Насочихме повече внимание към икономическата дипломация. Всяко посолство трябва да бъде активен партньор на бизнеса - да търси инвестиции, пазари, технологии и контакти, заявява дипломат № 1 ВЕЛИСЛАВА ПЕТРОВА в специално интервю за СТАНДАРТ
След Шенген и еврозоната следващата ни конкретна стратегическа цел е присъединяването към ОИСР
Външната политика трябва да представя страната с гордост, а не с примирение
Показахме нещо важно – България може едновременно да бъде надежден партньор и държава със собствена позиция
Ако утре автомобилите на гражданите има шанс да останат без гориво, не е достатъчно да правиш декларации, че искаш солидарност, а да осигуриш функционирането на рафинерията си, намирайки решение с партньорите си
Изключено е българска територия да бъде използвана за преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток
Привличането на българите зад граница е моя лична кауза
„Чудесата на България“ и „Дипломация на Чудесата“ са ценни, защото показват, че културното наследство не е само памет за миналото, а инструмент за международен диалог и позициониране на България
- Г-жо Петрова, първите 100 дни управление на кабинета „Радев“ бяха много динамични по отношение на външната политика на България. Какво бе най-голямото предизвикателство за Вас през този период?
- Намирането на национален консенсус. Силна външна политика се гради само върху него. Ние рядко разполагаме с такъв, но когато сме го имали, е водил до успех. Все по-често обаче той става жертва на търсенето на разделителни линии за политически цели.
В един и същ период едни ни описваха като прокремълски - заради това, че не сме се съгласили да санкционираме патриарх Кирил. Други ни описваха като прекалено угаждащи на евроатлантическите ни партньори - за това, че сме спазили съюзническите задължения към САЩ. Тези етикети очевидно се изключват взаимно, именно защото не отговарят на истината.
Моята цел е да представя аргументирана национална позиция в една много сложна среда - между две войни в непосредствена близост и при непредвидимо развитие на зависимостите ни от енергия, цифрови технологии и суровини. Това са Европа и светът, в който живеем и трябва да намерим начин да се адаптираме.
Точно това правим и ние - участваме там, където имаме какво да дадем, показваме солидарност с партньорите, но и умело защитаваме позицията си, когато е необходимо.
- Въпреки неписаните политически закони, първите 100 дни изобщо не бяха време на толеранс – особено към Вашата работа. Как ще отговорите на критиките на опозицията?
- Критиката е част от демокрацията и когато е аргументирана, е полезна. Като член на правителството аз съм на разположение за всички въпроси, които се задават в Народното събрание от опозицията. Интересно е, че въпросите се различават значително, когато има и когато няма камери.
Нека да се върнем малко назад и да видим какви са критиките. В медиите се твърдеше, че ще бъдем изолирани в Европа и определени като проруски. Вместо това в първите 100 дни проведохме срещи с лидери и министри на най-големите европейски държави и с Европейската комисия, а страната получи средства по ПВУ, заради бързите реформи, които правителството успя да направи и бяха оценени.
Щяхме да бъдем изолирани, защото сме готови да блокираме санкции заради българския интерес. Накрая позицията ни беше отчетена, а блокираха други държави. После се заиграха със страха, че ще вкараме страната във война, защото изпълняваме съюзнически ангажименти, поети от техните собствени правителства. Днес и двата самолета, които уж щяха да ни вкарат във война, вече напуснаха България.
Мога да продължа с примерите, но мисля, че картината е ясна. Аз се опитвам да разбера каква е партийната логика: поляризация, намаляване на доверието в институциите, всяване на страх. Никой, който обича страната си, не би трябвало да го прави, независимо от политическите дивиденти.
На тази база не съм изненадана и от тона на критиките не толкова към работата ми, а към мен лично. Коментари за облекло, измислени бракове, приписвана принадлежност към чужди служби, докторската ми степен по науки. Хубаво е, че опозицията показва такива високи изисквания за морал и образователен ценз към правителството на Румен Радев, но щеше да е добре да мери с един аршин и собствения си контингент.
Аз не намирам това за повод за отстъпление. Напротив, възприемам работата си като служба на страната си. Боря се за конкретни резултати и искам да бъда полезна.
- Какво заварихте в Министерството на външните работи?
