Джеф Лий е човек, който дълги години живее на бързи обороти. Разследвания, телефонни разговори, срокове, новини, които не могат да чакат. Професията го поглъща още на 21 години и близо четири десетилетия по-късно продължава да определя ритъма на живота му.
Той е политически и разследващ репортер във вестник The Vancouver Sun. Свикнал е да взема решения бързо, да задава въпроси, да търси отговори и да преминава към следващата история, преди предишната да е изстинала.
Един ден обаче открива, че има същества, на които този начин на работа изобщо не се нрави.
Това са пчелите.
Днес, на 69 години, Джеф и съпругата му Аманда отглеждат около 800 кошера в канадската провинция Британска Колумбия. Произвеждат мед, който печели престижни отличия, и управляват собствен бизнес.
Но най-неочакваната промяна се е случила със самия него. От човек, който постоянно бърза, той постепенно се научава да се съобразява с един съвсем различен ритъм.
Историята му е разказана от журналистката Пола Кокоца в рубриката „Ново начало след 60“ на британския вестник The Guardian.
Всичко започнало с брада от живи пчели
Първата среща на семейството с пчеларството прилича повече на сцена от приключенски филм.
Аманда посещава изложба, посветена на науката за страха, в научния център Science World във Ванкувър.
Там посетителите могат да преживеят нещо наистина необичайно – да си направят „брада“ от живи пчели.
Аманда влиза в прозрачна защитена кабина. Под брадичката ѝ поставят малка клетка с пчелна майка. Привлечени от нея, хиляди пчели постепенно покриват шията и долната част на лицето ѝ.
За мнозина това би било истински кошмар. Аманда обаче остава напълно спокойна.
Човекът, който провежда демонстрацията, е толкова впечатлен, че я насърчава да се занимава с пчеларство.
Вкъщи Джеф вече има няколко книги за пчелите. Отдавна го привлича идеята за по-независим живот, далеч от непрекъснатото напрежение на големия град.
Двамата решават да се запишат на пчеларски курс. Скоро в задния им двор се появяват първите два кошера. Тогава те още не предполагат, че малкото им хоби ще промени напълно бъдещето им.
Пчелите не се интересуват от крайни срокове
След работа Джеф се прибира у дома и отива право при кошерите.
Но продължава да се държи така, сякаш е в редакцията.
Отваря ги прибързано, прави резки движения и се опитва да свърши всичко колкото може по-бързо.
Резултатът е болезнен – пчелите го жилят многократно.
Постепенно разбира, че при тях неговият журналистически темперамент е по-скоро недостатък.
Пчелите реагират на грубото и неспокойно поведение. Работата с тях изисква наблюдение, търпение и внимание към най-малките промени.
Джеф започва да забавя движенията си, да се вглежда в случващото се в кошера и да се съобразява с поведението на насекомите.
Открива, че тази промяна се отразява не само на пчеларството.
След уикенд сред кошерите се връща в редакцията по-спокоен. Пише по-добре, общува по-добре и усеща, че не е нужно непрекъснато да препуска от една задача към следващата.
Години наред е смятал бързината за едно от най-важните професионални качества.
Сега открива стойността на търпението.
От дъскорезницата до големия вестник
Любопитното е, че самата журналистика някога също се появява съвсем случайно в живота на Джеф.
Родителите му са университетски преподаватели. Семейството се мести между Калифорния, Лондон, Гватемала, Ню Мексико и Ванкувър.
От него се очаква да следва академичния път, но младият Джеф не проявява особен интерес към това.
Първата му година в Университета на Британска Колумбия завършва неуспешно и той решава да прекъсне обучението си.
Когато родителите му заминават на академичен отпуск в Япония, вече е достатъчно голям, за да се грижи сам за себе си.
Започва работа в дъскорезница в Бостън Бар, в каньона на река Фрейзър.
Един ден невниманието му води до тежък инцидент – ръката му попада в механизъм на поточната линия.
Следват шест месеца извън работа.
Когато се възстановява, Джеф започва да работи в бар.
И точно там се случва нещо, което определя бъдещето му.
