Превръща се в комуникатор, който знае как да обедини кризите в дипломатическа карта
За три дни Анталия се превърна в център на световната дипломация, а курортната идилия на изумруденото средиземноморско крайбрежие бе нарушена от светлините и клаксоните на стотици полицейски автомобили, които екскортираха кортежите на делегациите, участващи за пета поредна година в едно от най-мащабните събития в региона.
Анталийският дипломатически форум събра внушителните близо 6599 политици, дипломати, учени, експерти и медии с най-горещата за планетата тема: „Как се управлява несигурността, за да се проектира бъдещето“.
В повече от 40 панела се срещнаха 23 президенти и премиери, 50 министри и 87 международни организации от целия свят, опитвайки се да намерят стабилна основа по време на глобалната буря.
Четиристранната среща за Близкия изток
Войната в Персийския залив зае ключово място в дискусиите, а четиристранна среща на Турция, Саудитска Арабия, Пакистан и Египет завърши с конкретни стъпки за укрепване на мира и стабилността в региона, както и със съгласие за поредица от възможни инициативи за осигуряване на свободата на плаването и формиране на обща визия за бъдещето на региона.
Участниците в Мирния план за ивицата Газа потвърдиха споделената ангажираност към постигането на траен мир, а в същото време турският външен министър Хакан Фидан определи експанзията в политика на Израел като нарастваща заплаха за международната сигурност. Това беше и държавата, която отсъстваше на форума.
Договорите
Процесът на нормализация на отношенията между Баку и Ереван, както и подготовката за пълно отваряне на сухопътните граници за граждани на трети страни, беше темата на обсъждания с президента на Азербайджан Илхан Алиев и външния минисър на Армения Арарат Мирзоян. Малко по-късно Хакан Фидан отбеляза, че и двете страни искрено търсят мир и изрази увереност, че сключването на окончателно споразумение ще засили стабилността в региона.
Големите транспортни проекти, включващи и сухопътни и железопътни връзки, бяха пък централна тема на разговорите между Турция, Сирия и Саудитска Арабия.
Горещият картоф Иран
Конфликтът около Иран и надеждите за нова среща между Техеран и Вашингтон в Пакистан бяха следени с най-голямо внимание от близо 1000-те акредитирани журналисти на форума ADF 2026.
Иран беше представен от заместник-министъра Саид Хатибзаде, Пакистан - от премиера Шариф и външния министър Дар. Двамата присъстваха на форума, но се въздържаха от участие в дискусии.
В своята реч пред препълнената зала Ердоган спомена Близкия изток, но заяви, че ситуацията там все още е на ръба. Говорейки за Ормузкия проток той заяви, че страните от Персийския залив не трябва да губят достъп до открито море, а навигацията трябва да остане свободна. За примирието той смята, че „това е рядък шанс, който не бива да се пропуска“.
Вярваме, че прозорецът на възможности, отворен от примирието, трябва ефективно да се използва за установяване на траен мир. Не трябва да позволяваме оръжията да заменят думите отново, а кървавият конфликт да замени преговорите, каза Ердоган.
В изказванията си пред медиите дипломатите бяха категорични, че в Анталия преговори не са се водили, но са се направили сериозни приготовления за възобновяване на дипломатическия процес, както и координация на действията на посредниците.
Организаторът на шатъл дипломацията за Близкия Изток в периферията и в конферентните зали беше турският външен министър Хакан Фидан, чието основно изказване събра също рекорден брой слушатели и овации от журналистите, дори западните.
В коментарите си по време на форума те обявиха, че процесът на преговори за Иран вече има различна от досегашната платформа. Пакистан остава оперативния посредник, но Турция се превърна в координационен и комуникационен център, с политическата легитимация на Саудитска Арабия, Катар и Египет.
Русия се размина с Украйна
За първи път форумът събра външните министри на Русия и Украйна, макар Сергей Лавров и Андрей Сибиха да участваха в различни панели и да не се засякоха.
Докато обаче Лавров акцентираше, че възобновяването на преговорите за Украйна не е приоритет за Кремъл, Сибиха обяви, че Зеленски е готов да се срещне с Путин на турска територия, но с участието на Тръмп и Ердоган. "Наскоро предадохме това искане на нашите турски партньори. Турция играе важна роля в мирните усилия", недвусмислено заяви украинският външен министър.
