До седемгодишна възраст две трети от децата вече са имали въображаем приятел – герой, когото сами са създали и с когото редовно общуват или за когото разказват. Това установяват психоложките Наоми Агиар и Марджъри Тейлър.
„Тези деца нямат по-малко приятели от останалите. Те имат същия брой взаимни приятелства като децата без въображаеми приятели. А данните показват, че в почти всяко отношение са съвсем като другите деца“, казва Агиар.
Тя е психолог и автор на книгата „Въображаемите приятели и хората, които ги създават“ (Imaginary Friends and the People Who Create Them).
В момента работи в Орегонския държавен университет в САЩ, където изследва онлайн обучението и отношенията на децата с въображаемите приятели и чатботовете с изкуствен интелект, съобщава BBC.
Според Агиар въображаемите приятели често се появяват, когато около детето няма други хора. Това обаче не е непременно признак на дълбока самота. Просто в конкретния момент то е само и иска компания.
„Много деца създават въображаеми приятели, защото това им доставя удоволствие и защото наистина обичат да общуват. Затова, когато в дадена ситуация нямат човек, с когото да взаимодействат, те си създават въображаем приятел“, обяснява психоложката.
Изследванията обаче показват, че тези измислени същества могат да бъдат полезни далеч отвъд простото осигуряване на компания.
Децата с въображаеми приятели могат да бъдат особено добри в съчиняването на творчески истории, да са по-малко срамежливи, да проявяват по-силен интерес към фантазията, да умеят по-добре да съсредоточават вниманието си, да прекарват по-малко време пред екраните и да имат по-живи мисловни образи от връстниците си, които нямат подобни приятелства.
Всеки въображаем приятел е уникален за детето, което го е създало. Често характерът и особеностите му се променят според непрекъснато развиващите се желания и потребности през детството, обяснява Агиар.
Един от любимите ѝ примери е историята на малко момиче, чийто невидим приятел бил картонена кутия с мляко.
Момичето обичало този приятел именно защото не бил човек.
Така кутията с мляко можела да го научи какво означава да не си човек, а то на свой ред обяснявало на кутията какво е да бъдеш човешко същество, разказва Агиар.
Да разбереш какво се случва в чуждата глава
„За мен най-важното при въображаемия приятел е създаването на друг ум и взаимодействието с него“, казва Пейдж Дейвис, доцент по психология на развитието и психопатология в Университета на Лийдс, Великобритания.
Някои въображаеми приятели са създадени по образа на истински хора или на предмети, на които детето приписва човешки качества. Други се появяват като животни или фантастични същества.
Марта Хименес-Даси от Университета на Валенсия в Испания и нейните колеги установяват, че децата между четири и шест години, които имат въображаеми приятели, постигат по-високи резултати от останалите при оценяването на способността да разбират чуждите мисли и емоции.
Става дума за така наречената „теория за ума“ – способността да осъзнаваме, че другите хора имат собствени убеждения, желания и намерения, които могат да се различават от нашите.
Все още обаче не е ясно дали по-доброто разбиране на емоциите се развива благодарение на въображаемите приятели, или причинно-следствената връзка е обратната – децата, които поначало проявяват интерес към чуждите мисли и чувства, са по-склонни да си създават подобни приятели.
Училище по приятелство
Дейвис и нейните колеги решават да проучат дали ползите от въображаемите приятели се проявяват и при деца с аутизъм, а не само при невротипичните деца.
Децата с аутизъм могат да създават и поддържат успешни приятелства, но начинът, по който общуват, разбират социалните отношения и възприемат емоциите, често се различава от този на невротипичните им връстници. Това може да се отрази на взаимоотношенията им, обяснява Дейвис.
Те също така нерядко участват във въображаеми игри по различен начин – например предпочитат творчески занимания като рисуването пред игрите наужким.
Всичко това предполага, че може да имат по-слабо изразена склонност да създават въображаеми приятели.
Но когато Дейвис интервюира родителите на 124 деца с аутизъм, установява, че 49% от тях съобщават, че детето им е имало въображаем приятел, създаден между една и единайсетгодишна възраст.
Според специалистите тези приятелства дават на децата с аутизъм възможност да упражняват социални взаимодействия, които понякога могат да бъдат предизвикателство за тях.
„Една от трудностите при аутизма е разбирането и ориентирането в социалните отношения. Създаването на въображаем приятел може да осигури безопасно пространство за изследването им“, казва Трейси Глийсън, професор по психология в колежа „Уелсли“ в САЩ.
Според Дейвис и Глийсън редовните и повтарящи се разговори и взаимодействия с невидимо същество, което в известен смисъл притежава собствен ум, могат да помогнат на детето с аутизъм да изгради основно разбиране за социалното общуване.
Това знание впоследствие може да се окаже полезно.
„Родителите на децата с аутизъм, които са създали въображаем приятел, споделят, че според тях детето им има по-добре развита способност да разбира чуждите мисли в сравнение с родителите на деца без въображаем приятел“, казва Дейвис.
„А децата, които са си създали въображаеми приятели, проявяват и значително по-силен интерес към това да прекарват време с други хора и да създават нови приятелства.“
