Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва задълбочено проучване на отношенията между онлайн платформите и търговците, които продават чрез тях. Причината са установени договорни практики, които могат да ограничават конкуренцията, да затрудняват по-малките оператори и дори да лишават потребителите от по-изгодни оферти. Решението е взето след междинния секторен анализ на пазара на електронна търговия с потребителски стоки и услуги в България.
Под лупа са най-популярните онлайн покупки
Анализът обхваща едни от най-често купуваните през интернет стоки и услуги - дрехи, обувки и аксесоари, мебели и продукти за дома, спортни стоки, козметика и здравни продукти, билети за културни и други събития, както и услуги за настаняване.
КЗК изследва не само начина, по който функционира пазарът, но и пречките пред навлизането на нови участници. Сред разглежданите рискове са използването на потребителски данни, алгоритми за ценообразуване и реклама, даването на предимство на собствени продукти, ограниченията при продажбите и налагането на неблагоприятни търговски условия.
Платформата може да иска най-ниската цена
Един от най-съществените проблеми, установени до момента, са т.нар. клаузи за ценова равнопоставеност. Чрез тях някои дигитални платформи задължават търговците да им предоставят най-ниските цени и най-благоприятните условия в сравнение с всички други канали за продажба.
Това означава, че даден магазин може да бъде възпрепятстван да предложи по-ниска цена на собствения си сайт или през конкурентна платформа.
Според КЗК подобни условия могат да ограничат ценовата конкуренция, да затруднят навлизането на по-малки онлайн посредници и да намалят шансовете на потребителите да откриват по-изгодни предложения.
Клиентът може да бъде връщан обратно в платформата
Комисията е установила и договорни условия, при които търговците могат да бъдат задължавани да не приемат заявки от крайни клиенти извън конкретната платформа, а да ги насочват обратно към нея за извършване на покупката.
Подобна практика би могла да ограничи свободата на бизнеса да продава през собствен сайт, социални мрежи или други посредници и да отслаби конкуренцията между самите онлайн платформи.
КЗК уточнява, че наличието на такива клаузи не означава автоматично нарушение. Значение имат конкретният пазар, пазарната сила на платформата, наличието на други канали за продажба и евентуалните икономически ползи от съответното условие.
Алгоритмите и данните също влизат в проверката
Разрастването на електронната търговия има и ясно положителни ефекти, отчита Комисията. Онлайн продажбите улесняват появата на нови бизнеси, дават достъп до повече клиенти и позволяват по-лесно сравняване на цени и условия.
С разрастването на големите платформи обаче расте и тяхната роля като посредници. Голямата потребителска база, натрупаните данни и значителните финансови и технологични ресурси могат да дадат сериозна пазарна сила на отделни оператори.
Именно затова КЗК ще анализира по-задълбочено и начина, по който се използват алгоритми за определяне на цени, реклама и подреждане на предложенията.
КЗП и НАП също получават задачи
На базата на междинните резултати КЗК препоръчва на Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите да засилят контрола и прозрачността в електронната търговия.
Потребителите трябва лесно да намират информация кой е търговецът, как могат да се свържат с него, какви са общите условия и как се уреждат евентуални спорове.
Комисията настоява и за по-тясна координация между държавните институции чрез обмен на информация, съдействие при проверки и съвместни действия. КЗП и НАП трябва да информират КЗК какви конкретни мерки ще предприемат и в какви срокове.
Задълбоченото проучване тепърва трябва да покаже дали някои от установените практики действително нарушават националните и европейските правила за конкуренция. Но още междинният анализ поставя важен въпрос - доколко свободен е онлайн пазарът, ако голяма платформа може да диктува къде и на каква цена търговецът има право да продава.
