Години на пандемия, инфлация, войни, геополитически трусове и икономическа несигурност не са успели да разклатят най-дълбоките опори в живота на българина. Напротив - ново национално представително изследване показва общество, което постепенно се е научило да живее в нестабилна среда, без да губи вътрешното си равновесие.
Здравето, семейството, любовта, човечността, спокойствието и личната свобода остават в самото ядро на представата ни за добър живот, а хората все по-ясно насочват вниманието си към онова, което могат да запазят и контролират. Данните са от „Индекс на пълноценния живот 2026“, иницииран от Лидл България и разработен и проведен от „Прогрес Консулт“, като в проучването участват над 1000 души и се оценяват 82 конкретни фактора в седем области.
Българинът не се разпада, той се приспособява
Може би най-важният психосоциален извод от проучването е, че годините на постоянна несигурност не са довели до ценностен разпад. Напротив, основното ядро остава удивително стабилно. Доброто физическо и психическо здраве, любовта и близките отношения, честността и човечността, финансовата сигурност, спокойствието и липсата на стрес продължават да получават оценки между 4,4 и 4,8 от максимални 5 точки.
Авторът на изследването д-р Росен Кутелов описва промяната не като срив, а като адаптация: „Според данните от проучването през последните 4 години българинът е преминал от остро тревожно състояние към адаптирано състояние на несигурност. След период на кризи - пандемия, икономическа нестабилност и международни конфликти - обществото постепенно привиква към среда на повишена нестабилност. В отговор хората свиват социалния си кръг, фокусират се върху най-близките си и изграждат защитен микросвят, базиран на практичен подход и по-високи изисквания за личното си благополучие.“
Този „защитен микросвят“ всъщност не изглежда като бягство от живота, а като нов начин човек да се закрепи в него. По-малко вяра, че външният свят скоро ще стане предвидим, и повече усилие да бъдат запазени здравето, семейството, домът, свободата и най-близките хора.
Търсим котвите, които браним ревностно
Именно тази промяна открои още при представянето на изследването главният изпълнителен директор на Лидл България Милена Драгийска.
„Пълноценният живот няма как да не ни вълнува“, каза тя. „Преди девет години, когато е началото на това проучване, се обърнахме съм експерти, защото много ни вълнува мисленето на нашите съграждани.“ И добави: „Всъщност това, че всички сме натоварени от геополитически кризи и множество други конфликти, поставя въпроса кои са котвите, които инстинктивно търсим и които браним ревностно.“
Според Драгийска именно търсенето на сигурност и предвидимост вече се превръща във важна част и от поведението на домакинствата. „Когато има толкова много несигурности, човек търси място, където му е предвидимо, където може да намери стабилност и да изгради доверие“, каза тя.
„Ролята на Лидл въз основа на тези изводи е да осигури именно стабилност и предвидимост при пазаруването в такива времена на турбуленции при цените. Същото е и по отношение на българските ни партньори и доставчици - за много от тях, с които работим от дълги години, ние осигуряваме дългосрочна предвидимост. Честното ценообразуване също е фактор, с който подпомагаме осигуряването на спокойствие за домакинствата“, заяви Драгийска.
„Тази действия вървят ръка за ръка с неизменно високото качество на продуктите, сигурност за нашите служители и партньорите ни - българските производители, както и с подкрепата за децата и общностите чрез инициативи като „Фермата на Lidl“ и „Ти и Lidl“, допълни тя.
Здравето за първи път излезе на върха
Голямата промяна през 2026 г. е на самия връх на ценностната класация. За първи път личното здраве се превръща във фактор номер едно за пълноценния живот. „Аз да съм в добро здраве“ измества дългогодишния лидер - здравето на най-близките, което остава второ. Финансовата сигурност прави най-силния скок и се изкачва от осмо място през 2022 г. до трето през 2026 г.
„Личното здраве за първи път се класира на първо място и това вероятно означава, че българинът добре осъзнава, че ако не е здрав, той не би бил полезен на най-близките си, на партньора си и на децата си“, каза Кутелов.
Това е интересна промяна, защото не означава задължително по-голям егоизъм. По-скоро хората започват да приемат собственото си физическо и психическо състояние като условие да могат да се грижат и за другите.
