Народният театър „Иван Вазов“ влиза в новия си сезон с амбиция, която далеч надхвърля рамките на обичайния театрален афиш. След историческото участие на хилядолетната сцена в Епидавър институцията пренася натрупаната международна енергия към българската публика с премиери в Пловдив и София, нов сценичен прочит на „Физика на тъгата“ на Георги Господинов и проект, посветен на почти забравената Виола Каравелова. Директорът Васил Василев определя сезона като необичаен именно защото границата между края на предишния и началото на новия практически е изчезнала.
Епидавър даде на Народния театър ново самочувствие
За Василев най-силният символ на това продължение е световната премиера на „Вакханки“ на 10 юли в Епидавър. За първи път български театър стъпва на тази древна сцена, а режисьорът Явор Гърдев реализира дългогодишната си мечта да изпита силата на своя спектакъл в пространство, което носи хилядолетна театрална памет.
„Това ни даде едно ниво на гордост, за да можем да кажем, че нашето театрално изкуство е древно и ние можем много лесно да се приобщим там“, каза Василев пред БНТ. По думите му преживяното в Гърция позволява да се направи връзка между миналото, настоящето и съвременните български амбиции. За директора на Народния театър това е и лично основание за гордост - доказателство, че българският театър може да застане убедително на една от най-значимите сцени в света.
„Вакханки“ се връща в България с две специални премиери
След Епидавър спектакълът идва и пред българската публика. Първата премиера у нас ще бъде на 30 септември в Античния театър в Пловдив - естествена среда за постановка, изградена именно за открити, летни и антични сцени. Следва София, където на 9 октомври „Вакханки“ ще бъде представен в зала 1 на НДК.
Тъкмо софийската премиера крие особено предизвикателство. „Това ще бъде първото и единствено такова събитие. Така че това ще бъде уникална премиера и всички тръпнем как и по какъв начин ще го адаптираме“, призна Василев. Пренасянето на спектакъл, роден за антично пространство, в огромната закрита зала на НДК ще бъде не просто техническа задача, а ново художествено изпитание.
„Физика на тъгата“ влиза на театралната сцена
Сред големите заглавия на сезона е и „Физика на тъгата“ по Георги Господинов. Премиерните представления са насрочени за 6 и 7 октомври, а проектът продължава една от линиите, които Народният театър последователно развива през последните години - превръщането на съвременната българска литература в сценичен език.
Василев посочи като пример „Малката Англия“, адаптирана от Александър Секулов заедно с Диана Добрева. Според него стремежът е не просто известни книги да бъдат пренасяни на сцена, а да се създава нова и провокираща драматургия. „Това е една търсена черта или търсен начин на целия ни екип да правим любопитна драматургия. И да вкарваме зрителя в предизвикателство“, каза директорът.
Виола Каравелова излиза от сянката на Лора
Друг от любопитните проекти в програмата е свързан с Борян Крачов и фигура, останала далеч по-слабо позната от прочутата си сестра - Виола Каравелова. „Всички знаем за Лора всичко, а за Виола Каравелова... Но с много трагична съдба“, каза Василев.
Спектакълът ще използва нейната история като вход към една от най-болезнените страници в българското минало. „Борян Крачов ще надникне със своя драматургичен текст върху историята на Виола и ще отвори една така голяма рана в българската история, която е свързана със „Света Неделя“, обясни директорът. Така Народният театър отново поставя българската история не като музейна памет, а като тема, която продължава да задава въпроси и днес.
Народният театър винаги е бил огледало към света
Зад всички тези проекти стои и по-голямата идея на Васил Василев за мястото на Народния театър в българската култура. За него институцията трябва едновременно да пази националната памет и да остава отворена към европейската и световната сцена.
„Народният театър винаги е бил огледало към света. Ако се върнем в годините назад, в нашата вековна история вече, това е бил център, европейски център на българската европейска култура“, каза Василев. И добави едно от най-силните си послания: „Театърът няма националност. Театърът не дели хората на народ, на родност, на вяра. Театърът дели хората на добри или лоши, на послания, които искаме да кажем и чрез които искаме да покажем на хората.“
Тъкмо с тази амбиция започва и новият сезон - не просто с поредица от премиери, а с опит Народният театър да бъде едновременно български, европейски и универсален. След Епидавър, преди „Физика на тъгата“, „Вакханки“ и новите погледи към националната история, сцената на „Иван Вазов“ влиза в есента с усещането, че вече не търси само публика, а място в големия културен разговор.
