Време е държавата да започне да развива целенасочена политика за дунавски туризъм, каза кметът д-р Цветан Ценков
• Работим и за организирането на голям българо-турски икономически форум във Видин
• Високоскоростните железници са бъдещето на транспорта
• Готови сме с проектите за минерални извори, нужно ни е държавно финансиране
• Искаме да изградим модерни балнео- и СПА комплекси по румънски модел
– Д-р Ценков, Видин често е определян като град с огромен потенциал – заради стратегическото си местоположение, Дунав мост 2 и богатото културно-историческо наследство. Кои са най-големите успехи на общината през последната година и какви са основните Ви приоритети?
– Видин е един от четирите най-древни български града с над 2000-годишна история и е бил столица на България. Днес нашите основни приоритети са два – развитието на Видин като индустриален и транспортен център и утвърждаването му като значима културна и туристическа дестинация.
Що се отнася до индустриализацията, трябва да припомним, че по врема на демокрацията бяха унищожени над 65 структуроопределящи предприятия. След повече от 20 години усилия – още от времето, когато бях народен представител, а след това и като кмет – успяхме да включим територията на бившите „Видахим“ и „Видин“ сред осемте стратегически индустриални зони по Плана за възстановяване и устойчивост.
Индустриалната зона вече е готова да приема български и чуждестранни инвеститори. Очакванията ни са през септември тя официално да бъде открита в присъствието на представители на Министерския съвет. За нас това е ключова стъпка към възраждането на Видин като индустриален център на Северозападна България.
Надявам се индустриалната зона „Видин Юг“ да бъде открита официално от държавното ръководство. За мен това ще бъде символ на възраждането на място, където някога се намираше един от най-големите заводи за каучук и гуми на Балканите. При положение че световното търсене на гуми непрекъснато расте, трябва да се направят стъпки в тази посока.
Заедно с това Видин трябва да се утвърди и като стратегически транспортен хъб. Убеден съм, че бъдещата високоскоростна железопътна връзка към Централна Европа трябва да преминава през Видин. Потокът от товари, идващи от пристанищата в Солун и Пирея, следва да се насочи през България, а не през Скопие и Белград, които са извън Европейския съюз. Националният интерес изисква транспортните коридори да преминават през наша територия.
Също толкова важно е да бъде завършен пътят Видин – Ботевград и да се реализира тунелът под Петрохан. Това ще осигури най-кратката европейска връзка от София, Истанбул и Варна към Централна Европа през Видин и Русе.
Не по-малко значение има и река Дунав. Тя трябва да се използва не само за товарни и туристически превози, но и като модерен транспортен коридор с пътнически услуги. Важен потенциал има и летището във Видин, което държавата трябва да включи в бъдещото развитие на националната въздушна инфраструктура. В следващите години очакваме сериозно развитие на новите технологии, включително безпилотния въздушен транспорт, и Видин трябва да бъде подготвен за това.
Паралелно с икономическото развитие инвестираме и в културния календар на града. Разширяваме програмата с инициативи като светлинното шоу на крепостта „Баба Вида“ за Деня на Дунава, Международния фолклорен фестивал и редица съвместни прояви с наши партньори от Румъния и Сърбия. Почти всяка седмица Видин е домакин на културни събития, които привличат все повече посетители.
Според мен е време Министерството на туризма да започне да развива целенасочено и дунавския туризъм. Потенциалът е огромен – не само за пристанища и круизи, но и за плажове, островен туризъм, водни спортове и рекреация, както е в редица европейски държави по течението на Дунав. В България все още изоставаме в тази посока.
– Колко нови работни места очаквате да бъдат разкрити?
– На този етап не можем да посочим конкретен брой, тъй като всичко ще зависи от инвеститорите, които ще изберат да развиват производство във Видин.
Интерес вече има. През миналата година приехме две делегации на инвестиционни фондове от Шанхай и Хонконг, проведохме срещи и с представители на китайското посолство. Работим и за организирането на голям българо-турски икономически форум във Видин съвместно с председателя на Българо-турската търговско-индустриална камара (БТТИК) Бурхан Немутлу и посланика на Турция у нас Мехмет Саит Уянък.
В настоящата геополитическа ситуация очаквам значителна част от бъдещите инвестиции да идват именно от Турция и Азия. За компаниите това е възможност да развиват производство в рамките на Европейския съюз, а Видин разполага с всички предпоставки да се превърне в привлекателна инвестиционна дестинация благодарение на стратегическото си местоположение и транспортните връзки.
