Южна Корея започна безпрецедентен за страната експеримент, който може да промени начина, по който стоките й стигат до Европа. Контейнеровозът „Панстар Акро“ отплава от Пусан към европейски пристанища през Арктика, за да провери дали Северният морски път е достатъчно бърз, безопасен и евтин за редовна търговска употреба, предаде ДПА.
Това е първото подобно изпитателно плаване на южнокорейски контейнеровоз, а Сеул вече говори за редовна арктическа линия до 2030 г. Маршрутът привлича още по-голямо внимание на фона на войната в Иран и нарушенията на корабоплаването по традиционните коридори през Близкия изток.
Корабът влиза в Арктика още след дни
„Панстар Акро“ напусна Пусан в събота вечерта. Планът е около 30 август корабът да навлезе в Северния морски път, след като премине край руския полуостров Камчатка и през Берингово море, а приблизително на 7 септември да е пресякъл арктическата част от маршрута.
След това са предвидени спирки във Феликстоу във Великобритания, Ротердам в Нидерландия и Гданск в Полша. Южнокорейските власти очакват целият експериментален курс да продължи около 45 дни, като корабът трябва да се върне в Пусан около 5 октомври.
Контейнеровозът е с капацитет 2758 TEU и превозва автомобилни части, химически продукти и други товари. На борда има над 20 души, а капитанът и навигационните офицери са преминали специализирано обучение за плаване в полярни води. Министерството на океаните и риболова ще поддържа денонощна връзка с кораба.
7000 километра могат да изчезнат от пътя
Причината за огромния интерес е проста - Арктика предлага възможност разстоянието между Азия и Европа да бъде съкратено чувствително. Според оценки Северният морски път може да спести около 7000 километра и приблизително десет дни в сравнение с традиционния маршрут през Индийския океан, Червено море и Суецкия канал.
Именно това трябва да установи „Панстар Акро“ с реални данни. По време на плаването ще се измерват продължителността на прехода, разходът на гориво, оперативните разходи и рисковете при навигацията сред ледовете.
Южнокорейският президент И Дже Мьон превърна развитието на арктическото корабоплаване в приоритет. Амбицията е Пусан да се утвърди като международен логистичен център и до 2030 г. Северният морски път да започне да се използва редовно от южнокорейски компании.
Кризите около Суец и Ормуз променят сметките
Експериментът идва в момент, когато традиционните морски коридори са под силен натиск. Войната в Близкия изток и проблемите около Ормузкия проток доведоха до рязко увеличение на транспортните разходи и отново поставиха въпроса доколко световната търговия може да разчита на няколко тесни и стратегически морски прохода.
Арктическият маршрут все още е далеч от масова алтернатива, но движението по него расте. През 2025 г. 88 кораба са извършили общо 103 преминавания, при 43 през 2022 г., показват данни на норвежкия Център за логистика в Крайния север, цитирани от Ройтерс. Повечето плавания са свързани с Русия и Китай.
Леденият пряк път минава покрай Русия
Новата възможност има и сериозен геополитически проблем. Голяма част от Северния морски път върви покрай руското арктическо крайбрежие, а Сеул е водил разговори с Москва за плаването, включително за евентуална помощ, ако корабът попадне в проблеми сред ледовете. Това може да предизвика неудобни въпроси сред западните съюзници на Южна Корея, които се опитват да ограничават икономическите връзки с Русия заради войната в Украйна.
Капитанът на „Панстар Акро“ Со Мьон-вон призна преди отплаването, че арктическите води все още не са напълно освободени от лед. Екипажът ще получава в реално време карти на ледената обстановка и метеорологична информация, а при невъзможност за безопасно преминаване корабът ще използва алтернативен маршрут.
По-кратък път, но с висока екологична цена
Парадоксът е, че именно топенето на арктическия лед прави новия път все по-достъпен. Природозащитни организации и учени предупреждават, че увеличаването на корабоплаването на свой ред може да ускори затоплянето и да създаде допълнителни рискове за една от най-крехките екосистеми на планетата.
Особено опасни биха били разливи или тежки аварии в район, където спасителните операции са значително по-трудни, а ниските температури забавят възстановяването на природата. Затова плаването на „Панстар Акро“ трябва да даде отговор не само дали Арктика може да спести време и пари, а и дали този огромен леден пряк път е достатъчно предвидим, за да се превърне в реална търговска магистрала.