- Като човек, занимавал се с академична дейност, уважавам стойността на експертизата и подхождам с уважение към опита на всички колеги в министерството. Отвъд това, видях система, натоварена с инерция, която не е била във фокуса на бюджетните решения и на изграждането на административен капацитет на нивото, което е нужно.
Младите дипломати имат основание да се чувстват онеправдани - липсва предвидимо кариерно развитие според заслуги и свършена работа. Желаещите да заминат зад граница намаляват, включително за места с ключова геополитическа роля в Азия и Африка. Това не е кадрови проблем. Това е сигнал за състоянието на един държавен инструмент.
В същото време държим огромен сграден фонд зад граница, който се руши и не се използва нито като инвестиционен ресурс, нито за развитие на присъствието ни. За държава с нашата дипломатическа традиция това е неоправдано. В момента правим анализ на наличната ни база, за да изградим стратегия за използването и поддържането й в бъдеще.
Натоварването на консулските служители расте - повече българи зад граница и по-голям интерес към България като туристическа и инвестиционна дестинация след Шенген и еврозоната.
Българската дипломатическа служба има огромен потенциал. Задачата ми е той да се използва не само когато реагираме на криза, а и когато създаваме възможности. Искам
МВнР да бъде институция, която предвижда събитията и предлага решения, а не само ги следва.
- Какви бяха първите промени, които направихте?
- Наясно съм, че проблеми, трупани с години, не се решават с магическа пръчка. Изисква се ясна визия, постоянство и преодоляване на съпротивата срещу промяна, която винаги съществува. Това не е основание за отлагане.
Първата промяна е в начина на работа - повече координация с ключовите секторни министерства, по-бърза комуникация с представителствата ни и по-категорично формулирани национални позиции.
Второ, насочихме повече внимание към икономическата дипломация. Всяко посолство трябва да бъде активен партньор на бизнеса - да търси инвестиции, пазари, технологии и контакти. Правим преглед на най-добрите практики в други държави и работим съвместно с Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.
Трето, направихме преглед на правната база и изготвихме предложения за промени в Закона за дипломатическата служба, които да отворят пътя на младите служители към ръководни позиции.
Четвърто, направихме преглед на консулския капацитет по мисии и ще предложим увеличаване на консулските служители - приоритетно там, където обемът работа е най-голям. Министерството на туризма са важни наши партньори в тази посока.
Пето, модернизацията на консулската дейност е значително по-високо в дневния ред. Идентифицирахме процесите, които подлежат на дигитализация, и работим по тях с Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Тези промени имат три адресата. Държавата - за да формулира и защитава позициите си навреме. Българският бизнес - за да намира пазари, инвеститори и партньори с помощта на собствената си дипломация, вместо сам. И българският гражданин зад граница - за да получава по-бърза и достъпна услуга и да знае, че при криза зад него стои държава, която може да го защити. Всичко това обаче зависи от хората в службата. Затова кариерното развитие не е вътрешен въпрос на министерството, а условие останалото изобщо да проработи.
Министър Велислава Петрова при откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България
- Каква е визията Ви за българската външна политика?
- Външната политика трябва да представя страната с гордост, а не с примирение, да стъпва върху националния интерес и да се адаптира към реалностите, от които сме част. Малцина европейски външни министри в съвременната ни история са водили външна политика при две войни в непосредствена близост и в условията на икономическо напрежение.
Аз не подценявам факта, че ние сме членове на ЕС, НАТО и ООН. Това е нашият компас. Съвременната политика обаче предполага много повече адаптивност отколкото конюнктурни позиции, по-добра способност за бърза реакция и ориентация в зависимост от конкретните възможности за страната ни.
Брифинг пред медии преди "Съвет външни работи" в Брюксел Снимка: БТА
Националният интерес има както ценностни, така и прагматични измерения. Ако утре автомобилите на гражданите има шанс да останат без гориво, не е достатъчно да правиш декларации, че искаш солидарност, а да осигуриш функционирането на рафинерията си, намирайки решение с партньорите си. Когато икономиката ти печели от пренос на газ, ще търсиш нови възможности за купувачи. В това няма нищо скандално или неразбираемо за партньорите ни. Видяхме, че и Гърция, изправена пред опасността да губи над 5 млрд. на година не отстъпи за санкциите за превозване на руски петрол. Фактите изискват трезва преценка и решителност.
