На 2 ноември Българската православна църква почита паметта на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист. Историята им ни връща в IV век, когато християнската вяра се разпространява все по-широко в Персийското царство, но последователите ѝ стават жертва на жестоки преследвания.
Петимата светци са свързани с една от най-драматичните страници в ранната история на християнството. Според църковното предание те предпочели да понесат мъчения и смърт, вместо да се отрекат от Христос.
Когато вярата се превръща в политическо обвинение
През IV век Персия е управлявана от могъщия сасанидски владетел Шапур II, известен в църковните жития и като Сапор. По негово време отношенията с Римската империя често са белязани от напрежение и военни конфликти.
Християнството вече е намерило последователи сред различни слоеве на персийското общество, включително сред хора, приближени до владетеля.
С разпространението на новата вяра обаче се засилва и подозрението към нейните последователи. Християните били обвинявани, че поддържат връзки с Римската империя, откъдето идва част от мисионерското влияние. Религиозната принадлежност започнала да се възприема като въпрос на политическа лоялност.
Според житието на петимата мъченици Шапур първоначално поддържал мирни отношения с император Константин Велики. След смъртта му през 337 г. и последвалите конфликти с римския император Констанций II положението на християните се влошило.
Персийските жреци и приближените до царя започнали да настояват за сурови мерки срещу тях.
Тримата придворни, които отказали да предадат вярата си
Акиндин, Пигасий и Анемподист заемали длъжности в двореца на персийския владетел. Те били християни, но дълго време пазели вярата си в тайна.
Когато срещу тях били отправени обвинения, тримата били изправени пред Шапур II.
Царят се опитал да ги убеди да се отрекат от християнството. Обещавал им награди и благоволение, ако се подчинят, и ги заплашвал със смърт, ако откажат.
Но придворните открито изповядали вярата си в Светата Троица.
Последвали жестоки мъчения, описани в църковното житие. Според преданието въпреки страданията те запазвали силите си с Божия помощ, а чудесата, които съпътствали изпитанията им, предизвиквали удивление сред присъстващите.
Палачът, който сам станал християнин
Сред свидетелите на мъченията бил Афтоний – един от хората, натоварени да изпълняват царските заповеди.
Според преданието той бил толкова силно развълнуван от непоколебимостта на тримата християни, че захвърлил оръжието си и открито изповядал тяхната вяра.
„Велик е християнският Бог!“, възкликнал Афтоний според житието.
След това бил осъден на смърт. Преди екзекуцията си той помолил за Божията милост, а останалите мъченици се молели за новоповярвалия.
Така човекът, който трябвало да бъде изпълнител на наказанието, сам се превърнал в жертва на гоненията.
Елпидифор и хилядите последователи на Христос
Друг човек, впечатлен от вярата на мъчениците, бил Елпидифор – знатен персиец и сановник.
Той също заявил пред владетеля, че вярва в Иисус Христос.
Според житието царят се опитал да го разубеди, като му напомнил, че като образован човек трябва да различава истината от заблудата.
Елпидифор обаче отговорил с думите на Христос от Евангелието според Йоан:
„Аз съм пътят и истината, и животът.“
Той бил осъден на смърт.
Църковното предание разказва, че когато мъчениците били отвеждани към мястото на екзекуцията, огромно множество християни ги последвало. По заповед на владетеля войниците избили около седем хиляди вярващи, сред които бил и Елпидифор.
Числото е запазено в житийната традиция и не може да бъде независимо установено с точността на съвременните исторически сведения.
Последното изпитание
Акиндин, Пигасий и Анемподист продължили да отказват да се отрекат от Христос.
Според църковното предание сред хората, приели християнството под впечатлението на тяхната вяра, била и майката на персийския владетел.
Тримата придворни били осъдени на изгаряне. Житието разказва, че загинали заедно с майката на царя.
По-късно християни тайно се върнали на мястото на екзекуцията. Според преданието открили телата на мъчениците невредими от огъня и ги погребали с почит.
Паметта на светците се разпространила далеч отвъд границите на Персия. В тяхна чест били посветени и два храма в Константинопол.
Какво се прави на 2 ноември
На този ден православните християни могат да почетат паметта на петимата мъченици с молитва, участие в богослужение и запалване на свещ.
Църквата не предписва специални забрани за работа или домакински задължения, свързани с тяхното честване. Акцентът е върху духовния смисъл на празника – постоянство във вярата, милосърдие, търпение и готовност да помогнем на ближния.
Историята на Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист напомня за времето, когато изповядването на християнството е можело да струва на човека не само общественото му положение, но и живота му.
