България се присъедини към държави като Италия, Полша, Чехия, Унгария и Словакия, които искат промяна в т. нар. „Зелена сделка“ и премахването на въглеродните квоти, които задушават европейската икономика и катализират процесите на понижаване на жизнения стандарт в цяла Европа. Част от този дебат е и темата дали и кога трябва да бъдат изобщо затворени топлоелектрическите централи. Трябва да го водим с ясното съзнание, че енергийният лидер дори в инсталираните ВЕИ мощности Китай продължава ударно да изгражда нови ТЕЦ и усилено работи върху технологии за улавяне на вредните въглеводороди, в което Европа също безнадеждно изостава.
Ако има нещо положително в тази история, то е, че България няма поети чак толкова твърди ангажименти за затваряне на своите ТЕЦ и все още има възможност да търси разумни решения, както за потребителите на ток, така и за тези 30 хиляди българи, чийто поминък е свързан с топлоелектрическите ни централи и потребяваните от тях въглища. Проблемите ни са доста сходни примерно с тези на румънците. Разликата е в това, че те вече са свили делът на този тип източници на електрическа енергия до под 20 %, докато в България все още е 40 % и за нас е далеч по-правилно да следваме по-европейските примери на Германия и най-вече на Полша, която планира много плавен преход и отказ от въглищните централи едва през 2050 година.
Заради манипулативният начин, по който се подава информация по темата, много българи не разбират защо налагането на т. нар. „Зелена сделка“ среща чак такива трудности. Формално ние имаме вече около 6 хиляди мегавата мощности от фотоволтаични централи. На пръв поглед изглежда, че нашите ФЕЦ са колкото три атомни централи в Козлодуй. Но истината е малко по-различна.
Фотоволтаичните централи логично работят в зависимост от това дали грее слънце. От това следва, че те постигат пълна мощност през деня и най-вече в летните месеци. Техният коефициент на полезно действие в български условия гарантира около 1300 часа годишно работа на пълна мощност. За сравнение АЕЦ Козлодуй може да осигури годишно работа на пълна мощност 7700 часа, а българските ТЕЦ също над 6000 часа.
Последното означава, че дори да имаме изградени нови ПАВЕЦ мощности, способни да събират излишната енергия на фотоволтаиците, за да могат те ефективно да заменят топлоелектрическите централи или двата блока в Козлодуй, трябва да се инсталират още 5 пъти по-толкова фотоволтаични централи. В момента те заемат малко под 1,5 % от обработваемата земя в България. Ако искаме да заменят 40 % от енергията, която се произвежда у нас от ТЕЦ, то вероятно трябва да отделим за тези централи 7 или 8 % от обработваемата земя, което е около 4 % от цялата територия на страната.
Но трябва да направим още едно важно уточнение. Въпросите ПАВЕЦ и батерии за съхранение на ток могат да работят между 4 и 8 часа, след което трябва отново да се презареждат. Както в случая с батериите, така и в случая с ПАВЕЦ, за да можем да съхраняваме големи количества енергия, които примерно ТЕЦ или АЕЦ произвеждат за месец, ще са ни нужни ПАВЕЦ и батерии за около 30 милиарда евро, тъй като средната цена на един мегават за съхранение варира между 1 и 3 милиона евро.
С други думи, България не може да съхранява ефективно голяма част от енергията, която фотоволтаиците произвеждат. Тук пак се връщаме на обстоятелството, че те произвеждат ток, когато грее слънце и са много полезни в жегата, ако сме включили климатици. Но пиковете на потребление на електричество в България обикновено са на дати като 20 декември и то в часовия диапазон 19 – 21 часа. За изненада на много любители на възобновяемата енергия в България през зимата след 19 часа е тъмно и даже 10 000 мегавата фотоволтаични мощности по това време не произвеждат ток.
Това означава, че без нашите базови мощности, които произвеждат около 77 % от тока – 40 % ТЕЦ и 37 % АЕЦ Козлодуй, България е обречена на много високи цени на тока и внос. Очевидно поне засега никой не посяга на атомната ни енергетика и уж даже ще имаме нови мощности. Но това пак е пожелателно и за след 10 години. Остава да виси въпросът какво правим с основният ни източник на енергия – ТЕЦ-овете на въглища, а разбира се и с тези 30 хиляди души, чийто поминък зависи от този тип производство.
Много се говори, а в други държави се и работи, за замяната на въглищата с природен газ. Идеята би била прекрасна, ако нямаме за пример софийската топлофикация с дългове от над 2,5 милиарда лева, във фактически фалит и без изглед за излизане от това положение в следващите години. Но по-важното е, че ние все по-малко имаме достъп до евтин руски природен газ и все повече трябва да разчитаме на скъпия втечнен газ, който може пак да е руски, но пък цената му е „евроатлантическа“.
Енергията от въглищните ТЕЦ в България в момента е толкова евтина, защото горивото – въглищата също са български. Тяхната цена не зависи от войната в Украйна или от затварянето на Ормузкия проток. Всъщност въглищните ТЕЦ в момента са основен стълб на енергийната ни независимост, доколкото можем да претендираме, че имаме такава. От нас зависи да ги запазим.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
