Пазарът на недвижими имоти в България навлиза във фаза, в която високите цени сами по себе си вече не гарантират сигурна инвестиция. Според финансиста Левон Хампарцумян устойчивостта на имотните стойности зависи не просто от самото жилище, а от цялостната среда - инфраструктура, квартал, транспортна достъпност и качество на живот. Именно имотите на добри локации имат шанс да запазят цената си, докато в райони с недоразвита инфраструктура перспективата за дългосрочен ръст остава под сериозен въпрос.
На този фон интересът на българи към имоти в Северна Гърция, който предизвика остри дебати в гръцкия парламент, по-скоро е отражение на вътрешнополитическо напрежение, отколкото реален риск за инвеститорите. По думите на Хампарцумян законопослушните купувачи няма от какво да се притесняват, а темата се използва основно за политически цели.
Докато имотният пазар поражда все повече въпросителни, златото премина психологическа и историческа граница. Цената на благородния метал вече надхвърли 5000 долара за тройунция, като ръстът от началото на 2025 година достига около 64 процента. Това неизбежно поставя въпроса дали златото не се е превърнало в най-сигурното убежище за капитали в условията на глобална несигурност.
Според Хампарцумян отговорът не е еднозначен и зависи изцяло от хоризонта на инвестицията. Историческият поглед върху последните сто години показва, че златото има дълги периоди на застой и спад, въпреки дългосрочната възходяща тенденция. В краткосрочен и средносрочен план инвеститорите могат да понесат загуби, особено ако имат нужда бързо да осребрят вложенията си.
Финансистът подчертава, че златото не е безрисков актив – независимо дали става дума за физическо злато, деривати или акции на добивни компании. Настоящият възходящ тренд е резултат основно от повишения глобален риск, геополитическото напрежение и икономическата несигурност, което превръща златото в предпочитан актив за големи инвеститори и банки, но единствено като част от добре диверсифициран портфейл.
По темата за въвеждането на еврото Хампарцумян отбеляза, че преходът протича спокойно и без сътресения. Банковите системи са осъществили конверсията в кратки срокове, като между 67 и 70 процента от паричната маса вече е обменена. Отделните логистични трудности не се възприемат като сериозен проблем, а след 1 февруари еврото окончателно ще замени лева без осезаеми промени в ежедневието.
Ръстът на депозитите, по думите му, се дължи както на по-добрите условия в банките, така и на внасянето на средства, които дълго време са били държани извън финансовата система. Икономически активните хора вече усещат ефекта от членството в еврозоната, докато за икономически неактивните промяната ще се прояви по-бавно и по-скоро като дългосрочен страничен ефект.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
