Найджъл Фараж, човекът, който години наред превърна атаките срещу Брюксел в политическа марка, се оказва в центъра на почти учебникарска ирония - митинги срещу Европейския съюз са били финансирани със средства от бюджета на самия ЕС. Това твърди „Файненшъл таймс“ в ексклузивно разследване, според което европейски пари са покривали разходи за турнето „Кажи НЕ на ЕС“ и други дейности, свързани с кампанията около референдума за Брекзит през 2015-2016 г.
Документите, цитирани от изданието, сочат около 1,8 млн. евро от фондове на ЕС, използвани от бившата политическа група на Фараж в Европейския парламент – Европа на свободата и пряката демокрация. Сред платените разходи са били наем на зала, лилави предизборни банери, продуцентска компания за излъчване на реч на живо и антиимигрантски плакати, съобщава „Файненшъл таймс“.
Брюксел платил сцената, от която Фараж громял Брюксел
Иронията е толкова силна, защото става дума не за периферен разход, а за самата сцена на антиевропейската реторика. През есента преди референдума Фараж подготвя обиколка из Обединеното кралство, за да убеждава избирателите, че страната трябва да напусне ЕС.
Тогава той атакува бюджета на Съюза с една от любимите си тези - че Великобритания „влива по 55 млн. паунда на ден“ в клуб, чиито сметки не били правилно одобрявани 19 години поред. Според „Файненшъл таймс“ обаче точно докато Фараж говори срещу европейските пари, европейският бюджет плаща част от инфраструктурата на тази кампания.
Наемът на залата, банерите и техническото излъчване на речта му се превръщат в политически парадокс. Брюксел, когото Фараж обвинява в прахосничество, на практика е помогнал да бъде финансирано турне, чиято цел е била да убеди британците да се откъснат от Брюксел.
1,8 млн. евро и въпросът за допустимите пари
Разследването на „Файненшъл таймс“ се базира на документи за сметките на бившата група на Фараж в Европейския парламент. Данните сочат, че около 1,8 млн. евро европейски средства са били насочени към турнето „Кажи НЕ на ЕС“ и други разходи, свързани с референдумната кампания.
Парите са дошли от бюджета на Европейския парламент, който се формира от вноските на държавите членки и в крайна сметка от европейските данъкоплатци. Това е сърцевината на скандала - дали средства, предназначени за дейност на политическа група в европейска институция, са били използвани за вътрешна британска кампания.
„Файненшъл таймс“ отбелязва, че според британското законодателство политическите дарения са строго регулирани и трябва да бъдат декларирани пред Избирателната комисия. Референдумните разходи над определени прагове също подлежат на отчетност, а група в Европейския парламент не е сред стандартните допустими дарители в британска национална кампания.
Юрист: Чужди пари не трябва да влизат във вътрешна кампания
Адвокатът Гавин Милър, специалист по изборно право, заявява пред „Файненшъл таймс“, че има законово определен списък с допустими дарители и че той не включва група в Европейския парламент.
„Не можете да допускате чуждестранни пари да влизат във вътрешната ни политика, независимо дали става въпрос за избори или кампании за референдум“, казва Милър. Според него случаят повдига въпроси за произхода на средствата, начина, по който са били изплатени, и дали това е било допустимо.
Той посочва, че Избирателната комисия ще трябва да разгледа случая. В тази част политическата ирония вече преминава в юридически проблем - дали антиевропейската кампания е използвала европейски ресурс по начин, който може да противоречи едновременно на британските изборни правила и на регламентите за използване на средства на ЕС.
Фараж отрича нарушение
Фараж отрича да е извършил нарушение, съобщава „Файненшъл таймс“. Това е важна част от случая, защото към момента твърденията са предмет на журналистическо разследване и правна оценка, а не на окончателно решение на контролен орган.
Въпреки това темата не пада в празно пространство. Европейският парламент и преди е установявал неправомерно използване на средства около Ю Кей Ай Пи и дейности, свързани с национална политика. Още през 2016 г. „Файненшъл таймс“ съобщи, че одит на Европейския парламент е установил неправомерно изразходване на 450 000 евро европейско финансиране за дейности, свързани с кампанията за Брекзит.
През 2018 г. „Гардиън“ съобщи и за отделен случай, при който половината месечна заплата на Фараж като евродепутат е била удържана след констатации за неправомерно използване на средства, предназначени за парламентарен персонал. Тези по-стари случаи не доказват автоматично новите твърдения, но показват, че въпросът за финансирането около Фараж и европейските средства не се появява за първи път.
Брекзит като бумеранг
Най-силният политически ефект от разследването е символен. Фараж изгради голяма част от влиянието си върху тезата, че Великобритания е жертва на Брюксел, че европейските пари се харчат лошо и че британците трябва да си „върнат контрола“. Сега „Файненшъл таймс“ твърди, че част от машината, която е продавала това послание, е била смазана именно с европейски средства.
Това не е просто неудобство за един политик. Това е удар по моралната рамка на цяла кампания. Когато проповядваш освобождение от система, но ползваш ресурса на същата система, политическото послание започва да звучи като бумеранг.
Десет години след референдума дебатът за Брекзит във Великобритания продължава да се връща към обещанията, цената и реалните последици. „Гардиън“ отбелязва, че ЕС не се е разпаднал след британското напускане, а напротив - в много отношения е станал по-сплотен, докато във Великобритания оценките за резултатите остават силно разделени. На този фон разследването за европейските пари в антиевропейската кампания добавя нов пласт към старата ирония - Брекзит беше продаден като бягство от Брюксел, но поне част от сцената за това бягство, според документите, е била платена от Брюксел.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
