Средният срок за плащане на фактури от компаниите в България вече надхвърля 30 дни, а около 25 процента от всички задължения не се погасяват в договорения срок. Това показва четвъртото издание на „Индекс и рейтинг за сложност при събиране на вземания“, изготвен от застрахователя на търговски кредити Allianz Trade. Изследването обхваща 52 държави, които формират около 90 процента от световния БВП и глобалната търговия, и дава сравнителна картина доколко трудно е бизнесът да си получи дължимото.
Забавяне като навик, не като катастрофа
Въпреки честите закъснения, по-голямата част от вземанията в крайна сметка се събират успешно. Пазарът на извънсъдебно събиране в България е добре развит, а платежната култура е определена като „относително добра“, макар и със системни отклонения от сроковете. Именно затова експертите препоръчват първо да се търсят извънсъдебни решения, тъй като съдебните процедури са бавни, скъпи и често с несигурен резултат при реалното изпълнение.
Съдът – бавен и скъп, фалитът – почти безполезен
Докладът е категоричен, че съдебното събиране на вземания у нас не се отличава съществено от това в други страни от ЕС, но страда от продължителни срокове и високи разходи. Още по-негативна е оценката за производствата по несъстоятелност, които се определят като най-неефективния механизъм за събиране на дългове. В много случаи те приключват без никакви постъпления за кредиторите, особено за необезпечените.
Най-рисковите сектори
Най-сериозни проблеми със събираемостта се наблюдават в строителството, транспорта, агробизнеса, текстилната индустрия, както и при горивата и храните. Тези сектори засягат най-тежко малките и средните предприятия, които разполагат с по-ограничен финансов буфер и по-трудно понасят дълги периоди без плащане.
България в групата с висока сложност
Според индекса събирането на вземания в България попада в категория „висока сложност“. Страната получава оценка 40 по скала от 0 до 100, където 100 означава най-трудна събираемост. Така България се нарежда в една група с още 14 държави. За сравнение, осем икономики са в „критичната“ зона, 11 – в категорията „много висока“ сложност, а 18 държави са в най-благоприятната група с относително нисък риск.
Къде българските износители трябва да внимават
Изследването дава и важни насоки за експортно ориентираните компании. Най-големи затруднения при събиране на вземания се очакват при партньори в Китай, Индия, САЩ и Чехия. Най-благоприятна остава средата в Германия, която с индекс 30, заедно с Нидерландия, заема челни позиции в класацията. Повишено внимание се препоръчва и при сделки с партньори от Италия и Турция, също ключови пазари за българския износ.
Фалитите растат, рискът се натрупва
„Индексът може да бъде добър превантивен ориентир, но в условията на глобална икономическа несигурност това не е достатъчно“, коментира Камелия Попова, управител за България на Euler Hermes, която оперира под марката Allianz Trade. По думите ѝ фалитите в световен мащаб растат пета поредна година – с 6 процента през 2025 г. и очаквани 3 процента през 2026 г. Практиката показва, че проблеми със събиране на вземания възникват дори в държави с отлични рейтинги, което прави застраховането на търговските вземания ключов инструмент за защита.
Глобалният риск в числа
Данните сочат още, че 48 процента от международните търговски вземания са концентрирани в държави с „много висок“ или „критичен“ риск. Макар увеличението спрямо 2022 г. да е само един пункт, в парично изражение това означава около 1,1 трилиона долара допълнителен риск заради разрастването на световната търговия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
