Всички 110 училища в област Бургас вече имат програми за борба срещу насилието на деца в нета. Това отчете четвъртият национален форум „Заедно в борбата с кибертормоза на деца“, който днес се проведе в Бургас. Конференцията се организира от Българска академия за сигурност и медия „Стандарт“, домакин бе кметът на Бургас Димитър Николов.
Председател на академията е изтъкнатият израелски експерт по киберсигурност проф. Владимир Бронфенбренер. Четвърта година „Стандарт“ е основен медиен партньор на създадената от него програма "Киберзащитници", като всяка седмица медията ни публикува под формата на картинки практически съвети към деца и родители за предпазване на насилие и тормоз в нета. В рамките на кампанията програма „Киберзащитници“ спаси от нараняване в нета над 302 000 деца, сочат данните от годишната анкета на академията и Държавната агенция за закрила на детето.
450 преподаватели, директори на учиилща и експерти с нови мерки
Над 450 директори на училища и преподаватели от областта се събраха в голямата зала на международния конгресен център в Бургас, за да дискутират създаването на национален план за защита на децата от тормоз в интернет. В конференцията участваха народни представители, представители на съда, прокуратурата, МВР, ГДБОП. Специален гост на форума бе сливенският митрополит Арсений, в дискусията се включи и посланикът на Украйна у нас Н. Пр. Олеся Илашчук.
Изпълненият ангажимент на кмета
През 2025 г. на регионален форум в Бургас кметът Димитър Николов пое ангажимент Бургас да стане пилотната област в страната, в която програмите за превенция на децата спрямо насилието в нета да станат приоритет. Дадената дума бе светкавично изпълнена. След серия обучения на учители и директори, проведени от проф. Бронфенбренер, по-малко от година по-късно всички училища в областта вече са с програми за защита на децата и резултатите са впечатляващи.
Бургаският модел
„Тази година националната конференция от кампанията за първи път се провежда не в София, а в Бургас. Това изобщо не е случайно. Бургас от години е флагманът на всички иновативни решения за българските региони. Защото бъдещето на страната ни – децата, са винаги във фокуса на общината. Преди 6 месеца, когато дойдохме в Бургас, представяйки програмата „Киберзащитници“, именно вие успяхте да се организирате първи и благодарение на програмата на МОН, проф. Бронфенбренер да обучи голяма част от училищата тук и се надяваме бургаският модел да бъде основа за цялостния национален модел в тази посока“, заяви главният редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова, която бе модератор на форума.
Резултатите от кампанията за тези 4 години от нейното създаване са категорични – над 302 000 спасени от нараняване деца и намаляване на процента от 64,5 процента през 2021 до 49,6 през 2025 година. Процент, който поставя страната ни на едни от челните места в ЕС, където средният процент е 52, допълни г-жа Бозукова.
Война с общественото зло
„С всяка изминала година възрастта за ползване на интернет пада и все по-лесно се заобикалят забраните. Всичко, което е 18+ се игнорира, заради любопитството на децата и стигаме до ситуация, в която се изкривява психиката на детето – в процеса на общуване с близки, с родители и заобикалящата среда. Тук е мястото да споделим нашия опит, защото смея да твърдя, Бургас има изключително добре подготвени професионалисти в сферата на образованието. Ние постоянно сме в контакт с тях и им помагаме при реализирането на различни програми и затова ние, общините, можем да финансираме такива програми, така че да защитим децата“, сподели кметът на Бургас Димитър Николов и призова местните власти, да финансират програми за киберзащита на децата, "за да се преборим с това обществено зло".
Киберсигурността и в учебните, и в университетските програми
„В Бургас образованието и всичко, свързано със социалната сфера, има изключителен ефект. Учителите и директорите са важни, а когато разчитаме на РУО, на Общината, всичко, което е свързано с Бургас, се получава. Всичко, свързано с киберсигурността може да се случи, когато децата и преподавателите са обучени. Затова тази програма започва от децата в най-ранна възраст и свършва с преподавателите. Темата за киберсигурността трябва да бъде включена в учебните и университетските програми. МОН по-бързо трябва да подпомогне училищата, като създаде екипи и канали за помощ“, заяви зам.-министърът на образованието и науката Наталия Михалевска.
Религия в училищата
Негово Високопреосвещенство сливенският митрополит Арсений специално благодари на българския учител, като съвременен будител. Той заяви, че преподавателите не само образоват децата, но и превъзпитават техните родители, а образователната система помага на децата да изградят своя образ.
