Армения гласува днес на парламентарни избори, които се превърнаха в пряк сблъсък между курса към Запада и традиционната зависимост от Москва. Основният въпрос е дали премиерът Никол Пашинян (на снимката горе) ще запази властта и ще получи нов мандат за постепенно отдалечаване от Русия.
Срещу него стоят опозиционни сили, които настояват, че сигурността и икономическото оцеляване на страната минават през запазване на връзките с Русия, ОДКС и Евразийския икономически съюз. Вотът се следи внимателно и извън Армения, защото резултатът може да промени баланса в Южен Кавказ.
Избори със залог отвъд парламента
Право на глас имат 2 489 031 души, като 843 278 от тях са в Ереван, а 1 645 753 - в останалата част от страната. Отворени са около 2500 секции, приблизително 1700 от които са оборудвани с видеокамери. Гласуването започна в 8 часа местно време и трябва да приключи в 20 часа, а за реда около секциите отговарят около 5200 полицаи.
Армения е парламентарна република, в която Народното събрание формира правителството. Парламентът има най-малко 101 депутати с петгодишен мандат, а премиерът се назначава от президента по предложение на парламентарното мнозинство. Прагът за влизане в парламента е 4 процента за партия, 8 процента за блок от две или три партии и 10 процента за по-голям блок.
Пашинян търси мандат за западен завой
Управляващата партия "Граждански договор" на Никол Пашинян според очакванията остава водеща сила, но истинската битка е за това колко убедителна ще бъде победата и дали тя ще му позволи да продължи новия курс. Пашинян започна постепенно отслабване на връзките с Москва, след като Армения се присъедини към Международния наказателен съд през 2023 г. и замрази участието си в доминираната от Русия ОДКС през 2024 г.
Ереван вече обяви и стремеж към сближаване с ЕС, а през май беше домакин на среща на Европейската политическа общност. Пашинян обаче се опитва да представи курса си като балансиран, а не като рязко скъсване. По време на кампанията той заяви, че гражданите трябва да решат дали Армения да бъде част от ЕАИС или от ЕС, но същевременно настоя, че не планира радикални действия в отношенията с Русия.
Москва предупреждава, опозицията атакува
Москва вече отправи икономически предупреждения към Ереван, включително за последици при евентуално излизане от Евразийския икономически съюз. В публичния дебат се появиха и сигнали за ограничения върху вноса на арменски цветя, алкохол, риба и селскостопански продукти - чувствителни сектори за арменската икономика.
Опозицията използва именно този страх като основен аргумент срещу управляващите. Блокът "Силна Армения" на бизнесмена Самвел Карапетян и блокът "Армения" на бившия президент Роберт Кочарян настояват, че връщането към дълбоките военни и икономически връзки с Русия е единственият реалистичен път към национална сигурност. Според Би Би Си опозиционните кандидати биха могли да надминат Пашинян по гласове, ако действат заедно, но разделението между тях работи в полза на премиера.
Карабах остава раната в кампанията
Карабахският въпрос е другият голям разлом в изборите. След като Азербайджан установи контрол над Карабах, Пашинян започна да говори за скъсване със стария политически модел, който неговата партия нарича "карабахски мит" и "капан, ограничаващ суверенитета на Армения". Той представя затварянето на темата като условие за развитието на страната като независима държава.
Опозицията твърди обратното - че политиката на отстъпки към Баку е стратегическа грешка. Кочарян настоява за международни гаранции и посредничество, докато "Силна Армения" обвинява властта в прекалена мекота и предлага опора във военното сътрудничество с Русия. "Просперираща Армения" също поставя под въпрос мирната програма и настоява, че траен мир е възможен само чрез руска роля.
Западът вижда шанс, Кремъл вижда загуба
Външни наблюдатели описват изборите като неофициален референдум за геополитическата ориентация на Армения. Според анализатора Микаел Золян, цитиран от Асошиейтед прес, това са първите избори в историята на страната, при които въпросът за посоката между Русия и Запада е станал решаващ.
Руски и проруски коментари предупреждават, че ЕС няма да замени Москва като гарант за сигурност, пазар и икономически партньор. Според критиците на западния завой Армения рискува да загуби преференциални доставки на газ, петролни продукти и други стоки, както и важни парични преводи от арменци, работещи в Русия. В някои оценки се твърди, че подобен разрив може да нанесе тежък удар върху БВП на страната.
Решението ще тежи далеч след изборния ден
Днешният вот няма да реши само състава на следващия парламент. Той ще покаже дали арменското общество е готово да плати цената на по-ясно сближаване със Запада, или страхът от икономически и военни последици ще върне политическия център към Русия.
Победа на Пашинян би била прочетена като подкрепа за продължаване на курса към ЕС, макар и без формално скъсване с Москва. Силен резултат на проруските сили би ограничил маневрите му и би върнал на преден план аргумента, че Армения не може да си позволи да се откъсне от руската сфера на влияние. Затова изборите се превърнаха в битка не само за властта, а за посоката, по която страната ще се движи след най-тежките си кризи от последните години.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