Семейството остава непоклатимата крепост
През всички кризи има една група ценности, която практически не се разклаща. Добро семейство, пълноценно общуване с децата, спокойствие, липса на стрес, искрени хора, любящо обкръжение, добро хранене, увереност и партньор - това е устойчивото ядро, което стои в основата на пълноценния живот.
Сред 20-те най-важни конкретни фактора попадат физическото и психическото здраве, здравето на близките, финансовото обезпечаване, доброто семейство, здравият сън, общуването с децата, добрите отношения с родителите и близките, достатъчните пари, човечността, чувството за свобода, липсата на стрес, децата, искрените хора и възможността човек да обича това, което прави.
Кутелов обобщи резултата така: „Българинът успява да намери начин да възстанови жизнените и психическите си сили.“
И стига до още по-силния извод, че човекът у нас „успява да поддържа психиката си в състояние на стабилност и равновесие в рамките на действащи неблагоприятни материални условия“, като пълноценният живот не се формира единствено от външните обстоятелства, а се крепи върху по-дълбоки и здрави основи.
Парите са най-желаното, отношенията - най-постигнатото
Изследването прави интересна разлика между това, което хората най-силно желаят, и това, което усещат като реално присъстващо в живота им. В категорията „желано“ редът е пари, отношения, цели, здраве, професия, образование и отдих. В категорията „реално“ картината се обръща - отношенията са първи, следвани от образованието, почивката, целите, здравето, професията и накрая парите.
Кутелов намира в това много човешка логика: „Парите на първо място в категория „желано“ показва, че сме, от една страна, материални същества и от друга, че човекът желае най-силно това, което няма.“
Но веднага след това идва положителната част. Отношенията са втори сред най-силно желаните, но първи сред реално постигнатите. „Това съответствие е нещото, което дава стабилността в живота“, отбеляза той. И добави: „Ние не откриваме признаци българинът да се колебае, да пропада.“
Парите остават зоната с най-голяма разлика между желание и реалност
Финансовата сигурност става все по-важна и това се вижда както от изкачването й до трето място, така и от най-голямата дистанция между очакванията и реалното усещане за постигнатото.
При финансите степента на покритие между желано и реално е 0,62 - най-ниската сред седемте области. При професията е 0,72, при здравето и личните цели - по 0,74, при отношенията - 0,76, образованието - 0,80, а при отдиха - 0,88.
Важно е обаче този показател да не бъде тълкуван като буквален недостиг на пари. Стойност 0,62 не означава, че на домакинствата им липсват 38% от необходимия доход. Индексът измерва разликата между значимостта, която човек отдава на дадена област, и степента, в която смята, че тя реално присъства в живота му.
По-високият доход сближава желанията и реалността
Доходът все пак има отчетлива връзка с общото усещане за пълноценност. При хората без доход индексът е 0,6397, при личен доход до 500 евро - 0,6404, между 501 и 1000 евро се повишава до 0,7227, при 1001-2000 евро достига 0,8037, а при над 2001 евро стига 0,8689.
Това не доказва, че парите сами по себе си правят човека щастлив. Индексът включва здраве, любов, семейство, професия, цели, образование и почивка. Данните по-скоро подсказват, че по-високият доход намалява разстоянието между начина, по който човек би искал да живее, и живота, който реално може да си позволи.
Свободата направи един от най-големите скокове
Друг ярък знак за променения българин е личната свобода. За първи път тя влиза в Топ 10 на най-важните фактори, като се изкачва от 18-о място през 2022 г. до десето през 2026 г. Все по-важно става човек сам да решава с какво да се занимава и как да организира живота си.
Паралелно с това широкият социален кръг леко отстъпва. През 2022 г. 33,8% са определяли социалната среда и отношенията като изключително важни, а през 2026 г. делът е 29,6%. Водещи вътре в тази група обаче продължават да бъдат „Да имам добро семейство“, „Да имам деца“ и „Да общувам пълноценно с децата си“.
Тоест хората не се отказват от отношенията. По-скоро ги концентрират там, където усещат най-голяма сигурност - семейството и най-близкия кръг.
Почивката се оказва неочакваната силна страна
От всички седем основни сфери именно отдихът има най-висока степен на реализация спрямо желаното - 0,88. След него са образованието, отношенията, здравето, целите, професията и парите.
За периода от 2017 до 2026 г. най-сериозно движение има при отдиха, професията и отношенията, докато финансите, образованието, целите и здравето остават статистически по-устойчиви.
