Исландците гласуват днес на референдум, който може да върне страната им на масата за преговори с Европейския съюз повече от десетилетие след замразяването на предишния опит.
Въпросът е кратък: трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към ЕС?
Това обаче не е вот за самото членство. При победа на лагера „да“ правителството ще получи мандат да започне нови разговори с Брюксел и да изясни при какви условия страната би могла да стане член на съюза. Ако бъде постигнато споразумение, исландците отново ще трябва да го одобрят на отделен референдум.
Именно това подчертава и премиерката Криструн Фростадотир, която определя днешния вот като възможност да се види какво би означавало едно членство, преди да бъде взето окончателно решение.
Исландия вече веднъж тръгна към Брюксел
Исландия подава молбата си за членство през 2009 г. – година след тежката финансова криза, която разтърсва банковата система и икономиката на страната.
Преговорите започват през 2010 г., но през 2013 г. са прекратени след идването на евроскептично правителство. През 2015 г. Рейкявик официално уведомява Брюксел, че не желае да продължи процеса.
Днес картината е различна.
Исландия продължава да е извън ЕС, но е силно свързана с него. Чрез Европейското икономическо пространство страната участва в единния пазар, а исландците се чудят дали следващата логична стъпка не е да имат и глас при вземането на решенията, чиито последствия така или иначе усещат.
Рибата е големият въпрос
В Исландия има една тема, която може да провали и най-добрия европейски аргумент.
Това е риболовът.
Морските продукти формират около 40% от износа на стоки на страната. За исландците рибата е едновременно икономика, история и част от националната идентичност. Споменът за т.нар. „войни за треската“ с Великобритания все още е жив, а контролът върху териториалните води се възприема като въпрос на суверенитет.
Точно тук европейската политика може да се окаже проблем.
При членство Исландия ще трябва да се съобразява с Общата политика на ЕС в областта на рибарството. Много исландци не искат да предадат управлението на своите рибни ресурси на общоевропейско ниво.
Правителството от своя страна настоява, че при евентуални преговори Рейкявик ще защитава контрола си върху риболовните дейности.
Това обещава трудни разговори още преди да е започнало истинското договаряне.
Еврото изглежда все по-привлекателно
Икономиката е другата причина темата да се върне на дневен ред.
Исландия използва собствената си валута, но през последните години високите лихви и инфлацията натежаха сериозно върху домакинствата. Основната лихва на централната банка е 8%, докато лихвата на Европейската централна банка е значително по-ниска. Това прави еврото по-привлекателна перспектива за част от исландците, особено за домакинствата с големи задължения.
Привържениците на европейската интеграция виждат още един плюс: ако страната стане член, ще получи право да участва пряко в изработването на правилата на съюза, вместо само да ги прилага в рамките на съществуващите си отношения с единния пазар.
Светът около острова също се промени
Днешният референдум се провежда в момент, когато Исландия гледа на геополитиката с други очи.
Войната на Русия в Украйна промени европейската архитектура за сигурност. Северният Атлантик и Арктика придобиха още по-голямо стратегическо значение. А изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп за Гренландия предизвикаха тревога сред част от исландското общество.
Исландия няма собствена армия. За сигурността си разчита на НАТО и на отбранителното споразумение със Съединените щати от 1951 г.
Затова разговорът за Европа вече се води и през призмата на сигурността.
Професорът от исландския университет „Бифрост“ Ейрикур Бергман отбелязва, че последните геополитически сътресения не са причината за референдума, но очевидно са променили начина, по който много исландци гледат на мястото на страната си в света. Особено силен ефект е имала американската политика спрямо Гренландия.
Страната е разделена почти на две
Дебатът в Исландия е изключително оспорван.
Само преди няколко дни проучване даваше леко предимство на привържениците на възобновяването на преговорите – 51,3% срещу 48,7%. Последното изследване на Gallup обаче обърна картината: 51,6% вече са против, докато 48,4% са „за“. Изследването е проведено между 24 и 27 август сред 4583 души.
Разликата е толкова малка, че предварително заключение е почти невъзможно.
И това съвсем логично превърна днешния вот в едно от най-напрегнатите политически решения в страната през последните години.
„Да“ не означава веднага ЕС
При положителен вот Исландия ще се върне към преговорите. Очакванията са те да започнат към края на 2026 г. и да продължат приблизително между година и половина и две години. След това, ако бъде постигнато споразумение, исландците ще имат последната дума за членството.
При отрицателен вот темата вероятно отново ще бъде оставена настрана.
Това прави днешния референдум необичаен. Исландците всъщност не решават дали да влязат в Европейския съюз.
Решават дали си струва отново да почукат на вратата.
А зад тази врата ги чакат три въпроса, от които зависи бъдещият разговор – колко ще струва, кой ще контролира рибата и къде ще се чувства по-сигурна Исландия в един все по-нестабилен свят.