Владиката разказа случка от живота. Учителка дала за домашно на децата да напишат какво искат от Дядо Коледа. Едно от тях написало - телевизор, за да има с кого да си говори, защото родителите му постоянно се карали и не му обръщали внимание. Когато съпругът на учителката се прибрал и попитал защо е така угрижена, тя му споделила, а той започнал шумно да се възмущава. Тогава жената казала: Това дете е нашето дете.
Личности, а не консуматори
Ние не можем да поставим до всяко дете полицай, за да защитим всички. Но можем да помогнем на бъдещето като променим настоящето с въвеждане на предмет "Религия" в училищата - не за да станат децата попове, монаси и монахини, а за да станат личности, каза владиката. Чрез социалните мрежи превърнахме децата си в консуматори. Това е човек, който взема на момента, това, което иска сега. Много е трудно да бъдеш личност – личността се раздава за другия, продължи митрополит Арсений.
Човекът е образ и подобие на бога. Затова и някои социални групи бяха против предмет "Религия" в българското училище. Защото не искат децата им да бъдат личности, а да останат консуматори. Личността обича любовта. Любовта е чувство и емоция, а консуматорът изпраща едно емотиконче сърце и твърди, че това е любов. Не, не е любов, каза още Негово Високопреосвещенство.
Предлагам всички ние, заемайки различни постове, да бъдем пример. Децата са наше огледало и ние, когато погледнем в него, ще се ужасим. Родител казва: "Не мога да повярвам, че детето ми проявява такава агресия". А трябва да си признае: Да, проявява агресия, защото аз не съм го научил на любов, заяви митрополит Арсений.
Проблем за националната сигурност
Темата за кибертормоза над деца изисква не само обществен дебат, но и конкретни действия, заяви председателят на парламентарната комисия по демографска политика в НС Илиана Жекова (ГЕРБ).
По думите ѝ кибертормозът вече се превръща в стратегически проблем за държавата, тъй като засяга човешкия капитал, демократичното развитие, социалната устойчивост и националната сигурност в дигиталната епоха. Тя подчерта, че натискът върху децата в онлайн среда води до сериозни психични разстройства, понижава образователните резултати и често причинява отпадане от училище и социална маргинализация.
Жекова отбеляза, че последиците не са само социални, а и икономически, тъй като държавата впоследствие трябва да инвестира значителни средства в лечение, социални услуги и интеграционни политики. „Не можем да си позволим повече загуба на човешки капитал“, заяви тя.
Според нея е необходим сериозен преглед на действащата нормативна уредба и изработването на цялостна законодателна рамка, която да ограничи кибертормоза над деца. Тя изрази надежда и бъдещите народни представители да припознаят темата като приоритет.
България изпревари Германия
„По отношение на резултатите България успява да изпревари много държави като Германия, Швейцария, Румъния. Разбира се, самият факт, че все още всяко второ дете в България е засегнато от посегателство в интернет, е достатъчно показателен, че нашите усилия трябва да продължат“, категоричен бе проф. Владимир Бронфенбренер, който представи резултатите от годишната анкета, проведена заедно с ДАЗД.
По-спокойни деца, по-добри резултати в училище
Бронфенбренер заяви, че има отчетлива разлика в поведението и резултатите на учениците в училища, в които програмата „Киберзащитници“ вече е въведена. По думите му данните показват разлика между 12-13% и близо 20% спрямо националните показатели, като ефектът е най-видим при учениците в четвърти клас. Когато децата се чувстват по-малко притеснени и по-защитени, те усвояват по-лесно учебния материал и се представят по-добре по време на изпити, което води до устойчиво подобрение на резултатите.
„Ние в рамките на един месец с подкрепата на Община Бургас и Министерството на образованието и науката успяхме да приведем в действие обучението на педагогическите специалисти с повишаване на тяхната компетентност във връзка с киберсигурността и грамотността на учениците онлайн. Обхванали сме 110 училища в областта, работещи с ученици в 4 клас. Работим в посока интегриране на нова професия в община Бургас – „Киберсигурност“, която тази учебна година ще бъде нова и така ще успеем да осигурим потребността в обучението на кадри в областта“, допълни началникът на РУО-Бургас Валентина Камалиева.
