-късно му изпратила дълго благодарствено съобщение.
Подобни услуги се предлагат и на други известни туристически места. По данни на Ройтерс компания за планински придружители в провинция Шандун взема 800 юана за дневно изкачване на планината Тайшан – приблизително 116 долара.
Срещу тази сума клиентите получават не само водач, но и човек, който носи багажа, снима ги и им прави компания. Вече може да се плати дори за споделена вечеря, туристическа разходка или посещение на забележителности.
Бизнесът със самотата вече струва милиарди
Колко струва човешкото внимание?
Оказва се – все повече. Според оценка на китайската инвестиционна компания Sinolink пазарът на платено придружаване и общуване е достигнал около 7,4 милиарда долара през 2025 година.
Официална и изчерпателна статистика за този нов сектор все още липсва, но участниците в него говорят за бързо нарастващо търсене.
Причините са дълбоко свързани с промените в китайското общество.
Милиони млади хора напускат родните си места, за да учат или работят в големите градове. Родителите им остават далече, традиционните семейни връзки отслабват, а забързаното ежедневие оставя все по-малко време за приятелства.
Парадоксът е очевиден: в градове с милиони жители човек може да се окаже напълно сам.
И докато технологиите правят общуването по-лесно от всякога, присъствието на жив човек се превръща в услуга, която може да се поръча и плати.
Може ли обичта да се купи?
Въпросът звучи почти като сюжет от антиутопичен роман.
В Китай обаче той вече е част от ежедневието.
Платените придружители не могат да заменят истинското семейство, нито да премахнат причините за самотата. Но понякога променят живота на човек чрез неща, които изглеждат съвсем незначителни – топъл обяд, поправен климатик, споделен разговор.
