Китай одобри нов всеобхватен закон за „етническо единство“, който според властите цели да засили интеграцията между различните народности в страната, но според критиците ще доведе до още по-голямо ограничаване на правата на малцинствата.
На теория законът има за цел да насърчи съжителството между 56-те официално признати етнически групи в Китай, сред които доминират ханците. Това трябва да стане чрез мерки в образованието и жилищната политика. Според критици обаче новите правила на практика откъсват хората от техния език и култура, съобщава BBC.
Законът изисква всички деца да учат мандарин – официалния китайски език – още преди детската градина и до края на средното образование. Досега учениците в много райони можеха да изучават по-голямата част от учебната програма на своя роден език, например тибетски, уйгурски или монголски.
Новият нормативен акт беше одобрен в четвъртък, в края на годишната сесия на парламента, която традиционно одобрява решенията на ръководството.
„Законът е в съответствие с драматичната промяна в политиката през последните години – потискането на етническото разнообразие, което формално се признава в Китай от 1949 г. насам“, заяви Магнус Фискесьо, доцент по антропология в университета „Корнел“, в университетски доклад.
„Децата от следващото поколение на практика ще бъдат изолирани и принуждавани да забравят собствения си език и култура“, добавя той.
Пекин обаче защитава новата политика с аргумента, че владеенето на мандарин ще подобри възможностите за работа на младите хора.
Според китайските власти законът за „насърчаване на етническото единство и прогрес“ е ключов и за модернизацията на страната чрез по-голямо национално единство.
Той беше гласуван и приет от Общокитайското събрание на народните представители в Пекин – орган, който досега никога не е отхвърлял точка от своя дневен ред.
Новият закон също така дава правна основа за наказателно преследване на родители или настойници, ако те възпитават у децата възгледи, които според властите могат да навредят на етническата хармония. В него се призовава и за създаване на „интегрирани общности“ – формулировка, която според някои анализатори може да доведе до разпадане на квартали, населени предимно с представители на малцинствени групи.
Китайското правителство започна да насърчава така наречената „синизация“ на етническите малцинства още в края на 2000-те години – политика, която цели изграждането на по-единна национална идентичност чрез асимилиране на различните народности в доминиращата ханска култура.
Ханците съставляват над 90% от населението на Китай, което е около 1,4 милиарда души.
Пекин отдавна е обвиняван, че ограничава правата на етническите малцинства в региони като Тибет, Синдзян и Вътрешна Монголия.
Критиците твърдят, че асимилацията често се налага насилствено – държавна политика, която се засили особено при управлението на китайския лидер Си Дзинпин, известен с по-твърдата си линия срещу несъгласието и протестите, особено в райони, населени с малцинства.
В Тибет например властите са арестували монаси и са поели контрол над манастири, за да гарантират, че там няма да се почита духовният лидер Далай Лама.
Когато BBC посети манастир, който е бил в центъра на тибетската съпротива, през юли миналата година, монасите разказаха, че живеят в атмосфера на страх и сплашване.
„Ние, тибетците, сме лишени от основни човешки права. Китайското правителство продължава да ни потиска и преследва. Това не е правителство, което служи на народа“, заяви един от тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