- Нееднократно сте заявявали, че Видин трябва да бъде част от бъдещия европейски коридор за високоскоростен железопътен транспорт. Защо тази връзка е толкова важна за България?
- До 2040 г. между 45 и 50% от сухопътния транспорт в Европа ще се извършва чрез високоскоростни железници. Хората няма да избират да пътуват четири часа с автомобил до Бургас или Варна, ако могат да стигнат за час и половина или два със скоростен влак. Това вече е реалност в държави като Китай, Япония и Германия.
Още по-важен е товарният транспорт. Стоките, които пристигат от Азия през пристанищата в Солун и Пирея, трябва да достигат до Централна Европа през Видин, а не през Скопие и Белград.
Сърбия вече изгражда високоскоростната железопътна линия Белград – Будапеща и работи по продължението ѝ към Северна Македония, с перспектива връзка със Солун. Ако България не изгради навреме своята инфраструктура, рискува да изгуби милиарди евро приходи от транзитен транспорт.
Затова проектът трябва да се разглежда като цялостен европейски транспортен коридор №4 – от гръцката граница през България, Видин и Румъния към Виена. Именно така България може да използва стратегическото си географско положение в пълна степен.
– Регионалният министър Иван Шишков заяви, че строителството на скоростния път Видин – Ботевград остава сериозно изостанало, като по три от петте лота няма реални строителни дейности. До каква степен това забавяне възпрепятства развитието на Видин?
– Огромна е цената на това забавяне. Ако днес решите да посетите Видин за културно събитие или фестивал през уикенда, ще ви трябват повече от три часа път от София. Това е недопустимо за град с такъв потенциал.
Освен че затруднява развитието на туризма и бизнеса, липсата на модерна пътна инфраструктура застрашава човешки животи. По отсечката София – Видин почти при всяко по-сериозно влошаване на времето стават тежки катастрофи.
Нееднократно съм казвал и на министър Шишков, че е необходимо да се търсят по-бързи механизми за изграждане на ключовите пътни отсечки, включително чрез концесиониране и международни търгове с участието на доказани световни компании. Държавата трябва да осигури необходимата документация и административна подкрепа, за да могат тези проекти да се реализират в разумни срокове.
Недопустимо е една магистрала да се строи десетилетия. Това не само спира развитието на Северозападна България, но и създава негативен образ на страната пред потенциалните инвеститори.
Същият проблем виждам и в туризма. Наши съседи вече успяват много по-ефективно да привличат посетители през цялата година – чрез спортни събития, ученически лагери, фестивали и инициативи извън активния сезон. България също трябва да започне да използва тези възможности много по-целенасочено.
– Община Видин започна подписка за осигуряване на държавно финансиране за сондажи на минералните извори във Видин, Сланотрън и Градец. Докъде стигна инициативата и как разработването на минералните извори може да промени туристическия и икономическия потенциал на региона?
– Проектите са напълно готови. Проведохме обществената поръчка и вече имаме избран изпълнител за дълбоките сондажи. Необходимото държавно финансиране е в размер на около 8,3 млн. евро, за да можем да направим това уникално природно богатство достъпно за хората.
Минералната вода край Видин е открита още през 50-те и 60-те години при сондажи за нефт и природен газ. Вместо енергийни ресурси тогава са попаднали на изключително ценна лечебна вода в районите на Сланотрън и крепостта „Баба Вида“.
Нейните качества са доказани с множество научни изследвания. Водата е сероводородна и съдържа ценни минерали, което я прави изключително подходяща за балнеолечение. Освен това при изграждането на необходимата инфраструктура могат да се извличат и ценни минерални елементи, което би превърнало проекта в икономически устойчив.
Подготовката беше дълъг процес. В продължение на шест години работихме по проекта, като само съгласувателните процедури с различните институции отнеха близо четири години. След това проведохме обществената поръчка, въпреки че все още нямахме осигурено финансиране, за да не губим време.
От малкото български компании с необходимия капацитет избрахме „Нефт и Газ“ за изпълнител на сондажите.
Сега очакваме Министерският съвет да отпусне необходимите средства. Веднага след това ще започнат сондажните дейности, последвани от нови изследвания, концесионни процедури и международни конкурси за привличане на инвеститори.