След близо двадесет години членство в ЕС не можем да се задоволяваме само с участие. Искам България да бъде държава, която предлага решения, изгражда партньорства и превръща географията си в сила - като работи за свързаността на целия континент с други региони и за намаляване на зависимостите ни.
- За първи път българската външна политика има нов глас – самостоятелен, който отразява преди всичко българския национален интерес. Първото му проявление бе позицията за санкциите срещу руския патриарх, Вагит Алекперов и Искандер Махмудов. Какво спечели България от това, че демонстрира различно поведение?
- Не бих определяла външната политика като състезание кой на кого е казал „да“ или „не“. Важният въпрос е дали конкретното решение защитава интереса на България и дали можем аргументирано да го представим пред партньорите си. Ние направихме именно това и бяхме разбрани.
България подкрепя европейската политика по санкциите, но тогава когато те имат реален икономически ефект. Не когато представляват символични действия, които могат да доведат до антиевропейски настроения или се намесват в сфери извън икономическите, към които санкциите са насочени.
Показахме нещо важно – България може едновременно да бъде надежден партньор и държава със собствена позиция. Това не отслабва съюзите ни. Напротив – прави участието ни в тях по-съдържателно.
- България никога не е била част от Коалицията на желаещите. Въпреки това опозицията използва темата за много критики. Каква е политиката на страната ни по отношение на Украйна?
- Коалицията на желаещите е неформална инициатива и не предвижда формално членство. Всяка държава може да реши дали да се включи или не. Ние нямаме ангажимент да участваме по линия на съюзите, в които сме член, но в същото време и не възпрепятстваме нашите партньори да подкрепят инициативата, ако искат. На този етап наш приоритет е да има координирани дипломатически усилия за прекратяване на огъня и постигане на устойчиво мирно решение при спазване на основните принципи на международното право.
Българското правителство ясно изрази позицията си, че няма да дарява оръжие и финансови средства, но ще продължи да изпълнява поетите си правни ангажименти и да подкрепя Украйна според възможностите си. Основното направление на българската подкрепа занапред е свързано с енергетиката и инфраструктурната свързаност, като разглеждаме и възможностите за участие в бъдещото следвоенно възстановяване на Украйна. Това би било от полза както за нашия енергиен сектор, така и за бизнеса ни.
И още нещо, което рядко се споменава. В Украйна живее най-голямата историческа общност на държава-членка на ЕС. Грижата за нея е част от българската политика по този конфликт и ще остане такава.
- Извикахте посланика на Украйна Олеся Илашчук заради украинския дрон, който се разби на границата ни. Получихте ли достатъчно силни уверения, че страната ни няма да бъде косвено замесена в конфликта?
- Реагирахме веднага след получаването на първоначалната информация за възможния произход на дрона. Поискахме от Украйна пълна информация и съдействие за изясняване на всички обстоятелства, както и мерки за недопускане на подобни случаи в бъдеще.
Ако компетентните институции идентифицират някакво ниво на риск или нужда от придобиване на допълнителна информация от дадена страна, аз съм длъжна да установя дипломатически контакт на съответното ниво. Това и направих в случая. Получих уверение от украинската страна, че не става въпрос за никакви преднамерени действия и са готови да съдействат за изясняване на детайлите.
- Напрежение в Безмер предизвика решението за допускане на американски самолети-цистерни. Проведохте разговор с Иран, за да изясните българската позиция. Как ще успокоите хората?
- Ще започна с това, което интересува хората, а не с полемиката. България не предприема враждебни действия срещу Иран и няма спор с иранския народ. Сътрудничеството ни със САЩ е част от съюзническите ни отношения и от стратегическото партньорство между двете страни. Позицията ни е категорична - изключено е българска територия да бъде използвана за преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток.
Проведох разговор с иранската страна именно по тази причина. Нормално в дипломацията е да поддържаш канал за комуникация, дори и когато позициите се различават. Държава, която не представя ясно собствената си позиция, оставя други да я интерпретират вместо нея. Ние не позволихме това да се случи.
