В разгара на лятото Националната галерия представя един от най-горещите гений на изящните изкуства – Франсиско Гоя в Квадрат 500. Изложбата „Сънища на будния разум“ продължава до 21 октомври. Испанецът, който живее между 1746 и 1828 година е сред най-забележителните и влиятелни творчески личности в световната култура. Създава над 1000 живописни произведения и графичните серии „Капричос“, „Бедствията на войната“, „Тавромахия“ и „Диспаратес“.
Стилистичният и философският му диапазон оказват силно влияние върху последвалия динамичен развой на изкуството, определят го като последния представител на класическите школи и предшественик на модерното изкуство. Всеобхватното му дело – живопис, графики и рисунки – се превръща във водещ естетически принцип за много от художествените направленията през XIX и XX век, включително импресионизма, експресионизма и сюрреализма.
Двадесетте и едната графики от колекцията на Националната галерия проследяват развитието на Гоя от най-ранните му офорти, повлияни от стила на Диего Веласкес, до върховните му постижения на забележителен с остротата си социален тълкувател, интерпретатор на мрачни събития и сложни човешки характери. Високото художествено ниво на четирите негови графични серии оставят дълбока следа в историята на изкуството. В Националната галерия се съхраняват седем творби от серията „Капричос“, 1799. Осмиването на институционалните опори на властта, църквата, инквизицията, паразитизма на феодалното благородничество, моралния разпад сред социалните класи, е повод серията да бъде забранена за показване.
Серията „Бедствията на войната“, която Гоя започва около 1810-а и се връща към нея около 1820-а, не е била публикувана от художника приживе. Една от творбите, наименована „Затворник. Задържането е толкова варварско, колкото и престъплението.“, се среща рядко в други музейни и частни колекции от света. Серията „Тавромахия“, създадена вероятно между 1815 и 1816 г., отразява интереса на художника към бикоборството. Тези графики съчетават крещящата жестокост на коридата с възхищението от умението и вълнуващото действие на игрите. От общо тридесет и трите гравюри от серията Националната галерия притежава пет.
По същото време, когато художникът все още работи върху „Тавромахия“, вероятно е започнал и серията, озаглавена „Диспаратес“ (глупост или безумие). Фантастичните композиции са криптирани алегории, чиято внушителна дълбочина е очаровала Бодлер, Юго, Дьолакроа. В колекцията на Националната галерия се намират четири от тях, две от които - „Глупоста на младите бикове“ и „Начин на летене“ – са емблематични за гения на художника.
Националната галерията притежава и офорта „Слепият певец“, емоционално определен от Николай Райнов в неговата „История на пластичните изкуства“ от 1939 като „пръв“ сред „любопитните и важни“ графични произведения на Гоя. В изложбата е включена и творба на Салвадор Дали (1904–1989), посветена на Гоя и неговите „Капричос“.