Нашата цел е във Видин да бъдат изградени съвременни балнео- и СПА комплекси по модела на успешните проекти в Букурещ, Крайова и Тимишоара. Румъния вече показа как минералните извори могат да се превърнат в двигател на туризма и местната икономика. Вярвам, че Видин разполага със същия потенциал.
Ако държавното финансиране бъде осигурено навреме, очакваме сондажите да започнат най-късно през октомври или ноември. От страна на общината всичко необходимо вече е подготвено.
-За 15-а поредна година Видин е домакин на фестивала „Дунавски вълни“. С какво тазгодишното издание се отличава и каква е ролята на подобни събития за културния живот и туристическия облик на града?
– Всяка година надграждаме фестивалите, които организираме – независимо дали става дума за „Дунавски вълни“, Международния фолклорен фестивал или Оперния фестивал. Стремим се всяко следващо издание да предлага повече и по-качествени събития.
Най-голямото признание за усилията на общината е, че през уикендите хотелите във Видин вече са изцяло заети. Това означава, че хората идват в града именно заради културния календар, а местният бизнес усеща реалния ефект от тези събития.
Убеден съм, че е време България да започне да развива целенасочена политика за дунавски туризъм. Преди повече от век по Дунав са се осъществявали редовни пътнически превози, включително и лечебни пътувания до Виена. Днес имаме възможност да възродим тази традиция и да я развием в съвременен мащаб.
Потенциалът е огромен – круизен и воден туризъм, водомоторни спортове, плажове, исторически маршрути и балнеология. Само в района на Видин се намира античният град Рациария – един от най-значимите археологически обекти по Дунав. Имаме и изключително богато религиозно наследство – първата епископска катедра по българските земи, създадена още през IV век, както и уникални скални манастири.
Затова смятам, че Министерството на туризма трябва ясно да разграничи четири основни туристически продукта – морски, планински, дунавски и балнео СПА туризъм. Дунавският туризъм заслужава собствено място в националната стратегия.
Всяка година на видинското пристанище акостират над 360 круизни кораба, а градът посреща повече от 100 000 туристи. Това показва, че интерес има. Следващата ни цел е да направим туристическия продукт на общината единен. Идеята ми е посетителите да могат да закупят общ билет, който да им осигурява достъп до всички музеи и туристически обекти в рамките на няколко дни. Това е успешен модел, който вече се прилага в много европейски градове.
– Освен инвестициите в инфраструктура и туризъм, общината реализира и редица проекти в сферата на социалните услуги, здравеопазването и градската среда. Кои са най-големите предизвикателства пред Видин в тези области и какво още е необходимо да бъде направено?
– Видин е сред регионите с най-сериозни демографски предизвикателства и застаряващо население. Затова потребността от социални услуги непрекъснато нараства.
С европейско финансиране обновихме Дома за стари хора в село Кутово, но неговият капацитет е едва 30 места и вече работим по разширяване на социалните услуги, защото нуждите са значително по-големи.
Изключително сериозен проблем е и здравеопазването. Не мога да приема, че именно в най-бедния регион на България средствата за здравни услуги на човек от населението са най-ниски. Това е несправедливо.
Обръщам се с апел към Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването да преразгледат начина, по който се разпределят средствата. Днес финансирането за един жител на Видин е многократно по-ниско в сравнение с други области на страната. Подобни различия са трудно обясними и ощетяват хората, които най-много се нуждаят от качествено здравеопазване.
В по-широк план държавата трябва най-после да изработи дългосрочна политика за справяне с демографската криза. България продължава да губи население, а без ясна стратегия този процес няма как да бъде обърнат.
Необходими са реални стимули за младите семейства, повече подкрепа за майчинството и децата, както и целенасочени инвестиции в регионите.
За мен има три ключови условия, за да останат хората в България.
Първото е добрата инфраструктура, която свързва регионите.
Второто е индустриализацията – хората трябва да имат добре платена работа и перспектива за развитие.
И третото е качеството на живот – достъпно здравеопазване, образование и социални услуги.
Вече виждаме, че много българи започват да се връщат от Европа. Както казваше моята баба: „Хубаво е навсякъде, но най-хубаво е у дома.“ Нашата задача е да направим така, че този дом да предлага сигурност, възможности и добро бъдеще.
Аз вярвам, че България има този потенциал. Вярвам, че ако започнем да развиваме последователно инфраструктурата, икономиката и човешкия капитал, страната ни може отново да бъде сред успешните европейски държави.
