На фона на дълбоки промени в Европа и региона България търси по-силна позиция чрез инфраструктура, енергийна трансформация, еврото и активна политика за инвестиции и туризъм. Изказванията на правителствени представители, експерти и международни участници на шестото издание на Софийския икономически форум очертаха стратегическите посоки, в които страната се опитва да превърне географията, членството в Европейския съюз и еврозоната в реални икономически предимства.
Транспортът като регионална система, а не национален проект
България вече разглежда транспортната си инфраструктура като част от обща регионална система, а не като сбор от национални проекти. Това подчерта вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, като определи координацията със съседните държави и със Европейската комисия като решаващо условие за ускорено развитие, икономически растеж и реална свързаност в Югоизточна Европа. По думите му транспортът вече не може да се развива фрагментарно, а изисква съгласувани решения, общи процедури и политическа воля на регионално и европейско равнище.
Караджов открои отношенията между България и Гърция като пример за добро сътрудничество, основано на разбирането, че двете държави трябва да развиват оперативно съвместима транспортна система. Именно това позволява да се планират дългосрочни решения, а не временни компромиси. В същото време той посочи като сериозен дефицит липсата на железопътна връзка между София и Солун, а оттам и с Атина, като напомни, че коридорите от Юг към Север са били десетилетия наред пренебрегвани и дори умишлено недоразвивани, въпреки стратегическото им значение за икономиката, туризма и културния обмен. По думите му инвестициите в инфраструктура са единственият устойчив път към стопански подем и повишаване на благосъстоянието.
Сериозен акцент в изказването бе поставен и върху Дунавската ос. Караджов определи ситуацията по българския участък на реката като неприемлива, като напомни, че при средна гъстота от мост на всеки 17 километра в други дунавски държави, по 420-километровия български участък има едва два моста. Именно този дисбаланс, според него, е сред основните аргументи за необходимостта от трета точка на свързаност с Румъния.
Енергетиката като институционален синхрон
Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е следващият ключов етап след влизането в еврозоната и има пряко значение за инвестициите в икономиката и в енергийния сектор. Това заяви заместник-председателят на ДПС и на парламентарната група на ДПС-Ново начало Станислав Анастасов по време на дискусията „Енергетика на бъдещето“ на Софийския икономически форум. По думите му синхронът между изпълнителната и законодателната власт е решаващ за провеждането на успешни енергийни политики.
Анастасов посочи, че именно този институционален модел е позволил сравнително безпроблемното приемане на ключови реформи, включително либерализацията на енергийния пазар, както и вземането на трудни решения за прекъсване на дългогодишните руски зависимости, спиране на вноса на руски петрол и изграждането на вертикалния газов коридор. Той открои и решенията за нови ядрени мощности, включително проекта с технология AP1000 на Westinghouse и започналите разговори с южнокорейски партньори, като подчерта, че част от тези решения са били приети с минимално мнозинство, което показва политическата чувствителност на темата.
Министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков заяви, че България е достигнала нива, които засилват доминацията й в Югоизточна Европа в енергийно отношение, като акцентира върху бъдещото производство от седми и осми блок на АЕЦ Козлодуй и необходимостта от адекватна инфраструктура за съхранение и пренос на енергията. Той отчете като исторически пробив участието на държавата в проучвателните дейности в Черно море, с активна роля и допълнителни средства от Българския енергиен холдинг, както и стабилен енергиен микс и избягване на шоково поскъпване на цените. По думите му амбицията на България е да се превърне в регионален център за съхранение на енергия.
Еврото, изтеглянето на лева и новата парична рамка
Процесът по преминаването към еврото навлиза в решаваща фаза, като близо 68%от левовите банкноти вече са изтеглени от обращение. Това заяви заместник-министърът на финансите Методи Методиев, като подчерта, че след 1 февруари еврото остава единствената официална валута. Той увери, че гражданите и бизнесът ще могат да обменят оставащите левове без такси и комисионни в търговските банки, в Българската народна банка и в пощите в населените места без банкови клонове, като процесът ще протече спокойно и по предварително зададен график.
