Само три дни са разделили група от 15 българи от едно от най-тежките бедствия в района между Непал и Тибет. Те преминали през граничния пункт при прекрасно време и без никакви затруднения, а малко по-късно огромна маса от вода, лед, скали, кал и дървета практически заличила същото място. По последни данни загиналите са над 1300, а повече от 5000 души остават в неизвестност. Българите вече са се прибрали у дома - в четвъртък, след дни на тревога, променени маршрути и спешна координация между туроператора и властите.
Три дни по-рано всичко изглеждало напълно нормално
Когато групата преминала през границата, нищо не подсказвало какво предстои. Водачът Даниел Димов си спомня спокоен ден, хубаво време и пътуване без проблеми.
„Времето беше прекрасно, нямахме никакви затруднения. Всичко беше както трябва“, разказва той пред бТВ.
Само три дни по-късно същият район вече изглеждал неузнаваем. След срутване на ледник огромна вълна преминала през долината и помела всичко по пътя си.
Първата му мисъл била, че видеото е фалшиво
Когато Димов видял първите кадри от бедствието, реакцията му била почти недоверие. „Първоначално си помислих, че видеото е направено с изкуствен интелект. Не можех да повярвам. Става въпрос за масивна сграда, която изглежда доста здрава“, разказва той.
По това време групата вече се намирала на повече от 500 километра от мястото на катастрофата. „Бяхме в шок, но и изключително благодарни, че не сме били там. Че сме успели да преминем и да се измъкнем невредими“, казва Димов.
Деветметрова стена от вода, лед и камъни
По информацията, с която разполагал екипът, вълната, достигнала граничния пункт, е била висока над 9 метра. Това не била обикновена вода от наводнение, а мощна смес от лед, скални късове, кал, дървета и отломки, които стихията събирала по пътя си.
Първоначално мащабът на бедствието все още не бил ясен. Съобщавало се за над 400 души в неизвестност и около 100 загинали, като това били главно хората непосредствено около границата, за които информацията достигнала най-бързо. По-късно броят на жертвите и изчезналите рязко нараснал.
В Швеция един телефонен разговор променя всичко
Управителят на туроператорската фирма Преслав Конов по това време бил в Швеция. Димов му съобщил, че на граничния пункт има наводнение и трябва да се провери как групата ще може да се върне.
Първата реакция на Конов била, че вероятно става дума за обичайните за сезона мусонни дъждове. „Сега е сезонът им. Миналата година имахме подобен проблем, който беше свързан с мусонния сезон“, разказва той.
После отворил компютъра. „Видях кадрите. Буквално ме шокираха. Това беше бедствие с многократно по-голям мащаб“, казва Конов.
Граничният пункт вече практически не съществувал
Тогава идва следващият проблем. Българската група е в безопасност, но трябва да се върне по маршрут, който вече е невъзможен.
Правилата за влизане и излизане от Китай са строги, а във визите на туристите били записани конкретни входни и изходни пунктове. Един от тях обаче вече бил унищожен. „Проблемът беше, че граничният пункт вече практически не съществуваше“, обяснява Конов.
Така въпросът вече не бил дали българите са оцелели при бедствието, а как изобщо да бъдат изведени от Тибет и върнати у дома.
Започва спешна координация с България, Китай и Непал
Конов незабавно започнал да уведомява институциите. „Незабавно информирах всички компетентни власти за ситуацията - че има хора в Тибет. Още сутринта изпратих по имейл официално писмо до Българското външно министерство, Министерството на туризма, до посланика ни в Пекин, до посланика ни в Делхи и до консула ни в Непал“, разказва той.
По думите му реакцията била изключително бърза. Трябвало да бъде намерено законно и безопасно решение за напускането на района, въпреки че първоначално планираният граничен маршрут вече не съществувал.
После започва битката за самолетни билети
Междувременно десетки хиляди чужденци започнали да се опитват да напуснат района. Възможностите за въздушен транспорт били ограничени, а билетите се превърнали в един от най-големите проблеми.
Най-близкото летище до мястото, където се намирали българите, било на около 1000 километра. Оттам се изпълнявали само два граждански полета - единият до Катманду, а другият до Сингапур.
За групата това означавало спешна промяна на маршрута и дълго придвижване до летището, докато огромен брой други пътници също търсели начин да се измъкнат.
От прекрасното време до борбата за път към дома
Само няколко дни по-рано българите били минали през границата без нито един тревожен знак. След това същото място било пометено, а планираният им път обратно изчезнал заедно с граничната инфраструктура.
Групата обаче вече се намирала далеч от бедствието и това дало време на екипа и институциите да организират алтернативно излизане от района. След променения маршрут и извънредната организация 15-те българи успели да се завърнат в България в четвъртък.
