Преди да се превърне в едно от най-разпознаваемите лица на българската журналистика, Цветанка Ризвоа мечтае за съвсем различна сцена. Театърът е голямата ѝ детска любов, а актьорската професия – първото желание, което носи със себе си години наред. Животът обаче има други планове.
Родителите ѝ са истински театрали. Още като малко момиче я водят не само на детски спектакли, но и на постановки за възрастни. Така сцената постепенно се превръща в нейна голяма страст. В един момент дори е убедена, че именно натам ще поеме.
Мечтата приключва не заради липса на желание, а заради едно изискване на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ – пеенето.
„Разбрах достатъчно рано, че няма как да се справя. Не мога да пея и това щеше да ме провали“, признава тя пред "Супер магазин".
Така избира друг път – българската филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Решението обаче също не е лесно. Баща ѝ мечтае да продължи семейната традиция и да учи право, тъй като в рода има много адвокати. Тя обаче тайно подава документи с първо желание филология и едва след класирането признава избора си. Макар баща ѝ да остава разочарован, не се опитва да промени решението ѝ. Майка ѝ, която е трето поколение учител, също никога не настоява да поеме по нейния професионален път.
Още като ученичка започва да сътрудничи на различни издания. Пише репортажи, публикува стихове, а по-късно продължава и като студентка. Въпреки това дълго време си представя бъдещето си в академичните среди.
„Обичах да чета монографии и научни анализи. Мислех, че ще остана в университета“, разказва тя.
След дипломирането обаче не открива конкурс, който да я привлече. Попада случайно на обява за репортери във вестник, кандидатства и печели мястото. Първоначално очаква да работи в отдел „Култура“, но редакцията има нужда от политически репортери. Оказва се, че това е повратният момент.
Интересът ѝ към политиката се оказва достатъчно силен, за да превърне неочаквания завой в професионално призвание. Оттогава до днес не е съжалявала нито за миг.
„Никога не съм искала да се отказвам. Всеки ден се убеждавам, че обичам работата си и че искам да давам още повече от себе си.“
Според нея най-трудното в журналистиката не е напрежението, а умението да защитаваш въпросите си и да не позволяваш на събеседника да ги подмине.
След успешните години във вестниците идва следващата голяма крачка – телевизията. Поканата идва от Люба Ризова и Стефан Димитров. Първоначално започва като коментатор в рубриката „В три минути“, а малко по-късно става част от екипа на телевизията. Един от най-ярките периоди в кариерата ѝ остава съвместната работа с покойния Димитър Цонев в „Лице в лице“.
Тя признава, че първоначално се е притеснявала дали двама водещи няма да си пречат в ефир. Опасенията бързо изчезват. „Той беше толерантен, а аз – по-нетърпелива. Получи се истински синхрон.“
Извън студиото двамата също остават близки приятели. Спомня си го като човек с изключително чувство за хумор, който умеел да събира хората около себе си и винаги да разсейва тревогите с усмивка.
„Липсва ми спокойствието му. Когато аз се тревожех за нещо, той винаги успяваше да ме успокои.“
Днес щастието за нея се измерва с простите неща – хармонията в семейството, здравето, приятелите, пътуванията и музиката.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