Ще кажа и друго. Това беше пореден случай на заиграване със страховете на хората за политически цели. Резултатът е известен - в рамките на няколко седмици двата самолета напуснаха страната, а с Иран продължаваме открит диалог. Злокобните сценарии не се сбъднаха.
- Каква позиция ще отстоявате спрямо Република Северна Македония и виждате ли шанс българите да бъдат вписани в конституцията?
- Темата за Република Северна Македония е много близка до мен. От една страна аз съм родом от Сандански, израснала съм в непосредствена близост до границата и знам от първо лице колко е важно да се разбираш добре със съседите си и колко е пагубно, когато добросъседски отношения липсват. От друга страна, като заместник-министър през 2022 г., аз бях част от екипа, който отстояваше българската позиция пред ЕС и знам много добре колко трудно успяхме да постигнем политически консенсус у нас и да убедим своите партньори да приемат нашата позиция. Европейският компромис от 2022 г. беше огромен успех, защото беше подплатен от категоричен междуинституционален консенсус в България. Именно това го направи толкова значим.
За жалост от тогава до сега не е налице политическа воля в управляващите в Скопие, за да започне да се изпълнява договореното. Ние не поставяме нови условия и не искаме нищо извън вече договорената европейска рамка. Доверието се създава, когато поетите ангажименти се изпълняват и когато виждаме конструктивен подход, търсещ решения. Конфронтацията и антибългарската реторика не приближават Северна Македония до ЕС – те само водят до загуба на ценно време. Поведението на властите по случаи като този с Ива Михайлова не дават голяма надежда, че има сериозен напредък в положителна посока.
- Икономическата дипломация е Ваш основен приоритет. Как министерството работи за привличане на чужди инвеститори и има ли вече резултати?
- За мен икономическата дипломация не е просто задача на МВнР. Тя е тясно свързана с функционирането на всички институции. За да имаш възможност да привличаш инвестиции, трябва да покажеш, че имаш работещи институции, ниска корупция и прозрачни и лесни процеси за развитие на бизнес. Затова работим и за членството ни в ОИСР.
Същевременно координацията със секторните министерства е от ключово значение. Затова и ние сме част от Координационния съвет за насърчаване на инвестициите към МС, председателстван от вицепремиера Александър Пулев, защото истински резултати няма как да бъдат постигнати в изолация.
Нашата роля не е само да търсим инвеститори в чужбина, а и да предлагаме механизми за ефективно използване на европейски средства като начален капитал и възможност за привличане на частни инвеститори. Така с по-малко участие от държавния ни бюджет можем да реализираме по-големи проекти, защото използваме европейски средства по-ефективно. Има добри практики в тази посока в много от страните на ЕС, от нас зависи да ги разработим и приложим и при нас.
Икономическата дипломация изисква и по-лесни процедури за достъп до пребиваване в страната на потенциални инвеститори. Аз проведох редица срещи както с представители на нашия бизнес, така и с посланици на страни с инвестиционен интерес в България. Посланията им бяха ясни – трябва да имаме по-адекватни и бързи процедури за издаване на визи, които да отговарят на европейските изисквания, но и да насърчават инвестициите. Работим за това с компетентните структури на МВР и Агенцията по заетостта.
Географското ни положение също трябва да бъде превърнато в икономически капитал. Работим за позиционирането ни като ключова входна точка на Европа за търговия и свързаност с Централна Азия и страните от Персийския залив. Предстоят редица събития по тази линия, които са в процес на подготовка. Ще добавя и нещо, което рядко влиза в този разговор. Няма да представям България като дестинация за евтина работна ръка. Този модел даде каквото можеше да даде. Днес имаме други аргументи - научен капацитет в областта на изкуствения интелект, инженерна традиция в микроелектрониката и цифровата инфраструктура, която не съществуваше преди пет години. Именно те интересуват инвеститорите, които искаме да привлечем.
- Националната кампания „Чудесата на България“ на медия „Стандарт“ и нейното надграждане с „Дипломация на Чудесата“ от години работят за културната дипломация като мост между държавите. Къде виждате нейната сила и роля?
- Културата е един от най-силните инструменти на дипломацията, защото достига до хората по начин, по който нито един официален документ не може. България има огромно историческо и културно богатство, но задачата ни е не просто да се гордеем с него, а да го превърнем в част от съвременния международен образ на страната.
