Посещението на френския президент в Армения трябваше да е брилянтен шахматен ход с високи залози, но победата се оказа пирова.
Докато Макрон празнуваше новото си влияние в Ереван, Анкара и Вашингтон припомниха кой държи ключовете за Кавказ
Макрон отиде в Армения, за да покаже на света как ще извърши трансформацията - от провинция в руската сфера в европейска демокрация. Факт е, че той успя да постигне това, което Западът опитва от години – да предложи на Армения реална алтернатива на Москва.
В търсене на загубеното влияние
Макрон и премиерът Пашинян подписаха историческо споразумение за засилване на връзките в икономиката, културата и отбраната. Франция потвърди подкрепата си за сигурността на Армения чрез доставка на радари и обучение на арменски военни.
Френският президент заяви, че Русия е изоставила Армения по време на войната в Нагорни Карабах и вече не е надежден партньор. Обяви, че Ереван вече не е „руски сателит“ и нейният естествен път е интеграция с Европейския съюз.
Обра овациите на елита, когато на официалната вечеря изпя един от френските шансони (класика на Шарл Азнавур), докато премиерът Пашинян му акомпанираше на барабани.
Възхити арменците със стройна фигура по време на сутрешния си крос. Докато тичаше из центъра на Ереван едни го даряваха с цветя, други му подаваха писма с надежда да освободи пленници в Азербайджан.
Всичко вървеше по мед и масло докато не обяви, че европейския път на Армения към Европа минава през личното му отваряне на историческа граница между Армения и Турция - при Маргара.
От този момент европейския му пробив в Ереван срещу Русия се превърна в геополитически провал по отношение на Турция и Америка.
311 километра е сухопътната граница между Турция и Армения, а „Маргара-Алиджан“ е най-големият пункт, само на 40 км от Ереван. Той е силно милитаризиран, като от арменска страна продължава да се охранява от руски гранични войски.
Затворен е едностранно от Турция преди 33 години в знак на солидарност с Азербайджан по време на Първата война в Нагорни Карабах. Само един път е отварян, за да минат арменски камиони с помощ след опустошителното земетресение в Турция.
Според официалната позиция на Анкара, пунктът ще заработи веднага след окончателния мирен договор между Ереван и Баку. Предварителното споразумение бе подписано във Вашингтон миналата есен, но за финалния документ е необходима промяна в Конституцията на Армения. Пашинян обеща това да се случи след парламентарните избори, които са насрочени за началото на юни.
В желанието си да откъсне арменците от руския обръч, Макрон си отвори път към сърцата в Ереван. Но когато се провали в опита да отвори границата им с Турция, той затръшна едновременно две врати - и към Анкара, и към Баку.
Горчивият вкус на унижението
Ердоган остана непреклонен и не позволи на френския президент да направи символичния жест, който трябваше да е кулминация на визитата му.
Вместо историческа снимка на отворената граница, светът видя как президентския кортеж бързо се отдалечи от пункта „Маргара“, за да избегне още по-голям публичен скандал. Самолетът му излетя от Ереван не за Анкара, а директно за Париж веднага след края на официалните срещи.
Дипломатическият фал веднага отекна в Париж, а медиите бяха безпощадни. "Френската дипломация загуби значението си под ръководството на Макрон", написа Le Journal du Dimanche. Според медията опитът му да се премине границата без съгласието на Анкара се разчита като дипломатическо високомерие и това затвърждава образа му на лидер, който търси ПР ефекти, но няма механизми да ги наложи.
Рискованата авантюра на Макрон не бе в намерението му, а в свръхамбицията Франция да влезе в чужд мач и то без подкрепата на останалите големи регионални фактори.
Зад действията му на идеологически лидер, който иска да измести Русия и да вкара ЕС в Ереван, ясно проличаха други мащабни интереси в региона - да вмъкне Европа в Зангезурския коридор, по-известен като „Коридорът на Тръмп“.
Яростната съпротива не закъсня.
Азербайджан обвини Франция в пристрастност и „наслагване на напрежение“. Русия видя в това опит на НАТО (чрез Франция) да се настани на нейната южна граница.
Иран се изнерви, защото не иска „европейско присъствие“ на границата си.
А в суматохата от турския шамар, Анкара успя да реализира хеттрик.
Провалената провокация
Когато Ердоган захлопна вратата под носа на Макрон, всъщност показа нагледно, че Франция може да обещава оръжия и подкрепа, но не може да реши най-големия проблем на Армения – нейната географска изолация.
Турция демонстрира и че ключът към физическото отваряне на Армения към света е в Анкара, а не в Париж. Показа ясно, че ЕС няма лостове за влияние върху Турция по кавказкия въпрос, както и че няма способност да гарантира сигурността на Зангезурския коридор, ако регионалните сили (Турция и Азербайджан) решат друго.
С този геополитически шамар Ердоган успя да минира политическия успех на Макрон в Ереван, показвайки, как Франция е изпаднала в ролята на молител, а Турция – на решаващ фактор.