Във всекидневието все по-голямо значение придобиват времето с приятели, чувството за свобода, изгодното пазаруване, доходите над минимума и релаксирането. При динамиката на ценностите нагоре се движат също вкусната храна, собствеността, почивката, приятелите и шопингът, докато назад в класацията остават гледането на телевизия, посещенията на музеи, четенето на книги и пътешестването.
Музиката, спортът и домашният любимец стават част от грижата за себе си
Още една позитивна промяна е засилването на факторите, свързани с личното преживяване и психичното благополучие. „Слушам музика“ достига 3,99 от 5, грижата за домашни любимци - 3,52, поддържането на физическа форма чрез спорт - 3,49, СПА центровете - 3,04, танцуването - 2,91, а медитацията - 2,46.
В друга част от анализа някои от тези занимания отстъпват по ранг. Това не е непременно противоречие, защото самото изследване прави важно уточнение - преместването в класацията не означава непременно, че абсолютната оценка на даден фактор намалява. Възможно е други ценности просто да нарастват по-бързо.
Работата остава важна, но вече не е целият живот
Професията е друга област, в която се вижда промяна. Тя продължава да носи както пари, така и усещане за лична реализация. „Професията означава реализация. Но професията означава и пари“, каза Кутелов.
Между 2017 и 2026 г. „Да имам работа с добро заплащане“ отстъпва с 13 места, а „Да съм удовлетворен от работата си“ - с 10. Това обаче не означава, че заплатата или удовлетворението са станали маловажни. Изследването специално уточнява, че става дума за промяна в ранга. А „Да обичам това, което правя“ все още е сред 20-те най-важни неща за пълноценния живот.
Това подсказва по-балансиран модел - работата остава важна, но вече се конкурира много по-силно със здравето, свободното време, спокойствието, близките хора и личната свобода.
Драгийска: Проучването е нашият компас
Милена Драгийска свързва тези промени и с нарастващата потребност от предвидимост в ежедневните разходи. „Вече девет години проучването за пълноценния живот е нашият компас за това какво наистина е важно за българина. В условия на икономически натиск и глобална несигурност семейният бюджет има нужда от здрава опора. Ние отговаряме с честни цени - предвидими, прозрачни и ясни. Работим последователно, за да намалим инфлационния натиск по веригата като подкрепяме домакинствата и с регулярни акции за реално облекчение на бюджета“, заяви тя.
„Тази действия вървят ръка за ръка с неизменно високото качество на продуктите, сигурност за нашите служители и партньорите ни - българските производители, както и с подкрепата за децата и общностите чрез инициативи като „Фермата на Lidl“ и „Ти и Lidl“, допълни Драгийска.
Индексът намалява, но ценностното ядро остава здраво
В различните материали от представянето на проучването се срещат две стойности за общия индекс. В единия е посочен резултат 0,764 при теоретичен максимум 1, спрямо 0,776 през 2022 г., 0,767 през 2021 г., 0,769 през 2018 г. и 0,770 през 2017 г. В другия материал стойността за 2026 г. е 0,7313 и е отчетен спад от 0,021 пункта или 2,79% спрямо 2022 г.
Разликата между двете публикувани стойности не е обяснена в предоставените материали и затова не би било коректно те да бъдат механично уеднаквявани. Общият извод обаче е един и същ - дистанцията между желаното и постигнатото леко се увеличава, но най-дълбоките ценности на българите остават удивително устойчиви.
„Тези фактори не са подбрани от нас, а от предварителни пилотни проучвания, за да видим какво има значение за българина“, подчерта Кутелов за методиката. „Това, което виждате, не е извадено от академичен постулат, а реалността, която българинът вижда“, посочи той.
И именно тази реалност носи най-положителното послание на изследването. Българинът не изглежда като човек, който се е предал пред несигурността. Той е станал по-практичен, по-внимателен към собственото си здраве, по-чувствителен към финансовата сигурност и личната свобода, но продължава да поставя семейството, близките хора и човешките отношения в самата основа на живота си.
В свят, който става все по-трудно предвидим, българинът очевидно не чака някой друг да му създаде спокойствие. Той все повече се опитва да го построи сам - в дома си, в отношенията си, в грижата за здравето и в малките ежедневни избори, които му дават усещане за нормалност.
