Проектът използва местни видове, пречистени води и сателитно наблюдение, но най-трудната част тепърва предстои
Само за пет години Саудитска Арабия възстанови един милион хектара деградирали земи и засади над 159 милиона дървета. Това е най-големият резултат досега от Саудитската зелена инициатива, започнала през 2021 г. като част от програмата „Визия 2030“. За страна, свързвана десетилетия наред с петрол, пустини и тежък климат, промяната е огромна. Конвенцията на ООН за борба с опустиняването вече посочва проекта като доказателство, че дори най-сухите земи могат да бъдат върнати към живот.
Пустинята започна да сменя цвета си
Един милион хектара означават 10 000 кв. км възстановена земя. Това не е площ, покрита изцяло с гъста гора. В саудитската програма влизат възстановени пасища, върнати местни храсти и дървета, укрепени почви, защитени природни територии и райони, в които водата от редките валежи вече се задържа по-дълго.
Началото е скромно в сравнение със сегашния мащаб. През първия етап са възстановени около 18 000 хектара. До 2024 г. площта нараства до 250 000 хектара, а в началото на 2026 г. преминава границата от един милион.
Саудитската зелена инициатива е обявена през март 2021 г. от престолонаследника Мохамед бин Салман. Дългосрочната цел е възстановяването на 40 милиона хектара деградирали земи и засаждането на 10 милиарда дървета. Планът не е замислен като еднократна кампания, а като работа за десетилетия.
До 2030 г. трябва да бъдат възстановени 2,5 милиона хектара, а броят на засадените дървета да достигне 400 милиона. Следващите етапи предвиждат 4,7 милиарда дървета до 2060 г. и 10 милиарда до края на века.
В проекта участват държавни институции, частни компании и организации с нестопанска цел. Работата обхваща всички 13 административни области на кралството. Така средствата, техниката и експертите се насочват към обща програма, вместо отделните проекти да действат без връзка помежду си.
Как се отглеждат дървета без реки
Най-трудният въпрос не е колко фиданки могат да бъдат засадени, а откъде ще дойде водата за тях. Саудитска Арабия е сред най-сухите държави на планетата, а големи части от територията й получават оскъдни и непостоянни валежи.
Затова програмата не разчита основно на питейна вода. За напояване се използват пречистени отпадъчни води, вода от язовири и системи за събиране на дъждовна вода. При крайбрежните проекти за възстановяване на мангрови гори се използва морска вода.
Редките дъждове в пустинята често са кратки, но силни. Вместо водата да се оттича бързо и да изчезва, около новите насаждения се изграждат прегради, плитки канали и малки съоръжения, които я задържат в почвата. Така растенията получават повече влага и имат по-голям шанс да преживеят дългия сух сезон.
Другият важен избор са самите растения. Властите залагат на местни дървета, храсти и треви, които вече са приспособени към високи температури, бедни почви и продължителна суша. Засаждането на неподходящи видове би довело до огромен разход на вода и висока смъртност на фиданките.
В пасищните райони семената се разпръскват с машини, а след това терените се оставят да се възстановяват под наблюдение. Само през 2024 г. започна работа върху повече от 15 000 хектара пасища на 15 места, като бяха използвани семена от 37 местни растителни вида.
Резултатите се следят със сателити, дронове и проверки на място. Целта е да се установи не само колко растения са засадени, а колко от тях са оцелели, дали почвата задържа повече вода и дали растителността се разширява естествено.
Какво вече се промени на терен
Официалните данни показват, че възстановените площи и новата растителност са поели над 2,2 милиона тона въглероден диоксид. Разширяването на зелените зони създава убежища за диви животни, връща местни растения и намалява движението на пясъка в някои райони.
Саудитските институции съобщиха още, че през 2025 г. прашните бури са били близо наполовина по-малко в сравнение с предходната година. Властите свързват промяната както с увеличаването на растителната покривка, така и с програмите за изкуствено стимулиране на валежите. Сравнението обаче е само между две години и ще са нужни по-дълги наблюдения, за да се установи дали тенденцията е трайна.
Зелената програма създава и нови работни места. По официални данни повече от 68 000 души вече са заети в разсадници, възстановяване на пасища, екологичен контрол, наблюдение на природни територии и свързани услуги.
Промяната навлиза и в градовете. Най-мащабният пример е проектът „Зелен Рияд“, който предвижда засаждането на 7,5 милиона дървета до 2030 г. Те трябва да се появят край улици, училища, болници, джамии, обществени сгради и в нови паркове.
За напояването на столицата се изгражда мрежа за пречистена вода с капацитет до един милион кубически метра дневно. Целта е зелената площ на човек да нарасне от 1,7 на 28 кв. м, а растителното покритие на града - от 1,5 на 9 процента.
Очакванията са повече дървета да намалят температурата в отделни квартали, да подобрят въздуха и да ограничат разходите за охлаждане. В град, където летните температури редовно преминават 40 градуса, дори няколко градуса по-ниска температура около улици и паркове могат да имат пряко значение за ежедневието.
Защо ООН гледа към саудитския модел
Постижението има значение извън границите на кралството, защото опустиняването вече не е проблем само на отделни държави. По данни на Конвенцията на ООН до 40 процента от сушата в света е деградирала, а последиците засягат над 3,2 милиарда души.
Сухите райони заемат повече от 40 процента от земната повърхност без Антарктида. В тях живеят около 2,3 милиарда души. Недостигът на вода, загубата на плодородни почви, прашните бури и все по-дългите суши засягат земеделието, здравето и сигурността на цели региони.
Близкият изток е сред най-уязвимите места. Наличната вода на човек в региона е намаляла рязко през последните десетилетия, а населението и потреблението продължават да растат. Именно затова ООН следи внимателно проектите, които използват местни растения, пречистена вода и възстановяване на пасища вместо класическо залесяване с огромно напояване.
„Този важен етап изпраща ясно послание: с правилните политики, използването на науката и дългосрочен ангажимент страните могат да превърнат натиска върху околната среда във възможност за изграждане на устойчивост, вместо да го приемат като постоянен проблем“, заявиха от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
Следващият тест е оцеляването на насажденията
Първият милион хектара е важна граница, но представлява едва 2,5 процента от крайната цел. За да достигне 40 милиона хектара, Саудитска Арабия трябва да поддържа програмата в продължение на десетилетия и да увеличава темпото, без да натоварва още повече водните си запаси.
Зелената инициатива е само една част от по-широкия екологичен план на страната. До 2030 г. кралството иска половината от електроенергията му да идва от възобновяеми източници, да намали годишните емисии с 278 милиона тона и да постави под защита 30 процента от сушата и морските си територии.
По програмата вече са задействани десетки проекти с инвестиции за над 186 млрд. долара. Саудитските власти представят тази политика като доказателство, че икономическото развитие и възстановяването на природата не трябва непременно да бъдат противоположни цели.
Но истинският успех няма да се измерва само със засадените фиданки. Решаващо ще бъде колко от тях ще оцелеят след пет, десет и двадесет години, дали възстановените пасища ще се запазят и дали почвата ще стане по-устойчива на суша.
Следващият официален праг е 2,5 милиона хектара до 2030 г. Именно тогава ще стане ясно дали ускорението от последните две години е начало на трайна промяна, или резултат, който трудно може да бъде повторен в още по-голям мащаб.
