Руските средства за противовъздушна отбрана са прехванали и унищожили 660 украински безпилотни летателни апарата над различни региони на Русия, Крим и акваторията на Черно и Азовско море, съобщи Министерството на отбраната в Москва, цитирано от ТАСС. По данни на руското ведомство атаката е била извършена през нощта срещу Белгородска, Брянска, Курска, Орловска, Калужка, Липецка, Ростовска, Воронежка, Тулска, Рязанска, Астраханска и Московска област. Дронове са били свалени и над Република Крим, както и над морските зони около Азовско и Черно море.
Киев не е коментирал официално руските твърдения за мащаба на атаката.
Москва също под удар
Масирана атака с дронове е била насочена и срещу руската столица. Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че столичната ПВО е свалила близо 50 безпилотни летателни апарата.
„На местата, където са паднали отломки, работят специалисти от аварийно-спасителните служби“, написа Собянин в руската социална мрежа Макс.
Руските власти не съобщават веднага за мащабни разрушения в Москва, но подобни атаки обикновено водят до временни ограничения за летищата и засилени мерки около стратегически обекти. Ройтерс съобщи през последните дни за серия украински удари с дронове по Москва и около нея, включително срещу петролна рафинерия в югоизточната част на столицата.
Ударите се разширяват далеч от фронта
Според руското министерство атаката е обхванала широк периметър - от гранични с Украйна области до централни руски региони и южни направления. Това показва, че украинските дронове с голям обсег вече не са само инструмент за удари близо до фронта, а средство за натиск върху тилови и инфраструктурни цели.
През последния месец Украйна засили кампанията си срещу руски обекти, основно свързани с енергийна инфраструктура. Целта, според Киев, е да бъде намален ресурсът, с който Москва финансира войната.
Ройтерс съобщи, че украинският президент Володимир Зеленски е одобрил 40-дневна кампания за оказване на натиск върху Русия чрез удари по руски цели. Според агенцията украинските операции през последните месеци са насочени особено към петролния сектор.
Рафинериите остават сред основните цели
Миналата седмица украинска атака предизвика голям пожар в рафинерия в югоизточната част на Москва. Ройтерс съобщи, че ударът е бил втори по същия обект в рамките на три дни и е довел до мощни взривове и гъст черен дим над района.
По-късно източници на агенцията заявиха, че засегнатата московска рафинерия вероятно няма да възобнови производство до края на годината. Ако това се потвърди, ударът би имал значение не само като военен сигнал, но и като икономически натиск върху руската горивна система.
Русия твърди, че сваля огромни количества украински дронове почти всяка седмица. ТАСС съобщи преди дни и за 323 неутрализирани украински дрона над руски региони, Черно море и Азовско море, а по-рано - за още 168 свалени апарата за един ден.
Войната все по-често стига до руските градове
Украинските удари с дронове не променят фронтовата линия сами по себе си, но променят усещането за войната вътре в Русия. Когато дронове достигат Москва, рафинерии, летища и енергийни обекти, конфликтът вече не остава далечна реалност за руските граждани.
Според Асошиейтед прес Зеленски е заявил, че Русия е принудена да прехвърля повече средства за ПВО към Москва, Валдай и Керченския мост заради украинските удари с далечен обсег. Това, по думите му, оставя други райони по-уязвими.
Москва от своя страна представя тези атаки като терористични действия и използва подобни удари като аргумент за свои масирани атаки срещу Украйна. И двете страни отричат умишлено да атакуват цивилни, но дроновата война все по-често носи риск за населени места далеч от фронта.
Дроновете вече са война на изтощение
Масираният нощен удар показва колко дълбоко дроновете промениха войната между Русия и Украйна. Те позволяват удари на стотици километри, създават постоянен натиск върху ПВО и изваждат икономическата инфраструктура на преден план. За Москва това е проблем на сигурността, за Киев - начин да върне войната към територията на агресора и да удари приходите от петрол. Най-опасното е, че при всяка следваща атака границата между военен натиск и риск за цивилните става все по-тънка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
