Ако в някой интернет сайт проследите въздушните маршрути между Европа и Азия, ще забележите странен „празен участък“ над югозападен Китай. Самолетите сякаш правят завой и избягват директния път. Това не е случайност, а резултат от комбинация от природни условия и строги авиационни правила - става дума за Тибетското плато, известно като „покрива на света“.
Защо авиокомпаниите избягват да летят над Тибет
Тибетското плато е най-високото и обширно плато на Земята, със средна надморска височина около 4500 метра. В региона се намират едни от най-високите върхове на планетата, включително Еверест с неговите 8849 метра, както и още множество такива над 7000 метра.
На пръв поглед това не би трябвало да е проблем, тъй като пътническите самолети летят на височина между 9000 и 12 000 метра. Реалността обаче е различна - опасностите започват именно при извънредни ситуации.
Една от основните причини е рискът от близък контакт с планините. Дори малко отклонение от курса може да доведе до опасно приближаване до върховете. Още по-сериозен проблем е липсата на места за аварийно кацане - регионът е изпълнен със стръмни била, ледници и труднодостъпни терени.
При разхерметизиране пилотът трябва бързо да снижи самолета до около 3000-4000 метра, но в Тибет това означава директно навлизане в планински релеф. Подобна е ситуацията и при отказ на двигател - необходимото снижение става изключително рисковано в такава среда.
Допълнителен фактор е силната турбулентност. Въздушните течения, които се сблъскват с високите върхове, създават така наречените „планински вълни“, способни рязко да снижат самолета със стотици метри. През зимата тези зони могат да обхванат огромни пространства.
Правилата, които ограничават полетите
Към природните рискове се добавят и строгите авиационни изисквания. Според международните правила за двудвигателни самолети те трябва да се намират в рамките на определено време полет от най-близкото подходящо летище.
В района на Тибет такива летища почти липсват, което прави спазването на тези правила изключително трудно. Единственото по-значимо летище е това в Лхаса, но и то създава сериозни предизвикателства.
Работата на голяма височина означава по-разреден въздух, което намалява ефективността на двигателите и подемната сила на крилата. Това води до по-дълги разстояния за излитане и кацане и до по-висок разход на гориво. Затова само ограничен брой самолети могат да оперират в подобни условия.
В резултат на всички тези фактори, авиокомпаниите предпочитат по-дълги, но значително по-безопасни маршрути, вместо да рискуват полети над една от най-екстремните зони на планетата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