На бара идват най-различни хора. Всеки има своя история, а Джеф обича да ги слуша.
Постепенно осъзнава, че иска да записва тези истории.
Предлага услугите си като сътрудник на местния вестник Hope Standard.
Само няколко месеца по-късно редакторът му предлага постоянна работа.
Джеф получава първия си истински урок по журналистика: всяка новина трябва да отговаря на основните въпроси – кой, какво, къде, кога и защо.
Редакторът добавя и една практична подробност: при кърлинга се говори за ледена площадка, а не просто за отбор.
Младият репортер се влюбва в занаята. Следва кариера, която го отвежда до едно от най-известните канадски издания – The Vancouver Sun.
Моментът, в който редакцията вече не била същата
Джеф обича журналистиката. Това не се променя дори след десетилетия в професията.
Променя се обаче обстановката около него.
След корпоративни промени в компанията собственик започват съкращения.
Работата продължава, сроковете остават, но удовлетворението постепенно изчезва.
Джеф усеща, че е започнал просто да отброява дните. Отнема му около шест месеца да вземе решението да напусне. През 2016 г. се разделя с вестника. Вече е близо до 60-те си години – възраст, в която много хора започват да мислят за пенсиониране. Той и Аманда избират друг път.
Преместват се на около 480 километра източно от Ванкувър, в селските райони на Британска Колумбия, и купуват пчеларска ферма. Още преди това са превърнали хобито си в малък бизнес.
Сега решават да му се посветят изцяло.
Първите две години едва не ги отказали
Отглеждането на два кошера в задния двор е едно. Управлението на голяма пчеларска ферма – съвсем друго. Първите две години се оказват тежки. Джеф и Аманда губят почти всичките си пчели.
За хора, вложили спестяванията, надеждите и труда си в новото начинание, подобна загуба е сериозно изпитание. Но не се отказват. Постепенно възстановяват пчелните семейства, разширяват дейността си и започват да произвеждат все по-големи количества мед.
Днес управляват две компании – Honey Bee Zen Apiaries и Swan Valley Honey.
Произвеждат различни видове мед, сред които натурален, кремообразен, монофлорен и ароматизиран с естествени съставки, както и продукти от пчелен восък.
Медът им достига до магазини в редица населени места в Британска Колумбия.
Двамата не се ограничават единствено с производството. Обучават начинаещи пчелари и са сертифицирани съдии на конкурси за мед.
Аманда има опит и в университетски изследователски проекти, свързани с пчеларството.
От крайни срокове до награди за мед
Десетилетия наред професионалните успехи на Джеф са свързани с журналистически разследвания, редакционни задачи и публикувани материали.
Сега към биографията му се добавят съвсем различни отличия.
Медът, произвеждан от семейството, печели награди на две големи американски изложения.
Сред отличените продукти са кремообразен мед, мед от растението fireweed, познато като теснолистна върбовка, и мед с червена боровинка и портокал.
През 2024 г. Джеф получава и награда за лидерство от организацията BC Food & Beverage, която отличава производители в хранителния сектор на канадската провинция.
Признанието е свързано не само с професионалните му постижения.
Бившият журналист е активен в пчеларските организации и подкрепя местните производители.
Негова инициатива помага и на пет украински семейства, напуснали родината си заради войната, да се установят в Канада.
Някои от новодошлите намират работа в производството и търговията с хранителни продукти.
За Джеф помощта е естествен жест на солидарност. Самият той е пристигнал в Канада като имигрант и познава значението на това човек да бъде приет в нова общност.
На 69 години не мисли за пенсия
Животът на Джеф сега протича сред пчелини, планински пейзажи и земеделски стопанства в долината Крестън.
Но той не е скъсал окончателно с писането. Продължава да работи като автор и редактор на свободна практика, а професионалният му опит остава част от него.
Променил е отношението си към работата. Не измерва дните единствено с изпълнените задачи и не смята, че непременно трябва да прекарва живота си в непрекъснато бързане.
На 69 години Джеф не възприема пенсионирането като крайна цел.
За него по-важно е човек да има занимание, което обича, и причина да започва деня си с желание.
