Село Дедели е едно от онези малки, прелюбопитни ъгълчета в Югоизточна Северна Македония (на 50-тина км от ГКПП Ново село (СМК) – Златарево), които на пръв поглед изглеждат тихо и спокойно закътани под склоновете на планината Беласица, но в действителност са пълен с изненади кръстопът на история, археология и екзотичен средиземноморски дух.
Некрополът от Желязната ера
Макар днес да е малко селище, в древността района на Дедели е бил изключително оживен. Край селото се намира една от най-известните археологически находки в регион Валандово – Деделския некропол от Желязната ера (ок. VII–VI в. пр.н.е.).
Подобно на много антични съкровища на Балканите, некрополът е намерена съвсем случайно през 1917 г. по време на Първата световна война от войници, копаещи окопи. Археолозите откриват гробове тип „каменни ковчези“ (цисти) и керамични съдове-питоси, в които древните жители на Повардарието са полагали своите близки, заедно с уникални бронзови накити и декоративни съдове.
Живописна османска атмосфера и етнографски феномен
През вековете Дедели запазва изключително интересен етнически профил. Още от османския период селото е познато като изцяло или преобладаващо турско селище.
Дори днес, разхождайки се из тесните улички на Дедели, ще забележите традиционна архитектура, а местната джамия с минарето си изпъква като символ на селото.
За разлика от много обезлюдяващи се балкански села, Дедели поддържа стабилна общност от близо 250 жители, като по-голямата част от тях са от турски произход, запазвайки духа, гостоприемството и традиционния бит на своите предци.
Втората линия на фронта
През Първата световна война районът около Валандово и Дедели се превръща в част от военния театър. Известни са редица исторически фотографии от май 1916 г., документирали български войници и офицери от Девети пехотен пловдивски полк (с командири като Гурко Мархолев), разположени именно при село Дедели.
Градината на Северна Македония
Село Дедели се радва на средиземноморски климат благодарение на близостта си до реките Вардар и Дойранското езеро. Поради топлото слънце и благодатната почва районът около селото се превръща в истинска овощна и градинска райска градина. Тук се отглеждат нар и смокини (запазена марка на целия Валандовски край), лозя и ориз.
Тюйлюк и Римските следи
Освен Желязната ера, край селото на мястото „Пирин Чешма“ са намерени и следи от древни леярни за мед и останки от топилни за руда от Римската епоха. Това показва, че хората тук от хилядолетия са познавали тайните на металургията и са се възползвали от богатите природни ресурси на Беласица.
