Изключително добре запазен фосил, открит в западната част на провинция Ляонин в Китай, е идентифициран като напълно нов вид динозавър от групата на микрорапторините.
Малкият динозавър, наречен Norellraptor barsboldi, прилича на птица, но четирите му крила и дългата покрита с пера опашка показват, че принадлежи към съвсем различна група динозаври, поела по свой уникален еволюционен път към полета.
Микрорапторините са сред най-малките динозаври, познати на науката, както и сред най-необичайните, съобщи BBC Discover Wildlife, предава bTV.
Те са известни с това, че са имали четири крила вместо двете, характерни за авиалните динозаври - групата, от която произлизат птиците. Микрорапторините се превръщат в един от най-ярките примери за това, че различни групи динозаври са развили различни начини за придвижване във въздуха.
Откриването на Norellraptor barsboldi добавя още един вид към разнообразната група на микрорапторините, която може да включва повече от дузина рода.
Новият вид е кръстен в чест на американския палеонтолог Марк Алън Норел и монголския палеонтолог Ринчен Барсболд, които починаха през 2025 г.
Микрорапторините са известни предимно от находки в Китай, открити в скали от ранната креда, датиращи отпреди между 125 и 113 млн. години.
В изследване, публикувано наскоро в научното списание Nature Communications, Андреа Кау, Цян Цзи, Сюжи Уан и техни колеги подробно описват новия вид. Фосилът е открит в скали от формацията Цзюфотан в западната част на Ляонин.
Скелетът на N. barsboldi е дълъг 57 см и е запазен цял. Съхранили са се дори следи от оперението му - пера се виждат по предните и задните крайници, както и в края на опашката.
Благодарение на изключително добре запазения екземпляр учените са успели да определят приблизително и възрастта на животното при смъртта му.
След като изследвали микроструктурата на лявата лъчева кост – една от двете дълги кости в предмишницата на N. barsboldi – те установили, че динозавърът е бил на поне три години и вероятно все още не е бил напълно зрял. Изводът е направен чрез сравнение с други млади и възрастни микрорапторини.
Още преди откриването на N. barsboldi фосили на други микрорапторини показват, че тези динозаври са имали дълги пера както на предните, така и на задните крайници.
Учените все още спорят колко добре са могли да летят и дали изобщо са били способни на активен полет със собствени движения на крилата. Наличието на покрити с пера крила обаче показва, че най-малкото са развивали и „експериментирали“ с различни приспособления за полет.
Дълго време се обсъжда дали тези приспособления са наследени от общ прародител в основата на еволюционната линия на паравианите – групата, включваща както микрорапторините, така и птиците – или са възникнали независимо едни от други.
Откриването на N. barsboldi дава допълнителна подкрепа на втората хипотеза.
Сравнявайки N. barsboldi с други динозаври от различни части на еволюционното дърво на паравианите, учените установили, че приблизително 30% от анатомичните промени, възникнали в хода на еволюцията на микрорапторините, са се появили и в еволюционната линия на птиците.
Сред общите характеристики са увеличаването на броя на ребрата, свързани с гръдната кост, наличието на специални пера на палеца, известни като алуларни пера, както и по-здрави предни крайници.
Редът, в който тези сходни характеристики са се появили, обаче е различен при двете групи.
Това поставя под въпрос теорията, че микрорапторините и птиците са наследили общ „летателен апарат“ или един и същ процес на неговото развитие от общ прародител.
Вместо това авторите стигат до заключението, че различен еволюционен натиск вероятно е оформил независимо свързаните с полета характеристики при всяка от двете линии.
За да проверят дали същото важи и за други групи птицеподобни динозаври – тоест дали и при тях характеристиките, свързани с полета, са се развили независимо – учените подчертават необходимостта от още фосили и доказателства за растежа на костите.
Провинция Ляонин в Североизточен Китай може да предостави едни от най-добрите възможности за намиране на отговори на тези въпроси.
Там се намира световноизвестната формация Исян, разположена под формацията Цзюфотан. В нея също са запазени изключителни фосили, включително меки тъкани, пера и цели триизмерни скелети.
Формацията Исян съхранява своеобразна картина на някогашна динамична екосистема със сладководни езера и заобикалящи ги гори. Тя е в центъра на съвременните открития за динозаврите и вероятно ще разкрие още много тайни през следващите десетилетия с продължаването на разкопките.