Инициативи като „Чудесата на България“ и „Дипломация на Чудесата“ са ценни именно защото показват, че културното наследство не е само памет за миналото, а инструмент за международен диалог и позициониране на България. България принадлежи на европейската културна карта от векове. Нашата задача е Европа и светът да го виждат много по-ясно.
- Работите ли заедно с Министерството на културата за нови обекти на България в ЮНЕСКО и в каква посока са те?
- МВнР работи в тясно сътрудничество с всички министерства и институции, които имат отношение към дейността на ЮНЕСКО. Включването на културен паметник или природна забележителност в Списъка на световното културно и природно наследство следва строго определена процедура и продължава няколко години. В момента има два обекта, по които се работи активно и предстои номинирането им. Това са „Граници на Римската империя – Дунавски лимес, Източен сегмент“ и Епископската базилика в Пловдив. Нашата цел обаче трябва да бъде не просто да увеличаваме броя на българските обекти в списъка на ЮНЕСКО, а да гарантираме тяхното дългосрочно опазване и съхраняване за бъдещите поколения. Важно е да се отбележи, че критериите за обектите на световното наследство постоянно се повишават. Това изисква от България да бъде на ниво в опазването на вече включените в Списъка обекти и да направи точна преценка на възможностите за финансиране и поддръжка на обектите, които предлага.
- Външната политика не е само геополитика. Какво прави държавата за българите, които живеят и работят в чужбина?
- Грижата за българските граждани и българските общности зад граница е неизменен приоритет. Недопустимо е български гражданин, попаднал в беда, да остане с усещането, че държавата го е забравила. Смятам, че досега нашите служители са се старали да направят всички по силите си, макар и в ограничен кадрови капацитет.
Затова работим за по-добра консулска защита, по-бърза реакция на дипломатическите ни представителства и по-добра междуинституционална координация при кризи, включително когато се налага евакуация на български граждани. Подготвили сме проект за РМС в тази посока, защото се оказа, че такъв механизъм формално няма и всичко досега е правено адхок.
Продължаваме подкрепата и за историческите български общности в Югоизточна Европа, Украйна и Молдова, както и за българските организации и медии зад граница. Преди няколко седмици разпоредих изплащането на средствата за общностите ни зад граница на обща стойност около 1 750 000 евро. Това е част от усилията ни за съхраняване на българския език, култура, идентичност и историческа памет.
Искам да протегнем ръка по-активно и към нашата съвременна диаспора. Много от българите, които заминаха през последните няколко десетилетия и се реализираха успешно в международен план, са нашите естествени посланици. Трябва да намерим начин да ги приобщим и възнаградим за работата им за прославяне на името на България. Това е и лична моя кауза, защото познавам много такива българи и смятам, че те са най-голямото ни богатство.
- България вече е пълноправна част от Шенген и еврозоната. Каква трябва да бъде следващата голяма национална цел на българската външна политика?
- След Шенген и еврозоната следващата ни конкретна стратегическа цел е присъединяването към ОИСР. Това е своеобразен печат за качество за държавата – силен сигнал към чуждите инвеститори за високи стандарти, добро управление и предвидима бизнес среда. За гражданите това в крайна сметка означава по-добро управление и по-висок стандарт.
По-голямата ни амбиция обаче трябва да бъде друга - България да превърне членството си в европейските и евроатлантическите структури в реално политическо и икономическо влияние. Време е да преминем от въпроса „към какво още да се присъединим“ към въпроса „какво може България да води“.
И отговорът вече се очертава: сигурността в Черно море, свързаността между Европа и Централна Азия и разширяването към Западните Балкани. По тези три теми имаме интерес и капацитет да бъдем водещи.
- Какво бихте искали чуждите държави да казват за България, когато чуят името на страната ни?
- Че България е държава, на която може да се разчита, но която знае какво иска. Държава с характер, с ясна позиция и със самочувствието да защитава интересите си, без да противопоставя това на своите съюзи и партньорства.
И бих искала България да бъде разпознавана не само със своето минало и културно наследство, а като модерна европейска държава – място за инвестиции, технологии, наука и талант. Влиянието зависи не само от размера на страната, а от това дали имаш ясни цели, последователност и воля да ги отстояваш. Това е България, която искам да представям пред света.
