Той проектира мястото, където Америка ще се сбогува със своя убит президент. Тя е най-известната вдовица в света, опитваща се да намери сили да продължи живота си след трагедията в Далас. От общата скръб постепенно се ражда любовна история, която двамата успяват да запазят почти изцяло за себе си.
Повече от шест десетилетия по-късно неиздаваните спомени на архитекта Джон Карл „Джак“ Уорнеке разкриват какво се е случило между него и Жаклин Кенеди. Връзката им започва след убийството на президента Джон Ф. Кенеди, преминава през тайни срещи, планове за женитба и щастливо лято на Хаваите, но така и не завършва с брак.
В последните месеци от живота на Жаклин двамата отново си припомнят онова, което някога са изпитвали един към друг.
Разказът е част от книгата „Архитектът на Камелот“ (Camelot's Architect: The Untold Story of Jackie Kennedy, Lafayette Square, and a Secret Romance), която излиза на 10 ноември 2026 г.
Първата среща и един розов костюм
Джак Уорнеке се запознава с Джон Кенеди още през 1956 г. Архитектът постепенно печели доверието му, а след влизането на Кенеди в Белия дом получава важна задача – да участва в проекта за съхраняване на историческия облик на площад „Лафайет“ във Вашингтон.
Първата му истинска среща с Жаклин е през октомври 1962 г.
Предната вечер двамата са на прием в британското посолство. Уорнеке решава да се представи по необичаен начин – кани първата дама на танц, а след това ѝ обяснява, че е архитектът, с когото тя има насрочена среща на следващата сутрин.
Жаклин приема поканата.
На другия ден тя пристига на деловата среща в розов костюм с тъмносиня яка, украсена с кадифе. Уорнеке запомня облеклото ѝ толкова добре, че по-късно го описва в мемоарите си.
Година след това същият розов костюм ще придобие трагична историческа известност.
На 22 ноември 1963 г. Жаклин го носи в Далас, когато съпругът ѝ е прострелян. Когато по-късно вижда как тя придружава тялото на президента обратно във Вашингтон, Уорнеке е потресен.
Това е жената, с която е танцувал само година по-рано. Сега тя се превръща в символ на националната скръб.
Любов край Вечния огън
След убийството на президента Жаклин и неговият брат Робърт Кенеди се обръщат към Уорнеке с молба да проектира постоянния гробен комплекс в Националното гробище „Арлингтън“.
Архитектът придружава двамата при посещението им на временното гробно място.
В спомените си описва как Жаклин и Робърт застанали пред Вечния огън, коленичили и се прекръстили. Никой не произнесъл нито дума.
През следващите месеци Уорнеке и Жаклин се срещат многократно, за да обсъждат проекта. Тя лично одобрява важни подробности, свързани с кръста, надписите и оформлението на гроба.
Между тях постепенно се създава близост.
Уорнеке е висок, представителен мъж, разведен баща на четири деца. Двамата споделят любов към историята, архитектурата, културата и изкуството.
Според собствените му спомени той усеща взаимното привличане, но се въздържа от действия заради обстоятелствата, при които са се сближили.
През есента на 1964 г. работата по паметника ги отвежда в семейното имение „Хамърсмит Фарм“ в Роуд Айлънд.
Именно там двамата за първи път открито признават чувствата си.
Уорнеке разказва, че до края на годината вече обсъждали общо бъдеще. Въпросът за брака бил поставен съвсем сериозно.
Едно щастливо лято на Хаваите
През 1966 г. Уорнеке работи по проекта за сградата на щатския Капитолий на Хаваите.
Той убеждава Жаклин да наеме къща в Хонолулу, където двамата биха могли да прекарат повече време заедно, далеч от любопитството на пресата.
За да избегнат нежеланото внимание, измислят обяснение, че тя и децата ѝ Каролайн и Джон са пристигнали по покана на общ приятел.
Жаклин наема къща близо до плажа, недалеч от мястото, където живее архитектът.
В спомените си Уорнеке описва този период като един от най-щастливите в отношенията им.
Той разказва за необичайно спокойната и свободна Жаклин, която се радва на морето, слънцето и възможността за малко лично щастие.
Сред най-пикантните епизоди е вечер, в която тя го изненадва, качвайки се чисто гола на задната седалка на неговия кабриолет. Двамата потеглят към океана и прекарват време на усамотено място край водата.
Уорнеке представя случката като израз на доверието и свободата, които Жаклин постепенно успява да си върне след години на мъка и непрестанно обществено внимание.
