Политическо земетресение разтърси Германия. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ спечели убедително изборите в източната провинция Саксония-Анхалт с 43,8% и остави Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц далеч назад със 17,2%. Победата е историческа, но АзГ остана само на три депутатски места от абсолютното мнозинство, което щеше да й позволи да управлява сама. Сега започва по-трудната част - може ли партия, с която останалите отказват да работят, действително да превърне огромната си изборна победа във власт.
АзГ удвои силата си, ХДС се срина
Числата са безпощадни за традиционните германски партии. АзГ печели 43,8% от вторите гласове срещу едва 20,8% на предишните избори през 2021 г. Ръстът е с цели 23 процентни пункта. ХДС върви в обратната посока - от 37,1% преди пет години пада до 17,2%, загуба от почти 20 пункта. Това е най-слабият резултат на християндемократите на избори в Саксония-Анхалт и тежък удар за партия, която управлява провинцията повече от две десетилетия.
Социалдемократите получават 9,3%, Зелените - 8,9%, а „Левите“ - 8,6%. Новият „Алианс на Сара Вагенкнехт“ успява да прескочи бариерата с 5,3%, докато Свободната демократическа партия остава извън парламента със само 2,6%. Избирателната активност достига впечатляващите 77,8% - с над 17 пункта повече от предишния вот и най-високото равнище в провинцията след германското обединение.
Написахме история
Лицето на триумфа е 35-годишният Улрих Зигмунд, който водеше кампанията на АзГ с твърди позиции срещу миграцията и обещание за дълбока политическа промяна. Още след първите резултати той не скри мащаба, който партията придава на победата.
„Постигнахме точно това, което искахме. Написахме история в тази провинция“, заяви Зигмунд пред АРД. Той каза, че избирателите са изпратили послание, че „не може да продължава така“, и нарече резултата „сигнал към Берлин“.
А после нападна директно канцлера. По думите му Фридрих Мерц се е оказал „много добър агитатор“ за АзГ. Ударът не е случаен. Мерц дойде начело на правителството със заявката да върне консервативните избиратели от АзГ към ХДС. Резултатът в Саксония-Анхалт показва точно обратното - крайната десница не просто не отслабва, а достига невиждани досега нива.
Само три места не стигнаха за пълната власт
При 43,8% АзГ получава 39 от общо 83 места в регионалния парламент. За абсолютното мнозинство са необходими 42. Само трима депутати разделиха Зигмунд от възможността да състави самостоятелно правителство и да стане първият министър-председател от АзГ в германска провинция.
Преди изборите той настояваше, че иска да управлява само при собствено мнозинство. След победата тонът вече е по-гъвкав. Зигмунд обяви, че е готов да подаде ръка на всички сили, които желаят „фундаментален политически обрат“. Но предупреди и че АзГ няма да се отказва от основните си позиции.
Лидерите на партията отидоха още по-далеч. Алис Вайдел заяви, че най-силната политическа сила има ясен мандат да сформира правителство, а съпредседателят Тино Хрупала обяви директно: „Улрих Зигмунд ще бъде новият министър-председател на Саксония-Анхалт.“
„Защитната стена“ обаче още стои
Проблемът за АзГ е, че голямата победа не означава автоматично власт. ХДС, социалдемократите, Зелените и „Левите“ продължават да отхвърлят сътрудничество с партията. В Германия тази политика е известна като Brandmauer - „защитна стена“, фактически политически санитарен кордон около АзГ.
Генералният секретар на ХДС Франциска Хоперман беше категорична и след тежкото поражение: „Не работим с екстремисти и преди всичко не работим с крайнодесни екстремисти.“
Регионалната структура на АзГ в Саксония-Анхалт е определена от местната служба за защита на конституцията като потвърден крайнодесен екстремистки субект. Партията отхвърля квалификацията и твърди, че действията срещу нея са политически мотивирани.
Но кой тогава ще управлява
Точно тук започва истинският политически пъзел. ХДС има 15 депутати, социалдемократите и Зелените по осем. Дори трите партии да се съберат, получават само 31 места - далеч от необходимите 42. „Левите“ също имат осем депутати, а Алиансът на Сара Вагенкнехт - пет.
Това превръща малката група на Вагенкнехт в потенциалния арбитър на цялата провинция. Представителите на партията вече заявиха, че не искат да помогнат нито на Зигмунд, нито на кандидата на ХДС Свен Шулце да стане министър-председател. Те лансират вариант за надпартиен правителствен ръководител, който да търси плаващи мнозинства в парламента. Зигмунд отхвърли подобна конструкция и предупреди, че ако управление не може да бъде съставено, може да се стигне до нови избори.
Той дори вдигна залога. „В краен случай просто ще има нови избори, а тогава ще имаме 50 или 55 процента“, заяви Зигмунд пред ЦДФ.
Един депутат може да реши всичко
Германската изборна нощ роди и още един парадокс. В първите два тура за избор на министър-председател са необходими поне 42 гласа. Ако това не стане, парламентът може да се саморазпусне и да отвори път към нов вот. Ако не го направи, следва трети тур, в който е достатъчно кандидатът да получи повече гласове от съперника си.
При сегашното разпределение АзГ има 39 депутати. ХДС, ГСДП и Зелените заедно с „Левите“ също могат да съберат точно 39. Това означава, че при определен сценарий дори един-единствен депутат от Алианса на Сара Вагенкнехт или от друг лагер може да наклони везните и да реши кой ще оглави провинцията.
Новият парламент трябва да заседава най-късно до 6 октомври, но конституцията на Саксония-Анхалт не поставя краен срок за избор на министър-председател. Дотогава Свен Шулце и сегашният кабинет остават служебно на постовете си.
Истинският губещ се казва Фридрих Мерц
Макар изборите да са регионални, политическият им епицентър е на стотици километри от Магдебург - в канцлерството в Берлин.
Свен Шулце призна, че кампанията му е била водена при силен „насрещен вятър“ от федералната политика. Но той прие резултата без заобикалки: „Това е демокрация.“ Според него хората са изпратили сигнал, който трябва да бъде чут не само в Саксония-Анхалт, но и на национално равнище.
В ХДС резултатът вече се определя като тежка загуба и „цезура“. Германските анализатори насочват вниманието право към Мерц - не само защото неговата партия е загубила повече от половината си подкрепа в провинцията, а защото собствената му стратегия за спиране на АзГ изглежда все по-трудна за защита.
И точно затова думите на Зигмунд за „сигнал към Берлин“ тежат повече от обикновена победна реплика. АзГ не успя да разбие защитната стена около себе си на 6 септември. Но с 43,8% показа нещо, което може да се окаже още по-опасно за традиционните партии - че стената може да остане права, докато пространството зад нея става все по-малко.
