302 400 деца спаси от нараняване в нета националната кампания „Киберзащитници“, провеждана вече четвърта година от Българска академия за сигурност (БАС) в партньорство с медия „Стандарт“. Това сочи традиционната годишна анкета, проведена от БАС и Държавната агенция за закрила на детето за 2025 година.
Председател на академията е водещият израелски специалист по киберсигурност проф. Владимир Бронфенбренер. „Стандарт“ е основен медиен партньор на мисията. Всяка седмица медията ни публикува на хартия и онлайн практически съвети към деца и родители под формата на картинки.
Серия дискусии в страната
И през 2025 г. Българска академия за сигурност и „Стандарт“ проведоха серия дискусии в страната, на които събираха на една маса представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, на съд, полиция и прокуратура, на районните управления по образованието, учители, директори, за да начертаят заедно мерки срещу кибертормоза на деца. Форумите се провеждаха с подкрепата на МОН, като просветното министерство имаше водеща роля в решенията за защита на учениците от насилие в нета.
Процентът наранени деца - под средния за ЕС
Процентът на наранените деца в интернет в България е спаднал до 49,6 на сто – с 14,9% по-малко от 2021 г., сочи анкетата на БАС и ДАЗД. През 2021 г. 64,5% от децата са казвали, че са обект на насилие в нета. Това е огромен успех, тъй като средният процент за Европейския съюз е 52 на сто. За 4 години „Киберзащитници“ спаси общо 302 400 деца от нараняване в онлайн пространството, подчерта за „Стандарт“ проф. Бронфенбренер. По този показател България вече изпревари Италия – 59%, Германия – 58% и Швейцария – 54%.
За 2025 г. присъствието на деца в чатове с агресивно съдържание е спаднало на 30,6% спрямо 2024 г., когато в това опасно онлайн пространство са били 38,1% от децата.
Миналата година 25,3 на сто от учениците са влизали в сайтове за възрастни, тази година процентът им е спаднал на 19,4 на сто.
Расте доверието в институциите
С много бързи темпове расте доверието на децата в институциите, които се грижат за тяхната сигурност – дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП. Миналата година доверието е било 28,5, тази – 35 на сто.
Огромен е и успехът на кампанията „Киберзащитници“ в превенцията срещу обиди в нета – най-разпространената форма на тормоз. През 2024 г. 31,8 % от децата са казвали, че са обидили някого онлай, през 2025 г. процентът е 25,3.
Още един голям успех на мисията е фактът, че все по-малко деца играят онлайн игри с непознати. В резултат на това с 10% по-малко са учениците, получили предложение за приятелство от непознат.
По-малко деца приемат срещи с непознати
С 4,2 на сто по-малко са децата, на които непознати са предлагали подаръци в мрежата. По-малък с 5,7 е процентът деца, на които е била предложена среща на живо – едно от най-опасните неща в мрежата: миналата година такова предложение са получи 27% от учениците, тази година - 21.7 на сто.
България се нарежда сред страните, които провеждат най-ефективна борба срещу кибертормоза на деца, каза още проф. Бронфенбренер. И съобщи, че с по-добри показатели от България са Норвегия – 48%, Австрия – 46%, Словения – 32%.
Първото пилотно училище по програма „Киберзащитници“, в което има специални часове по защита от насилие в нета, е СУ „Христо Ботев“ в град Септември. В резултат на кампанията пък Бургас стана пилотната област, в която във всички училища се въвежда програма срещу насилието в нета.
Голямата цел
Една от основните цели на програма “Киберзащитници” в България постигането на най-нисък процент пострадали деца в мрежата сред държавите членки на ЕС, заяви проф. Бронфенбренер.
За да е по-ефективна борбата с детския кибертормоз и съответно по-бързо да се понижава процентът пострадали деца в онлайн пространството е необходимо всяко училище самостоятелно да провежда обучението на децата в 4-ти клас, тъй като възрастта на която се бележи рязък ръст на детския кибертормоз е между 10 и 11 години, посочи израелският експерт по киберсигурност.
Важно е в държавата да се създаде център, който да се занимава с въпросите на детския кибертормоз във всичките му форми, както и да има координационен център с гореща линия, на която могат да се обадят както деца, така и възрастни. Подобни структури има във Великобритания – Подразделение за борба срещу експлоатация на деца и онлайн защита (CEOP) и Агенция по защита на детето в интернет (подразделение 105) в Израел, посочи проф. Бронфенбренер.
Служебен регистър
Той е категоричен, че е изключително важно създаването на служебен регистър, който включва лицата, за които има индиция или данни за педофилски прояви, като тези лица не следва да имат достъп до детски учреждения. За голямо съжаление в България през последните месеци видяхме няколко случая, които показват до какво довежда допускането на такива лица до работа в съответните учреждения, каза експертът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
