Три мощни експлозии разтърсиха Дубай вчера сутринта в 11:26 местно време, съобщава "Дейли мейл". Приятел на автора на статията -Дейвид Хай, бивш управляващ директор на футболния клуб „Лийдс Юнайтед“, в Обединените арабски емирства, изплашен до смърт, му изпратил три съобщения. Казал, че само с това, че проговаря, поема риск, почти толкова опасен, колкото и самите ракети.
По-рано на летището в града четирима души бяха ранени, след като два дрона успяха да пробият системите за противовъздушна отбрана. Пътници и служители панически се отдръпнаха от огромните стъклени фасади и се насочиха към укритията.
Въпреки очевидната опасност международното летище на Дубай (DXB) остава отворено, макар и с намален брой полети.
В събота дрон беше заснет на видео как издига огромен облак дим близо до терминала. Въпреки това официалната медийна служба на Дубай продължи да настоява, че „никакъв инцидент“ на летището не е имало.
Според друг източник на "Дейли мейл" иранските атаки през 13-те дни на войната досега са най-интензивни сутрин и вечер. Но всъщност няма час от денонощието, който да може да се нарече безопасен. Снимките на президента на Дубай и на престолонаследника му, които спокойно се разхождат из молове и вечерят в ресторанти, са внимателно режисирана пропаганда – опасна лъжа, твърдят запознати.
Истината е, че туристите – както и всички, които могат да си позволят да напуснат – бягат панически. Луксозните високи хотели, чиито стаи бързо опустяват, са получили нареждане да затворят помещенията над десетия етаж, а ресторантьорите по Дубай Марина и плажа Джумейра отчаяно се опитват да привлекат вътре малкото останали клиенти.
Британският финансов гигант Standard Chartered вчера евакуира целия си персонал от престижния Международен финансов център на Дубай, след като Иран отправи заплаха да атакува икономически и банкови цели, свързани със САЩ и Израел.
Революционната гвардия на Техеран е включила технологичните гиганти Google, Microsoft, Palantir, IBM, Nvidia и Oracle в списъка с американски компании, които могат да бъдат атакувани, и предупреди хората да стоят на поне един километър от банките. Това на практика поставя под прицел почти всяка зона в Дубай, където живеят чужденци или се събират туристи – ако не и целия град-държава.
"Собственото ни правителство осигури далеч недостатъчна помощ за британските граждани в региона, като на практика ги остави да се оправят сами. Това ме възмущава, но не ме изненадва – британското външно министерство е печално известно със своята неефективност и с почти никакво реално влияние в Персийския залив", пише още Дейвид Хай.
„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила“ – гласяха лозунгите на Големия брат в романа „1984“ на Джордж Оруел. Всеки, който има нещастието да е блокиран в Дубай, е принуден да живее по тези три смразяващи принципа всеки ден.
И, както ще обясня, знам много добре какво означава да се окажеш от грешната страна на режима.
Когато на 28 февруари започнаха бомбардировките, властите в Обединените арабски емирства изпратиха масови текстови съобщения до почти всички 240 000 британци в страната, както и до стотици хиляди други западняци. В тях имаше строги предупреждения никой да не публикува нищо за ужаса, който се излива от небето – нищо, което би могло да „предизвика паника сред хората“.
Когато станало ясно, че тези предупреждения не действат достатъчно, последвали нови съобщения с още по-ясни заплахи. Само две седмици по-късно жителите вече били насърчавани да доносничат срещу приятели и съседи и да съобщават на властите за всеки, който дръзне дори да спомене ракетните атаки, камо ли да ги снима.
За огромната армия от онлайн инфлуенсъри в Дубай – хора, които изкарват прехраната си, показвайки всяка подробност от живота си в социалните мрежи – тази забрана се оказала шок, който трудно могат да разберат.
Не може да се публикува абсолютно никакво съдържание, което би могло да навреди на имиджа на Дубай.
Това означава – никакви снимки на щети от ракети, никакви видеа на противоракетни системи, които свалят дронове, никакви записи на експлозии, никакви панически селфита от мазета, бункери или защитени помещения.
Онези, които не се подчинят на тази заповед, бързо разбират какво означава да разгневиш властите на Емирствата. Най-малко един човек вече е бил арестуван заради това, че е заснел ракетен удар.
Той може да бъде изправен пред съдба, която трудно може да се опише.
Всеки чужденец – включително турист – който си позволи да критикува или обиди правителството на ОАЕ и така да причини „репутационна вреда“ на страната, може да получи глоба до 200 000 паунда, както и до десет години или дори доживотен затвор. След това – ако има късмет – може да бъде депортиран. Собствениците на имоти са заплашени от още по-тежки санкции.
