Ескалацията в Близкия изток и скокът на цените поставят международните пазари пред най-сериозния енергиен риск от години
В момент, когато глобалната икономика вече се сблъсква със сериозни геополитически напрежения, Близкият изток отново се превръща в център на световната енергийна тревога. Вниманието се насочва към Ормузкия проток - тесния морски проход между Иран и Оман, през който преминава огромна част от световния петрол и втечнен природен газ. Всяка ескалация в този район има потенциала да разтърси енергийните пазари и да предизвика нова глобална икономическа турбуленция.
Геополитическата линия на напрежението
Напрежението около Ормузкия проток връща на дневен ред един от най-чувствителните въпроси на съвременната геоикономика, а именно зависимостта на света от няколко стратегически енергийни маршрута. Около една пета от глобалните доставки на петрол и втечнен природен газ преминават през този тесен морски коридор, който свързва Персийския залив с Индийския океан.
Заплахите на Техеран да блокира морския проход, съчетани със засилващото се напрежение между Иран, Израел и Съединените щати, отново повдигат въпроса дали светът не се намира на прага на нова петролна криза. Според редица анализатори подобен сценарий може да се разгърне в среда, която вече е белязана от геополитическа фрагментация, икономическо съперничество и нестабилни пазари.
В съвременната международна система енергията продължава да бъде мощен инструмент на политическо влияние и икономически натиск. Затова всяка промяна в баланса на силите в Персийския залив може да има последствия далеч отвъд региона, включително върху инфлацията, глобалния растеж и международната търговия през следващите години.
Цените на петрола под натиск
Енергийни анализатори вече предупреждават, че всяко сериозно прекъсване на доставките през Ормузкия проток може бързо да доведе до рязък скок на цените.
Последният път, когато петролът премина границата от 100 долара, беше в началото на войната в Украйна. Тогава рязкото поскъпване на енергийните ресурси доведе до продължителен инфлационен натиск върху световната икономика.
Хорхе Леон, геополитически анализатор в Rystad Energy, предупреждава, че в подобен сценарий пазарът може да загуби между 8 и 10 милиона барела дневно. Особено тревожен е фактът, че самият Иран, който е един от десетте най-големи производители на петрол в света, се намира в центъра на конфликта. Страната произвежда около 3,1 милиона барела на ден, а всяко нарушение на нейната инфраструктура ще има дългосрочни последствия.
Пазарите вече реагират на новините от региона. В началото на конфликта между Израел и САЩ от една страна и Иран от друга цената на петрола брент се покачи рязко . първо до около 77 долара за барел, а след това дори над 80 долара. Само няколко дни по-рано той се търгуваше около 72 долара, а в началото на годината за едва около 61 долара.
Тесният коридор на световната енергия
Самият Ормузки проток представлява сравнително тесен морски проход с ширина около 50 километра и дълбочина, която рядко надхвърля 60 метра. Именно тази комбинация от география и стратегическо значение го превръща в една от най-уязвимите точки в глобалната енергийна система.
Техеран вече ограничи корабоплаването в района, а Международната морска организация призова търговските кораби да избягват преминаването през този маршрут. Това на практика означава, че част от трафика през протока е блокирана - развитие, което има сериозни последствия за световната търговия, тъй като приблизително 20 милиона барела петрол дневно преминават именно през този тесен морски коридор.
Атаки с дронове вече се случват срещу петролни танкери в близост до протока, докато десетки кораби бяха принудени да хвърлят котва в района и да изчакват развитието на ситуацията.
Генералният секретар на Международната морска организация Арсенио Домингес призова корабните компании да проявяват изключителна предпазливост и да избягват засегнатите зони, докато условията за сигурност не се подобрят.
ОПЕК+, Иран и възможните планове
На фона на нарастващото напрежение Саудитска Арабия, Русия и още шест държави от формата ОПЕК+ решиха да увеличат производството си на петрол с 206 000 барела дневно за месец април. Това увеличение надхвърля очакванията на анализаторите, които прогнозираха по-скромен ръст на добива.
Въпреки това експертите смятат, че подобна мярка има по-скоро символичен характер. Както отбелязва Хорхе Леон, ако транспортът през Ормузкия проток бъде окончателно прекъснат, допълнителните няколкостотин хиляди барела дневно няма да бъдат достатъчни, за да стабилизират пазара.
Проучване на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) разглежда няколко възможни сценария за развитие на кризата. Един от тях предвижда атаки срещу иранския износ, например срещу терминала на остров Харк, което може да извади около 1,6 милиона барела дневно от пазара.
Друг сценарий включва директно нарушаване на корабоплаването в Ормузкия проток чрез атаки, задържане на кораби или поставяне на морски мини. В такъв случай значителна част от приблизително 18 милиона барела дневно, които преминават през региона, може временно да бъде блокирана.
Още по-сериозен риск представляват възможни атаки срещу иранската петролна инфраструктура, които биха могли да доведат до трайна загуба на производствен капацитет. Най-тежкият сценарий обаче предвижда удари срещу офшорни съоръжения на държавите от Персийския залив, което би довело до най-силния ценови шок на петролните пазари от десетилетия.
Геоикономическите последици
Шест държави в Персийския залив - Саудитска Арабия, Ирак, Обединените арабски емирства, Иран, Кувейт и Катар - зависят почти изцяло от свободното корабоплаване през Ормузкия проток, за да достигнат до международните пазари.
Въпреки че съществуват алтернативни маршрути, техният капацитет е ограничен. Например тръбопроводът Изток-Запад на „Сауди Арамко“, който свързва източните петролни находища на Саудитска Арабия с Червено море, може да поеме само част от износа. Обединените арабски емирства също имат възможност да пренасочат част от петрола си към пристанището Фуджейра, но това покрива едва около половината от техните доставки.
За други страни като Ирак, Кувейт и Катар практически не съществува алтернатива на Ормузкия проток. Това важи особено силно за Катар, който е един от най-големите износители на втечнен природен газ в света.
Затова евентуално затваряне на протока би имало далечни последици, не само за енергийните пазари, но и за инфлацията, международната търговия и глобалния икономически растеж.
Според икономиста Ерик Дор от IESEG School of Management краткотрайна ескалация може да има ограничени последствия, но продължителен конфликт би оказал сериозен натиск върху световната икономика и би увеличил риска от рецесия.
Новата геополитика
Допълнително усложнение представлява фактът, че глобалният енергиен пазар вече функционира в много по-сложна геополитическа среда. Страни като Русия, Китай и Индия играят все по-голяма роля както като производители, така и като потребители на енергия.
Това означава, че санкционните режими стават все по-трудни за прилагане, а търговските потоци се пренареждат. Русия например вече продава петрола си с големи отстъпки спрямо брент, за да поддържа износа си въпреки западните санкции.
В същото време Близкият изток преминава през дълбока трансформация. Войните в Газа и Иран, както и еволюцията на различни въоръжени групировки, променят политическата карта на региона и водят до нови съюзи и конфликти.
В този контекст петролът отново се превръща не само в икономически ресурс, но и в стратегическо оръжие. А съдбата на един тесен морски проток между Иран и Оман може да се окаже решаваща за стабилността на световната икономика през следващите години.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
