Русия се е намесила в референдума за Брекзит през 2016 г., обяви британският премиер Анди Бърнам, цитиран от вестник „Гардиън“. Той заяви, че след встъпването си в длъжност е поискал информация за евентуална руска намеса и е получил категорично потвърждение. Бърнам обаче не разкри кой му е предоставил тази оценка, на какви доказателства се основава тя и дали действията на Москва са повлияли на резултата от гласуването.
Изявлението идва десет години след историческото решение на британците да напуснат Европейския съюз и на фона на нови опасения от чуждестранна намеса в европейската политика.
Какво научил Бърнам на „Даунинг стрийт“
„Когато влязох на „Даунинг стрийт“, зададох въпроса: имало ли е руска намеса в референдума през 2016 г.? Получих категоричен отговор, че да, имало е“, заяви британският премиер в подкаста „Дъ Рест из Политикс“.
Думите му бележат съществена промяна в официалната позиция на Лондон. Предишните консервативни правителства поддържаха становището, че няма доказателства за успешна руска намеса, повлияла на резултатите от референдума.
Бърнам, който пое премиерския пост на 20 юли 2026 г., настоя Великобритания да бъде значително по-открита относно опитите на чужди държави да въздействат върху обществените нагласи и политическите процеси.
„Смятам, че сега е важно тези неща да бъдат ясно оповестени и да помогнат на избирателите в Германия и Франция да разберат, че част от тази политическа дейност се подстрекава от нашите врагове, а именно Русия“, заяви той.
По думите му британските власти досега не са информирали достатъчно обществеността за мащаба на опитите за външна намеса.
Какво установи британският парламент още през 2020 г.
Темата за евентуалната руска намеса в Брекзит не е нова. През юли 2020 г. комисията по разузнаване и сигурност към британския парламент публикува доклад, в който отправи сериозни критики към тогавашното правителство и разузнавателните служби.
Документът установи, че не е направена пълноценна оценка на предполагаемите руски опити за влияние върху референдума. Бяха посочени изследвания за разпространението на послания срещу ЕС чрез руските държавни медии Ар Ти и Спутник, както и за активността на автоматизирани профили и интернет тролове в социалните мрежи.
Парламентарната комисия отбеляза, че британските служби не са извършили необходимия анализ след гласуването, за разлика от американските разузнавателни органи след президентските избори в САЩ през същата година.
Референдумът се проведе на 23 юни 2016 г. Тогава 51,9% от гласувалите подкрепиха напускането на Европейския съюз, а 48,1% се обявиха за оставане.
Докладът от 2020 г. не установи дали предполагаемата чуждестранна намеса е променила резултата. Новото изявление на Бърнам също не дава отговор на този въпрос. Русия отрича да се намесва в изборите и референдумите на други държави.
Тревога и за германската политика
Британският премиер разшири предупрежденията си и към Германия, където на 8 октомври проведе разговори с канцлера Фридрих Мерц.
По думите на Бърнам двамата са обсъдили предполагаемите връзки между Русия и партията „Алтернатива за Германия“.
„Едно от нещата, които казах на канцлера Мерц, беше, че трябва да ви подкрепим в противопоставянето на заплахата, пред която сте изправени, и най-вече на политическия тип, с който се сблъсквате“, разказа премиерът.
Той заяви, че германският канцлер е изразил притеснения относно контактите на партията с Москва. Бърнам допусна и възможността за руско финансиране на „Алтернатива за Германия“, но не представи публични доказателства в подкрепа на това предположение.
Британският премиер изрази убеждението си, че от Русия се разпространяват невярна и манипулативна информация, насочени към германския политически живот.
Лондон и Берлин подготвят общ отговор
Разговорите между Бърнам и Мерц вече са довели до конкретна договореност в сферата на сигурността. На 8 октомври Великобритания и Германия обявиха ново партньорство за противодействие на хибридни заплахи, включително кибератаки, саботажи и опити за дестабилизиране на демократичните институции.
Двете държави ще задълбочат обмена на информация и координацията между службите си, като ще работят и за по-добра защита на критичната инфраструктура.
Великобритания разработва и Национален център за информационна защита, чиято задача ще бъде да открива и противодейства на информационни кампании, организирани от враждебни държави.
Новата позиция на Анди Бърнам идва и в момент, когато самият той отново отвори дебата за отношенията между Великобритания и Европейския съюз. В края на септември премиерът допусна възможността Лондон да разгледа различни варианти за бъдещето си, включително евентуално завръщане в ЕС.