Членът на Управителния съвет на БНБ Илия Лингорски допълни, че България навлиза в нова среда, тъй като след две десетилетия без активна парична политика вече е част от европейската парична рамка. Той посочи, че над 67% от левовете са изтеглени от обращение и се очаква този дял да надхвърли 90% до средата на годината, като в икономиката вече циркулират 5,3 млрд. евро. По отношение на монетите Лингорски прогнозира, че значителна част от над 900-те млн. стотинки никога няма да се върнат в системата.
Д-р Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка, сподели, че приемането на еврото изглежда по-лесно отвън, но всъщност е тежък институционален и политически процес. Тя поздрави България, като подчерта, че присъединяването е знак за институционална зрялост. По думите й след влизането в еврозоната Хърватия е постигнала по-голяма стабилност, намалила е рисковете и е подобрила ключови показатели - външният дълг, достигал 115% от БВП, е тръгнал надолу, а кредитният рейтинг е повишен до най-високото си ниво. Това е довело и до значително поевтиняване на кредитирането, като ипотечните лихви са паднали под 3 процента.
Бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова заяви, че моментът за присъединяване на България към еврозоната е правилен, но предупреди за три ключови риска - нереалистични обществени очаквания, насочване на финансирането към потребление вместо към производителност и липса на институционална и политическа стабилност, от които зависи реалният ефект от еврото.
Чуждестранните инвестиции като двигател за растеж и иновации
Привличането на преки чуждестранни инвестиции като стимул за бизнеса, заетостта и технологичните иновации бе във фокуса на отделен панел в рамките на шестото издание на Софийския икономически форум. Участниците в дискусията се обединиха около разбирането, че географското положение на България, членството в еврозоната и в Шенген, както и достъпът до единния европейски пазар създават реални предпоставки за повишен инвеститорски интерес.
Генералният секретар по международните икономически въпроси в Министерството на външните работи на Гърция Димитриос Скалкос посочи, че през последните години икономиката на България се развива по-динамично, а преките чуждестранни инвестиции отбелязват ръст. Според него географското разположение на страната и наличието на високо квалифициран човешки ресурс са сред основните фактори, които привличат инвеститорите. Панайотис Мавридис, председател на Hellenic Business Council в България, подчерта, че членството в еврозоната е важна стъпка напред, а позиционирането на България на източната граница на ЕС, между Егейско море и северните държави, я превръща в естествен логистичен и инвестиционен кръстопът. По думите му обаче устойчивият инвеститорски интерес изисква и политическа стабилност.
Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Ангел Иванов отбеляза, че в много държави от ЕС се прилагат активни схеми за стимулиране на инвеститорите, като България целенасочено приоритизира проекти с висока добавена стойност, свързани с производство и иновативни дейности. Изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов заяви, че страната трябва целенасочено да промени имиджа си и да се представя не като дестинация за евтина работна ръка, а като стратегически партньор за инвестиции. Според него след Шенген и еврозоната логичната следваща цел е членството в ОИСР.
Туризмът като трансгранична политика и инвестиционен инструмент
Необходимостта от ясна визия за развитието на туризма, и по-специално за трансграничния туризъм между държави като България и Гърция, бе поставена във фокуса на дискусията от бившия министър на туризма Николина Ангелкова. По време на Софийския икономически форум тя подчерта, че България все още не е достигнала нивата на международния туризъм отпреди ковид пандемията, за разлика от страни като Гърция, Испания и Франция, които остават лидери в сектора. По данни на ООН 1,5 млрд. туристи годишно генерират около 2,7 трилиона долара приходи в глобален мащаб.
Социалните медии, инвестициите в транспортната инфраструктура, високото качество на услугите и използването на изкуствен интелект са ключови фактори за конкурентоспособността на туристическите дестинации. Туристите често са и потенциални инвеститори, което превръща сектора в пряк инструмент за икономическо развитие.
Именно върху тази логика стъпват програмите за пребиваване и гражданство чрез инвестиции, посочи изпълнителният директор на Henley & Partners Стефан Краус. Той даде за пример гръцката програма „Златна виза“, по която около 31 000 граждани са получили право на пребиваване, като това е донесло приблизително 2,5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. Около 40% от притежателите на златни визи са американски граждани и семейства, за които Европа остава предпочитана дестинация.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
