Вашингтон хвърли нова и може би решаваща карта в опита да прекрати войната в Украйна. След необичайната дипломатическа совалка на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър между Москва и Киев в американските политически и военни среди се оформят две близки, но не напълно еднакви оценки - Доналд Тръмп дава на Владимир Путин удобна врата за излизане от войната, но руският лидер може все още да не е готов да мине през нея. Именно това е големият въпрос след последните разговори.
Една совалка, две столици, един огромен залог
Бившият началник на кабинета на Съвета за национална сигурност на САЩ Фред Флайц и пенсионираният бригаден генерал от Военновъздушните сили Крис Еди очертаха пред Нюзмакс сходна картина - администрацията на Тръмп правилно продължава да натиска за мир, но прозорецът за сделка може да не остане отворен безкрайно.
Флайц вижда сегашната американска оферта като възможност Путин да приключи войната, без Москва да бъде поставена в положение на пълно унижение. Еди е по-предпазлив - според него Кремъл все още може да смята, че още няколко километра на фронта ще подобрят позицията му на масата за преговори.
Поводът за тези оценки е рядко вижданата дипломатическа операция на Вашингтон. Уиткоф и Къшнър разговаряха повече от три часа с Путин в Кремъл в събота, а още на следващия ден отидоха в Киев за среща с украинския президент Володимир Зеленски. Подобна последователност е важна сама по себе си - американците се опитват буквално в движение да пренасят предложенията, възраженията и червените линии между двете столици.
„Почетен изход“ за Москва
Флайц смята, че посланието към Путин е сравнително просто: ако иска да приключи войната при условия, които Кремъл би могъл да представи пред руското общество като приемлив резултат, моментът може да е сега.
По думите му това може да бъде „последният шанс“ Путин да използва предложената от Тръмп рампа за излизане от конфликта. Флайц подчертава, че не смята Русия за заслужаваща подобен жест, но според него практическата дипломация понякога изисква и победената или притисната страна да получи възможност да запази лице.
Точно как изглежда американската оферта засега не е известно. Тръмп съобщи, че изпраща Уиткоф и Къшнър с конкретна идея за мир, но не разкри подробности. От Кремъл също избягват детайлите. Съветникът на Путин Юрий Ушаков определи разговорите като съдържателни и откровени, но призна, че пробив няма.
Това е важният момент - зад дипломатичните определения засега няма подписан документ, прекратяване на огъня или публично договорена политическа рамка.
Генералът вижда другия проблем
Крис Еди не отхвърля усилията на администрацията. Напротив - според него трябва да се опитва отново и отново. Но той е много по-скептичен към въпроса дали Путин вече е стигнал до извода, че войната трябва да приключи.
Неговата логика е военна. Ако Москва вярва, че може да вземе още територия, руското командване има стимул да продължи натиска, защото всяко ново село, път или позиция може да бъде превърнато по-късно в разменна монета. Еди обобщава проблема така - нито Русия, нито Украйна изглеждат способни да постигнат пълна военна победа, но това не означава, че двете страни вече са убедени в безсмислието на продължаването на бойните действия.
Именно тази разлика е решаваща. Едно е обективно да нямаш сили да спечелиш всичко. Съвсем друго е политическото ръководство да признае пред себе си, че повече няма какво да спечели чрез война.
Москва и Вашингтон виждат фронта различно
Тук оценките на Флайц и Кремъл се разминават рязко. Флайц твърди, че Русия се представя зле, а Украйна се справя по-добре, отколкото Москва вероятно е очаквала. Путин обаче е казал на американските пратеници точно обратното - че руските сили напредват и че Москва остава уверена в постигането на своите цели.
Това не е просто спор за това кой печели един участък от фронта. Отговорът определя колко висока цена всяка страна ще поиска на масата.
Ако Путин смята, че времето работи за него, той няма особен стимул да бърза. Ако Кремъл започне да вярва, че цената на всеки нов месец война расте по-бързо от възможните териториални печалби, американското предложение започва да изглежда много по-привлекателно.
Същото важи и за Киев. Украйна няма причина да приема тежки териториални отстъпки, ако вярва, че със западна помощ може да удържи фронта и да направи войната все по-скъпа за Русия.
Първата малка стъпка вече е направена
На този фон има един символичен, но важен резултат. Русия и Украйна се съгласиха временно да не нанасят удари по столиците си, докато американската дипломатическа мисия е в ход. Путин заяви, че е наредил да не бъде атакуван Киев, а Зеленски каза, че Украйна няма да нанася удари по Москва до понеделник.
Според Еди именно такива малки договорки могат да бъдат началото. Първо се спират ударите по големите градове, после се търсят други ограничени мерки, които намаляват жертвите и създават минимално доверие. Едва след това може да се върви към по-голямото - прекратяване на огъня по целия фронт.
Проблемът е, че едновременно с дипломатическите разговори боевете продължават. Ройтерс съобщава, че Киев използва далекобойни удари срещу руска инфраструктура, докато Москва продължава въздушните атаки и натиска на фронта. В последните дни Украйна удари и рафинерията в Рязан.
Киев иска не само мир, а гаранции
Разговорите на Уиткоф и Къшнър със Зеленски също не са били ограничени само до въпроса кога да спрат оръжията. Украйна настоява евентуалният мир да бъде подкрепен с реални гаранции за сигурността, а Зеленски отново е поставил въпроса за допълнителни системи „Пейтриът“ и подкрепа за енергетиката преди зимата. Американските пратеници определиха разговора в Киев като окуражаващ и заявиха надежда скоро отново да има преки преговори между Русия, Украйна и САЩ.
Териториите обаче остават най-тежкият възел. Москва продължава да настоява за контрол върху украински територии, които Киев отказва да предаде. Именно около този въпрос предишните кръгове на американско посредничество удариха стена.
Тръмп проверява дали Путин е стигнал до ръба
Всичко това превръща сегашната мисия в нещо повече от поредната дипломатическа обиколка. Вашингтон на практика проверява една основна хипотеза - дали Путин вече е готов да размени перспективата за още несигурни военни печалби срещу политическа сделка, която Русия би могла да представи като приемлива.
Флайц вярва, че Тръмп предлага точно такава възможност и че тя може да е последната толкова удобна за Москва.
Еди казва почти същото от друг ъгъл - преговорите трябва да продължат, но не бива да се бърка желанието на Вашингтон за мир с готовност на Кремъл да сложи край на войната.
И двамата всъщност стигат до един общ извод: войната няма да приключи само защото математиката на бойното поле показва, че пълната победа е практически недостижима. Тя ще приключи едва когато политическата цена на продължаването стане по-висока от цената на компромиса.
Совалката Москва-Киев показва, че Тръмп вярва, че този момент може би наближава. Следващият ход обаче е на Путин.
