Високопоставени представители на Русия и САЩ са обсъждали възможността американски инвеститор да влезе в газопроводите „Северен поток“, които преди войната бяха основен маршрут за доставки на руски газ към Германия. В разговорите са участвали Кирил Дмитриев, близък съветник на Владимир Путин, и Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп и един от хората, ангажирани с опитите за постигане на примирие между Москва и Киев, съобщава Ройтерс, позовавайки се на петима запознати източници.
Бизнесът като част от мирната сделка
Според източниците Къшнър разглежда възстановяването на икономическите отношения като възможен елемент от бъдещо мирно споразумение. При подобен сценарий американски инвеститори биха могли да участват в енергийните потоци от Русия към Европа и да печелят от евентуалното им възстановяване след края на войната.
Дмитриев и Къшнър са се срещали през последните седмици в Москва и Ню Йорк. Не е ясно доколко конкретно е бил обсъждан „Северен поток“, но според източници на Ройтерс темата продължава да фигурира в разговорите.
Белият дом заяви, че евентуални сделки с Русия трябва да бъдат договаряни с участието на американската DFC и Министерството на финансите и да носят полза за американските компании и данъкоплатци. Представител на администрацията обаче уточни, че в последно време не са водени конкретни разговори за „Северен поток“.
Големи политически и санкционни препятствия
Възстановяването на газопроводите засега изглежда трудно. „Северен поток“ е под санкции на САЩ и ЕС, а повторното му пускане би изисквало политически решения както във Вашингтон, така и в Европа.
Германското министерство на икономиката заяви, че Берлин вече е намерил алтернативи на руския газ и че за възобновяване на работата на газопроводите ще е необходимо одобрение от правителството. Такова към момента не е поискано.
Преди руската инвазия през февруари 2022 г. Германия получаваше повече от половината от необходимия й газ от Русия. По-късно доставките бяха прекратени, а през септември 2022 г. тръбите на „Северен поток“ бяха тежко повредени при подводни експлозии.
В част от Европа евентуалното връщане към руския газ среща силна съпротива. Полша и балтийските държави остават против възстановяването на подобна енергийна зависимост.
Германия остава разделена
Управляващите в Берлин се противопоставят на повторното пускане на „Северен поток“, докато „Алтернатива за Германия“ настоява за възстановяване на доставките. Според Ройтерс Кирил Дмитриев планира среща с ръководството на AfD в началото на следващата година, на която се очаква да бъде обсъждан и руският газ.
Германският депутат Михаел Келнер предупреди, че подобна схема може да доведе до това американски и руски компании да поделят печалбите, докато икономическите и политическите последствия остават за Европа.
Кой държи „Северен поток“
Компанията зад газопроводите е контролирана от „Газпром“, който притежава 51%. Още 31% са в ръцете на две германски компании, а останалата част е собственост на френско и нидерландско дружество.
Според източник на Ройтерс германските акционери искат да запазят участията си, за да съхранят влияние върху бъдещето на проекта, ако „Газпром“ реши да продаде своя дял.
Американското участие би могло да промени политическата и икономическата конструкция около газопровода, тъй като Вашингтон би получил пряк финансов интерес от бъдещите доставки.
Обсъждат се и активите на „Лукойл“
Разговорите между Къшнър и Дмитриев не се ограничават само до „Северен поток“. Според Ройтерс са били обсъждани и активи на „Лукойл“ - от петролни рафинерии до бензиностанции в Европа и други региони.
Един от разглежданите варианти предвижда консорциум с участието на американската DFC и инвеститори от Катар и Обединените арабски емирства да придобие част от тези активи. В замяна американските власти биха могли да смекчат или отменят определени санкции.
Представител на Белия дом заяви, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са работили с DFC по схема, която би осигурила на Съединените щати значително първоначално плащане и участие в бъдещите печалби.
Енергийните сделки като част от по-голям план
След срещите си в Москва Къшнър заяви в Киев, че е разговарял с европейски партньори за високите енергийни цени вследствие на войната. Според него бъдещи „споразумения за просперитет“ могат да създадат икономически стимули за мир.
Именно това очертава по-широката идея зад обсъжданите сделки - след евентуално прекратяване на войната икономическите връзки между Русия, САЩ и Европа да се превърнат в част от новата политическа конструкция.
Засега обаче подобен сценарий остава далеч от реализация. Санкциите, позицията на Германия, силната съпротива на редица европейски държави и продължаващата война превръщат всяка сделка за „Северен поток“ в изключително сложен политически и икономически проект.