За политик с опита на Макрон, този ход няма как да изглежда като аматьорска грешка. Поредица от анализатори вече обявиха, че това не е гаф от невнимание, а съзнателен, макар и отчаян рисков ход.
Дипломация на инат
Тъй като Франция е дом на една от най-големите и влиятелни арменски диаспори в света -над 600 000 души, Макрон имаше огромна нужда от силни, визуални жестове за вътрешнополитическа употреба. Дори и при затворена граница, той искаше да каже на избирателите: Отидох, опитах, но лошите сили ме спряха!
С присъщата за него дипломация на провокацията, Макрон се надяваше, че при поява на границата с камерите на целия свят, ще постави Ердоган в ситуация, в която отказа би изглеждал авторитарен, антиевропейски.
Ердоган обаче от години изобщо не се притеснява от имиджа си на твърд играч, затова и веднага прие предизвикателството и с лекота го обърна срещу самия Макрон.
Основната причина обаче си остава страха от Европа, която отслабва. Макрон вижда, че ЕС губи влияние в Украйна, в Африка, в Близкия изток. Той неистово иска да докаже, че Франция все още е великата сила, която може да чертае нови зони на влияние, в случая - в Кавказ.
Подцени обаче степента на координация между Анкара и Баку, както и геополитически игри, в които те имат основна роля в последно време.
Вероятно Макрон си е вярвал, че Ердоган ще се поблазни от бъдеща подкрепа на Франция по определени въпроси, но вместо това видя монолитна стена в съюза Турция – Азербайджан. Ердоган избра тактически паритет с Путин, вместо огромен подарък за Макрон.
Някои наблюдатели вече определиха поведението на Макрон като синдром на „Наполеон на 21-ви век“ – желанието да бъдеш навсякъде и да решаваш всичко чрез лична харизма, дори когато нямаш реални инструменти за натиск.
Какво следва
За Макрон се очертава нов етап на напрежение, а Армения ще продължи да бъде в центъра на геополитическа надпревара.
Франция сигурно ще засили военните доставки и обучение за Ереван, за да демонстрира, че присъствието ѝ в Кавказ е факт, независимо от мнението на Турция.
Ердоган и Алиев също ще ускорят натиска за Зангезур преди европейското присъствие в Армения да е станало твърде голямо.
Баку можа да откаже участие в преговори, в които Франция е посредник. За да тества докъде стига френската амбиция, нищо чудно да предизвика и напрежение по границата в Сюник.
Истината е, че Макрон направи голяма мечешка услуга на Пашинян. Вместо да укрепи премиера преди изборите, Макрон го остави в неудобната позиция на лидер, чийто нов покровител е блокиран от съседите му. Това пък е директен подарък за проруската опозиция.
Много вероятно е Пашинян да се опита да балансира и да поиска от Тръмп да се намеси като арбитър, който Ердоган не може да игнорира така лесно, както Макрон.
Прът в колелото на мира
Макар и официално Вашингтон да подкрепя Армения, администрацията на Тръмп гледа на действията на Макрон като на предизборна акция за сметка на американските успехи за постигане на мир в Кавказ.
След като френският президент беше унижен от Ердоган, беше и подигран от Тръмп, защото се опита да пренапише условията на мира, който Америка вече смята за свой личен триумф.
Волно или неволно, Макрон бетонира съюза между Ердоган и Тръмп в региона, като показа, че в Кавказ тежката геополитика винаги доминира над елегантната европейска дипломация и ПР жестовете.
Френската визита в Ереван показа за пореден път, че Макрон действа като солист в Европа. Във вътрешно политически план неговия провал ще бъде използван от опозицията.
По-лошото е, че вместо да обедини Европа зад Армения, Макрон постигна обратното. Очакваната подкрепа от ЕС не дойде, ледено мълчание запази и Великобритания.
Стармър сигурно ще продължи тихо да помага на Турция и Азербайджан, за да защити бизнеса си в региона. Берлин ще остане предпазлив с Ердоган заради огромната турска диаспора и мигрантската сделка. Огромните енергийни договори с Азербайджан ще държат Италия настрана от конфликта.
Затова и най-вероятно Франция ще остане сама в ролята на шумния защитник на Армения.
Турски шах
Какъв ще е следващият ход на Турция? Ключовият момент ще е бъдещето на договореното в Ереван възстановяване на моста „Ани“. Ако проектът продължи без Франция, това ще бъде доказателство, че Ердоган успешно е изхвърлил Макрон от регионалния мир.
Ако проектът замръзне, напрежението между Париж и Анкара ще блокира всякакъв прогрес за Армения.
А дали Ереван ще има смелостта да продължи по пътя на Макрон, ще стане ясно на юнския вот. Дано не се окаже, че френската подкрепа за Пашинян е постигнала същия резултат, както американската за Орбан.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
