Може ли науката, която векове наред се смяташе за противник на религията, да се окаже най-силното доказателство за съществуването на Бог? Този въпрос поставят френските математици Оливие Бонасийо и Мишел-Ив Болоре, чието ново изследване разтърси академичния свят. Те твърдят, че днешните научни постижения не отричат вярата, а напротив - доближават човечеството до нея повече от всякога.
Когато Вселената заговори за замисъл
В книгата си двамата автори събират мненията на 62 нобелови лауреати и над 100 водещи учени от различни дисциплини, за да докажат, че науката и религията вече не са противоположности. Сред най-силните аргументи, които изтъкват, е теорията за Големия взрив - най-широко приетият модел за произхода на Вселената. Тя предполага, че времето, пространството и материята имат начало - момент, в който не е съществувал нито един физичен закон. Това поражда въпроса какво или кой е „задействал“ самото сътворение?
Доскоро подобни идеи се разглеждаха като метафизични, но според Бонасийо и Болоре именно липсата на предшестващи причини отваря вратата за допускане на творчески акт. „Съвсем неочаквано, науката сякаш се е превърнала в съюзник на Бог“, пишат те. Двамата подчертават, че дори най-прецизните математически модели не могат да обяснят как нещо е възникнало от нищо. Теорията за Големия взрив, по думите им, не затваря вратата пред вярата, тя я отваря.
Още един аргумент, който изследователите посочват, е феноменалната прецизност на физичните константи. Дори минимална промяна в силата на гравитацията, електромагнитното взаимодействие или температурата би направила живота невъзможен. Според тях тази съвършена настройка е или резултат от невъобразим късмет, или от интелигентен дизайн.
ДНК, чудото на живота и гласът на атеистите
Авторите посвещават голяма част от труда си и на произхода на живота. Как неживата материя се е превърнала в сложни биологични системи, как се е появила ДНК и как този код управлява всичко живо. Това са все въпроси, които и днес нямат окончателен отговор. За Бонасийо и Болоре невероятната сложност на генетичния механизъм е сама по себе си свидетелство за замисъл. Те припомнят думите на Франсис Крик, един от откривателите на структурата на ДНК и атеист по убеждение, който нарича появата на живота „почти чудо“.
Френските математици изтъкват и философски паралели между физиката и религията. Теорията на относителността, която промени представите ни за време и пространство, поставя в центъра си скоростта на светлината - единствената константа във Вселената. А в Библията Бог е наречен „Светлината на света“. Съвпадение или символична връзка между научното и духовното измерение?
Още по-дълбоки въпроси поражда квантовата физика. На податомно ниво реалността се оказва непредсказуема, а частиците могат да съществуват едновременно в различни състояния. Тази „нелогичност“ на природата кара все повече учени да признаят, че материалистичната представа за света от XIX век вече не е достатъчна. И че може би зад хаоса има скрит ред.
Когато вярата и знанието се срещнат
Според Бонасийо и Болоре доказателствата за съществуването на Бог днес са „изобилни, ясни и рационални“. Те не предлагат догма, а наблюдение. Вселената изглежда така фино конструирана, че случайността вече не е задоволително обяснение. Авторите подчертават и нещо друго - човечеството е готово да харчи милиарди за търсене на следи от извънземен живот, но често пренебрегва следите от нещо много по-велико, които се крият пред очите ни.
В крайна сметка, въпросът „Съществува ли Бог?“ вероятно никога няма да има окончателен научен отговор. Но както подсказват новите открития, колкото по-дълбоко се взираме в законите на природата, толкова повече започваме да различаваме в тях не просто механизъм, а може би замисъл.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