По време на почти двучасовото си изказване обаче Лавров деликатно обяви какво преди това чака Москва. Той подчерта, че между Русия и Съединените щати предстои ключов разговор за това как Вашингтон вижда бъдещето на икономическите отношения с Москва, тъй като "имаме много разногласия с настоящата американска администрация, особено по отношение на практическото развитие на отношенията."
Сигнал към Брюксел
Европейският слой на дискусиите бе не по-малко интересен. По време на форума Фидан говори доста остро за риска от разрушително изтегляне на САЩ от европейската архитектура на сигурността, ако такъв процес се развие без координация.
Това беше сигнал не само за Брюксел, но и за Вашингтон. С това изказване Анкара показа, че иска да участва в оформянето на следващата версия на евроатлантическата сигурност, а не само да наблюдава споровете в западния лагер.
Въпросът дали ще бъде възможно да се запази НАТО във връзка с изострянето на противоречията между САЩ и ЕС в навечерието на срещата на върха на Алианса, която ще се проведе в Анкара на 7-8 юли, привлече специално внимание на участниците. Турските власти нарекоха предстоящата среща "една от най-важните в историята на Северноатлантическия блок."
Малко по-късно специалният пратеник на САЩ за Сирия Том Барак направи реверанс към Ердоган, уверявайки, че Съединените щати виждат страната " като силна регионална сила, чиито политики трябва да се вземат предвид."
А Лавров пък припомни кремълската позиция, че „НАТО не е в най-добро състояние", че съществуващата европейска система за сигурност всъщност е унищожена, а новите формати, предложени от Запада - включително ЕС, Великобритания, Турция и Украйна, ще бъдат конфронтационни по свой характер спрямо Русия.
Кой ще оглави ООН?
На форума турският лидер отново повдигна въпроса за необходимостта от реформа на ООН, отбелязвайки, че международната система преживява криза на легитимността и е станала безпомощна в разрешаването на кризи.
Най-сериозната критика към световната организация обаче направи президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев. Той обяви, че ескалаторът на ООН е напълно разрушен, правейки символична препратка към инцидента с американския президент по време на сесията през септември.
Изказването му даде повод за поредни спекулации дали той ще се кандидатира за най-високия пост. Наддаването формално изтече, но има допълнително време до октомври. Казахстанските журналисти обаче побързаха да опровергаят слуховете, заявявайки, че страната ще тръгне на заден ход, ако той напусне кормилото.
Ролята на малките държави
Любопитна подробност, че много от лидерите признаха, че средните, дори малките държави, в днешното сложно време се държат по-отговорно на международната сцена. Както и че докато суперсилите все още нямат решения, играчите на средно ниво са принудени да сглобят собствена охранителна архитектура от развалините на старата система, като инстинкт за самосъхранение.
Всички обаче са единодушни, че светът преживява сериозна трансформация, намирайки се в ерата на глобализацията на конфликтите. Прогнозата е, че свободното падане ще продължи, а болезнената епоха, която едва сега започва, ще ни принуди да се откажем от много навици.
Новата роля на Турция
Истината е, че тежестта на форума в Анталия не беше нито в броя на баджовете, нито в големината на кортежите. Тя се усети с показания нов модел на външна политика.
Само преди няколко години, Анкара действаше основно като държава, която реагира рязко, бързо и понякога остро на избухнали кризи. Сега Турция все повече се опитва да излезе от режима на реактивна сила и да се утвърди в много по-сложна роля – на страна, която предварително създава инфраструктурата за преговори и архитектурата на дипломатически контакти.
В епоха, в която значителна част от световната дипломация се е разпаднала в санкции, медийни спектакли и прокси конфликти, дори самата възможност да се съберат на едно място хора, които говорят различни политически езици, вече превърна Турция в страна, която знае как да обедини кризите в обща дипломатическа карта.
А къде е България в нея? Тепърва ще разберем. Защото за съжаление, български политически представител в Анталия нямаше.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