Един милион долара застава между тях
Когато връзката им изглежда готова да премине към следващата стъпка, настъпва неочакван обрат.
През есента на 1966 г. Уорнеке научава, че е натрупал задължения от около един милион долара.
Самият той обяснява финансовите затруднения с това, че през 1964 г. е посветил огромна част от времето си на проекта за мемориала на Кенеди и е пренебрегнал развитието на архитектурната си фирма.
Проблемите се задълбочават и от икономическата ситуация.
Жаклин е разстроена от новината.
Уорнеке започва да се съмнява, че би могъл да ѝ осигури сигурността, уединението и защитата, от които тя се нуждае.
Надява се, че след време финансовите му проблеми ще бъдат разрешени и двамата отново ще могат да обсъдят брака.
Но историята поема в друга посока.
Защо Жаклин избира Онасис
На 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди е прострелян в Лос Анджелис и умира на следващия ден. Убийството му разтърсва Жаклин и засилва опасенията ѝ за сигурността на собствените ѝ деца.
По това време гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис вече я ухажва.
Той разполага с огромно богатство, частен остров в Средиземно море, кораби и самолети – възможности, които обещават защита и лично пространство, далеч от американската публичност.
На 20 октомври 1968 г. Жаклин Кенеди се омъжва за Аристотел Онасис.
Уорнеке остава изненадан и разочарован от решението ѝ.
През следващата година самият той сключва втори брак.
По-късно двамата се срещат случайно в парижкия хотел „Риц“. Жаклин го кани на обяд в апартамента си.
Според спомените на архитекта тя му признава, че съжалява за брака си с Онасис. Разказва му и колко ограничена се чувства в огромните помещения на жилището, като има свободата да обзавежда по свой вкус само една стая.
Това е неговият личен разказ за разговора, съхранен десетилетия по-късно.
:max_bytes(150000):strip_icc():focal(661x0:663x2):format(webp)/camelots-architect-by-john-carl-warnecke-110326-3bd38fd783f74e13a1c8f5b239e01716.jpg)
Любовта, която се превръща в приятелство
Онасис умира през 1975 г., а Уорнеке се развежда през 1978 г.
След това двамата възобновяват приятелството си.
Срещат се, разговарят с часове и открито обсъждат личния си живот и новите си връзки.
Уорнеке споделя, че Жаклин понякога го посещавала в апартамента му след работа. Разговаряли свободно, без дистанцията и предпазливостта, характерни за по-ранните години.
Той описва близостта им като особена форма на продължаваща любов, въпреки че романтичната им връзка вече е приключила.
Последният Свети Валентин
През февруари 1994 г. Уорнеке прочита в „Ню Йорк Таймс“, че Жаклин е диагностицирана с рак.
Новината го разтърсва.
Той решава да ѝ изпрати писмо за Свети Валентин. В него си спомня тяхната любов и признава, че въпреки раздялата никога не е преставал да изпитва чувства към нея.
Вдъхновен от филма „Безсъници в Сиатъл“, архитектът пише, че продължава да мечтае някой ден двамата да се срещнат отново на върха на Емпайър Стейт Билдинг.
Според неговите спомени Жаклин му се обажда още на следващата сутрин.
Благодари му за писмото и потвърждава, че чувствата, които някога са споделяли, не са били разрушени от раздялата.
Три месеца по-късно, на 19 май 1994 г., Жаклин Кенеди Онасис умира на 64 години.
Последното сбогуване
В деня на погребението Уорнеке е в Калифорния, на около 4800 километра от Вашингтон.
Гледа по телевизията как жената, която някога е обичал, е положена до Джон Кенеди в гробния комплекс, който самият той е проектирал.
В дома си пази стар кожен подарък – одеяло, което Жаклин му е подарила за Коледа през 1965 г., придружено от бележка, за да го топли, когато е сам на Западното крайбрежие.
След погребението Уорнеке взема вече износеното одеяло, навива го и го пуска по течението на река Ръшън в Калифорния.
Това е неговият личен ритуал на сбогуване.
През есента на същата година посещава „Арлингтън“, за да отдаде последна почит на Жаклин.
Архитектът умира през 2010 г. на 91 години, без да е публикувал спомените си за нея.
Преди смъртта си обаче кара дъщеря си Марго Уорнеке Мерк да обещае, че един ден ще издаде ръкописа.
Шестнадесет години по-късно обещанието е изпълнено.
Така човекът, създал последния дом на Джон Кенеди, оставя на света разказ за жената, която е обичал и която в крайна сметка намира последния си покой именно там.
