Южнокорейският президент И Дже Мьонг призова Северна Корея да започне преки преговори за официално прекратяване на Корейската война и замяната на продължаващото от 1953 г. примирие с мирен режим. Знаковото предложение прозвуча в речта му за 81-вия Ден на освобождението на Корея, съобщи южнокорейската информационна агенция Йонхап. И постави на масата още една от най-трудните теми - практически мерки за спиране на развитието на севернокорейските ядрени способности. „Дойде време да се сложи край на военното положение“, беше посланието на президента.
Предупредителни изстрели
Предложението идва в момент, когато реалността по границата изглежда точно обратната на мира. Северна Корея и днес, 16 август, не е отговорила на инициативата на И Дже Мьонг, съобщи Йонхап. В същия ден стана известно, че южнокорейски военни са произвели предупредителни изстрели, след като група севернокорейски войници е преминала военната демаркационна линия на източния участък на границата през миналата седмица. Войниците са се върнали обратно на север след предупреждението, а според Ройтерс това е първото съобщено подобно нарушение през 2026 г.
Напрежението се усилва и от започващите на 17 август съвместни учения на Южна Корея със САЩ „Ulchi Freedom Shield“. Пхенян вече ги определи като провокация и предупреди, че ще засилва ядреното си възпиране. Само дни преди речта на И Дже Мьонг Северна Корея извърши и нов балистичен ракетен пуск от района на Вонсан.
Нека прекратим тази дълга война
На този фон думите на южнокорейския президент звучат като опит за рязка смяна на посоката. „Нека оставим намеренията да се заплашваме взаимно и като пряко участващи страни да започнем разговори за прекратяване на продължаващата толкова дълго война“, заяви И Дже Мьонг, цитиран от Йонхап.
Той подчерта, че в този процес може да бъде обсъден и въпросът как ефективно да бъде спряно разширяването на севернокорейския ядрен арсенал. Целта според него е сегашната „нестабилна система на примирие“ да бъде заменена с траен мирен режим на Корейския полуостров.
Корейската война започва през 1950 г. и приключва три години по-късно не с мирен договор, а със споразумение за примирие. Именно затова Северна и Южна Корея и до днес формално остават във военно положение, въпреки че активните бойни действия са прекратени преди повече от седем десетилетия.
Сеул обеща - няма поглъщане на Севера
И Дже Мьонг повтори и едно от най-силните си послания към режима на Ким Чен-ун - Южна Корея няма да се опитва да погълне Севера или да наложи обединение със сила. Още в речта си за Деня на освобождението през 2025 г. той обеща да уважава съществуващата политическа система на Северна Корея и заяви, че Сеул няма намерение да предприема враждебни действия срещу нея.
„Надявам се Южна и Северна Корея да седнат лице в лице за мирно съвместно съществуване и взаимно развитие“, каза президентът. Според него първата крачка трябва да бъде намаляване на враждебността не само във военната област, но и „във възприятията, нормите и системите“.
Пхенян гледа в друга посока
Засега отговорът е мълчание. Ким Чен Ун през последните години изостави старата севернокорейска политика, според която обединението с Юга остава стратегическа цел, и обяви Южна Корея за враждебна държава. Режимът отхвърли предишни предложения на И Дже Мьонг за сближаване, докато едновременно задълбочава военното и политическото си партньорство с Русия.
И Дже Мьонг обаче заяви, че Сеул ще продължи да предприема „предварителни и последователни мерки за мир“ и ще търси многопластова система за сигурност, която да не позволява отделни инциденти да прерастват в голяма криза. „Ще превърна енергията на враждебността и конфронтацията в двигател за мирно съвместно съществуване и взаимно развитие“, каза южнокорейският президент.