"Не обвинявам инфлуенсърите – всеки, който хвърли поглед в Instagram или TikTok, може да види как те дисциплинирано следват официалната линия. Но резултатът изглежда странно. Социалните мрежи са пълни с видеа на млади майки по бикини на плажа с бебетата си, купонджии, които отпиват коктейли в нощни клубове, и туристи, възхищаващи се на луксозни чанти в дизайнерски магазини. Много от тези публикации следват една и съща тревожна формула – често дори със същите думи:
„Не се тревожете, ОАЕ ни пазят“, е една от най-често повтаряните фрази. Инфлуенсърите уверяват, че не ги е страх, защото „знаят кой ги защитава“ – обикновено придружено със снимка на шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум, възрастния владетел на Емирствата. Макар да наближава 80 години, снимките почти винаги го показват млад – сякаш е Дориан Грей от романа на Оскар Уайлд", пише Хай.
Най-голямата слабост на шейха е неговата суета. Затова по сградите се издигат огромни билбордове с образа му, а портрети висят във всеки дом – изгладени и ретуширани почти като снимки на остаряваща холивудска звезда.
Никой не е изключение от строгите правила в социалните мрежи. Дори пожарникари и парамедици са били хвърляни в затвора, защото са публикували снимки от пожари или други извънредни ситуации. В този данъчен рай не бива да се случва нищо лошо – а всеки, който разкрие истината, рискува бързо наказание.
Видеоразговорите и гласовите разговори в WhatsApp са забранени в Дубай, защото са криптирани и по-трудни за следене от властите. За много хора е възможно да говорят свободно едва когато напуснат страната.
Една жена разказва пред "Дейли мейл", че поддържа връзка с приятелка, блокирана в Дубай, която се страхува да каже нещо погрешно:
„Всеки ден към града летят дронове и ракети. Има загинали и много ранени. Засега няма масови жертви, но се говори, че противоракетните системи започват да изпитват недостиг на ракети. Да се преструваш, че всичко е прекрасно, е доста трудно.“
Друг жител на града казва, че никога не можеш да знаеш кой слуша частните ти разговори.
„Не знаеш какво може да се подслушва – особено със софтуер като израелската шпионска система Pegasus, за която знаем, че ОАЕ използва“, казва тя.
В статията авторът описва и ужаса на местните затвори, където попадналите са подложени на инквизиции, които ума не побира.
"Всъщност по-късно този месец се навършват десет години от моето бягство от Дубай и завръщането ми във Великобритания – след близо две години изпитания, които почти ме унищожиха. Нямах представа, че съм разгневил диктаторския режим, докато не попаднах в капан. А когато разбрах – вече беше твърде късно. В продължение на няколко години живеех периодично в Дубай – още преди 2013 г., когато станах управляващ директор на футболния клуб „Лийдс Юнайтед“.
Година по-късно възникна финансов спор между една от моите компании и GFH Finance Group – ислямска инвестиционна банка със седалище в страните от Персийския залив. Надявайки се да изгладя проблема, приех поканата им да отида в ОАЕ. Полетът ми в първа класа беше платен от тях.
Сега, с поглед назад, осъзнавам колко наивно звучи това. Но тогава всичко изглеждаше като обикновена бизнес среща. Човекът, с когото трябваше да се срещна, не се появи. Вместо него в залата влезе млад мъж с бейзболна шапка, обърната назад, и ми нареди да го последвам.
Бях сигурен, че не съм направил нищо сериозно – нищо, което да не може да се реши с няколко телефонни разговора и може би глоба, платена на правилните хора. Така работи Дубай.
Докато вървях след него – очевидно правителствен полицай – дори поздравявах познати хора в сградата.
Едва когато ме блъснаха в задната седалка на стара Toyota Corolla, започнах да осъзнавам, че съм в беда.
Откараха ме на кратко разстояние до полицейски участък – мръсна бетонна сграда, където въоръжени мъже започнаха да крещят по мен. Всичко изглеждаше нереално, докато не ме завлякоха в следващата стая, не ме хвърлиха на пода и не започнаха да ме бият. Не бяха минали дори 12 часа от момента, в който бях слязъл от самолета. А вече ме ритаха и удряха с електрошок в стая за разпити.
Това беше само началото на най-кошмарното преживяване в живота ми – близо две години непрекъснат ад.
Бях изнасилван, бит с дръжка на метла и принуждаван да гледам как друг мъж е убит пред очите ми – измъчван до смърт, докато полицай държи крака си върху гърлото му. Вонята в затвора Ал-Ауир в Дубай беше непоносима. Сурова канализация течеше по пода на препълнената ми килия. Тоалетните бяха кофи с мръсна вода или дупки в пода, около които жужаха мухи.
Не ни даваха белина или дезинфектанти, защото затворниците можели да ги използват, за да се самоубият.
Храната беше без никаква хранителна стойност – водниста каша. И до днес съм убеден, че в нея имаше наркотици, за да ни държат покорни. Изкушението да сложа край на живота си беше огромно. Но затворници, които се опитвали да се самоубият и не успеели, били изпращани в психиатрични институции, където условията били още по-ужасни и шансът за освобождаване – почти нулев.
По-късно научих, че жените, държани в друга част на същия затвор, са третирани още по-брутално.
Всеки инфлуенсър, който попадне в този ад, би бил изложен на постоянен риск от изнасилване и изтезания – наказания, които садистични пазачи налагат редовно. Те извършват и инсценирани екзекуции – поставят торби на главите на затворници и ги откарват в пустинята, където им казват, че ще бъдат разстреляни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
