Кубинският президент Мигел Диас-Канел отвърна остро на новите санкции на Съединените щати и обвини Вашингтон в агресивна политика срещу Хавана. Американските ограничения бяха наложени снощи срещу самия Диас-Канел, както и срещу свързани с него лица и организации, а под удар попадат и членове на фамилията Кастро.
Решението идва на фона на изострена реторика от Белия дом, след като президентът Доналд Тръмп нарече Куба „провалена нация“. Хавана отговори с обвинение, че санкциите задълбочават блокадата и конфликта между двете страни.
Хавана говори за нова атака
Диас-Канел написа в социалната мрежа Екс, че санкциите засилват блокадата срещу Куба и изострят конфликта със Съединените щати. Той заяви, че островът е решен да „устои на империалистическото настъпление“ - формулировка, която показва, че кубинското ръководство ще представи новите мерки не като наказание срещу конкретни представители на властта, а като пореден епизод от дългия политически сблъсък с Вашингтон.
66-годишният Диас-Канел е президент на Куба от 2018 г., когато наследи Раул Кастро - брат на Фидел Кастро и последната водеща фигура от историческото революционно поколение на острова. Санкциите срещу него и срещу лица от фамилията Кастро имат силен политически заряд, защото са насочени към самия връх на кубинската власт и към символите на режима.
Тръмп нарече Куба „провалена нация“
Новият американски удар срещу Хавана беше обявен на фона на коментарите на Доналд Тръмп в Белия дом. На журналистически въпрос дали санкциите имат за цел да ускорят колапса на Куба, американският президент заяви, че Съединените щати искат страната да бъде добре управлявана.
Тръмп определи Куба като „провалена нация“ - оценка, която директно прехвърля отговорността за тежката криза върху кубинското управление. Така Вашингтон отхвърля основната теза на Хавана, че недостигът, икономическият срив и социалното напрежение са резултат най-вече от американския натиск и дългогодишната блокада.
Санкциите вече обхващат по-широк кръг от властта
Миналия месец Вашингтон наложи санкции срещу 11 кубински длъжностни лица, сред които министърът на комуникациите, няколко военни лидери и главната разузнавателна агенция на страната. Новият пакет показва, че американската администрация разширява натиска и вече насочва ограниченията към още по-високо политическо равнище.
За Хавана това е доказателство за ескалация на американската политика. За Вашингтон обаче санкциите са инструмент срещу власт, която според американската позиция носи основната вина за състоянието на страната. Именно тук сблъсъкът става най-остър - Куба говори за външна агресия, а Съединените щати за вътрешен управленски провал.
Островът остава в тежка криза
Куба от години е в дълбока икономическа криза, белязана от липса на горива, прекъсвания на тока, недостиг на вода, лекарства и храни. Тези проблеми тежат пряко върху ежедневието на населението и засилват общественото напрежение на острова.
Кубинското ръководство обвинява Съединените щати, че чрез санкции и блокада задушават икономиката и ограничават възможностите за възстановяване. Вашингтон отговаря, че основната причина е лошото управление, което е довело страната до продължителен недостиг и институционална слабост. Така новите санкции не само задълбочават политическия конфликт, но и втвърдяват двете напълно противоположни версии за това кой носи вината за кризата в Куба.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
