Казахстан избира днес първите 145 депутати в новия еднокамарен парламент Курултай след най-мащабната конституционна промяна в страната от години. Около 12,6 млн. души имат право на глас във вот, представян от властите като важна стъпка към демократизация и по-голямо политическо влияние на парламента. Резултатът обаче до голяма степен изглежда предизвестен - пропрезидентската партия „Адилет“ е абсолютният фаворит, а Франс прес посочва, че разрешените за участие седем партии в различна степен са лоялни към президента Касъм-Жомарт Токаев. Ройтерс също оценява изборите като вот, който вероятно ще засили контрола на държавния глава върху политическата система.
Нов парламент след голямата конституционна промяна
Извънредните избори са резултат от новата конституция, одобрена на референдум през март и влязла в сила на 1 юли. Тя премахна Сената и преобразува досегашния двукамарен парламент в единна 145-местна законодателна институция, наречена Курултай. Създава се и нов пост на вицепрезидент, който се очаква да бъде попълнен след изборите.
Официалната версия е, че Курултаят ще има значително по-голямо влияние върху политическите решения. Досега парламентът играеше по-скоро второстепенна роля в система, в която реалната власт е концентрирана около президентската институция.
Обновление с почти сигурен победител
Седем партии участват във вота, но Франс прес отбелязва, че реалните опозиционни движения остават забранени. Големият фаворит е „Адилет“ - новата формация, в която по-рано тази година се вля управляващата „Аманат“, доминирала политическия живот на Казахстан под различни имена още от 90-те години.
Предизборните плакати на „Адилет“ доминираха в Алмати през последните седмици, а социологическите проучвания предвиждат партията да получи голямо мнозинство. Политическият анализатор Рустам Бурнашев коментира пред Ройтерс, че вотът може да помогне на Токаев окончателно да отстрани от политическата сцена хора, свързвани със стария режим, но не очаква новият парламент да промени фундаментално системата.
Токаев опитва да затвори ерата Назарбаев
73-годишният Токаев управлява от 2019 г., когато наследи Нурсултан Назарбаев - човека, държал властта в Казахстан близо три десетилетия. Първоначално смятан за негов избраник и близък съратник, Токаев постепенно се дистанцира от предшественика си, особено след кървавите събития през януари 2022 г.
Тогава протести, започнали заради високите цени, прераснаха в тежки безредици и сблъсъци, при които загинаха 238 души. След кризата Токаев обеща да изгради „Справедлив Казахстан“ и започна поредица от политически и конституционни реформи.
Между Русия, Китай и Европа
Изборите са важни и далеч извън границите на Казахстан. Страната е съюзник на Русия и поддържа тесни отношения с Китай, но едновременно е стратегически партньор на Европейския съюз заради огромните си природни ресурси и местоположението между Европа и Азия.
Казахстан осигурява около 2 процента от дневното световно производство на петрол, като основната част от износа му достига европейските пазари през Каспийския тръбопроводен консорциум до руското пристанище Новоросийск. Икономиката на страната расте бързо, включително благодарение на пренасочени след войната в Украйна търговски потоци, но инфлацията и увеличените данъци оказват натиск върху стандарта на живот.
Новата конституция отвори врата и за Токаев
Най-спорната политическа последица от реформата е свързана със самия президент. Конституционният съд постанови, че предишните мандати на Токаев са били изкарани при старата конституция и следователно не се броят при ограниченията в новата. Това му позволява да се кандидатира за още един седемгодишен мандат през 2029 г.
Токаев досега заявява, че няма намерение да остане на власт след 2029 г. Днешният вот обаче ще определи парламента, с който той ще работи през следващия етап на политическата трансформация на Казахстан, а секциите са отворени от 7 до 20 часа местно време.