Вербуват деца за шпионаж
Киберзаплахите срещу децата вече не са само въпрос на онлайн безопасност, а пряк риск за националната сигурност и за живота им. Украйна отчита стотици случаи, в които деца са били манипулирани, вербувани и използвани за шпионаж, саботажи и престъпни действия чрез социални мрежи и дигитални платформи, каза посланикът на Украйна в България Н.Пр. Олеся Илашчук.
Посланикът представи опита на Украйна през последните години на война, като отбеляза, че конфликтът е разкрил нови и особено опасни измерения на киберрисковете за децата. Според нея става дума не само за тормоз, а за целенасочени опити за вербуване от руски специални служби с цел шпионаж, саботажи и дори подготовка на терористични действия. Децата са уязвими, защото доверието първо се изгражда чрез комуникация в платформи като Телеграм, Вайбър, социални мрежи и онлайн игри, често чрез фалшиви профили.
Кметът Димитър Николов съобщи, че в бургаски регион има най-много украински деца. Няма училище, в което да няма украински деца, затова и подкрепата на украинския посланик за мисията "Киберзащитници" е разбираема и особено важна.
Поведението на родителите
Комисар Владислав Тодоров, директор на отдел в дирекция "Киберпрестъпност" на ГДБОП разказа за отличното партньорство на екипа му с чуждестранни колеги срещу киберпрестъпността над деца.
Той също обърна внимание на най-разпространената форма на тормоз в нета - снимки или заплаха за създаване на снимки с интимно съдържание и поведението на родителите. Едва когато покажем на родителите снимка на детето им с подобно съдържание, следва отговор: кога и къде да дойдем, каза комисарят.
Благодаря за това, че всички институции откликнаха и изказаха позициите си на днешното събитие. Изключително важно е посланията да стигнат до хиляди деца и техните семейства. Защото престъплението не засяга само жертвата, а цялото й обкръжение, каза Мирослав Ненов, зам.-кмет на черноморския град.
Той припомни, че формите на насилие днес се разпространяват много бързо. И изрази мнение, според което се налага да преосмисляме дефинициите си за кибертормоза заради развитието на технологиите.
„Много деца започват да не харесват себе си и се подлагат на различни ограничения. Това може да бъде възприето и като автотормоз. Трудно е да се опитваме да противодействаме в такива случаи. Колко от Вас питаха изкуствения интелект за онова, което знае за личността ви? Ние публикуваме изключително много чувствителна за себе си информация. Не е задължително тя да е рискова, но е важно как ще бъде използвана тя срещу нас. Ние възрастните, се поддаваме, а какво остава за децата?“, каза още заместник градоначалникът на Бургас.
Влиянието върху психиката на децата
Онлайн средата все по-силно влияе върху психиката, поведението и успеха на децата, а рисковете вече не са изолирани случаи, а трайна част от ежедневието им. Кибертормозът, измамите и дигиталната зависимост се отразяват пряко върху училищната среда и учебния процес. Предизвикателството изисква не отделни мерки, а системен и осъзнат подход, подчерта главният експерт от Министерството на образованието и науката Онник Таракчиян.
Той посочи, че киберсигурността не бива да се възприема като единична мярка или реакция на конкретен проблем. „Киберсигурността представлява интегрирана система от политики, организационни мерки, управленски процеси и технологични инструменти, насочени към гарантиране на конфиденциалността, целостта и наличността на информационните ресурси“, каза експертът.
Децата стават по-изобретателни и по-жестоки
Децата станаха по-изобретатени и по-жестоки. Най-често срещаната форма на кибертормоз е от дете на дете. Това са преобладаващите случаи в училище - генериран клип чрез изкуствен интелект, целящ да унижи, да подиграе. Основните ни усилия са свързани с предотвратяването на това явление, разкри Веселина Тодорова от ОДМВР Бургас.
Деца създават порнографско съдържание вкъщи, докато родителите им готвят в кухнята. Учителите не са подготвени да говорят за това. И учители стават жертва на тормоз от страна на учениците. Децата не си дават сметка какво се случва. В началото всичко е е майтап. Дори когато идват при нас още им е смешно. В дълбочина стоят проблеми в семействата. Децата знаят как да се защитят, но не го правят защото смятат, че точно на тях няма да им се случи. Страхуват се да споделят с родителите, каза Десислава Василева, секретар на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
ОУ "Пейо Яворов" с уникална кампания
Светлана Костадинова, директор на ОУ "Пейо Яворов" в Бургас представи опита на училището, което е създало собствено интерактивно съдържание за борба срещу кибертормоза, като цялото видео е представено от деца за деца.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
