Най-голямата мина за добив на литий от твърди скали в света не се намира нито в Китай, нито в Съединените щати. Тя е разположена в Западна Австралия и се превръща в един от най-важните източници на суровината, без която съвременните електромобили и акумулаторни батерии са немислими. Още по-любопитно е, че историята на гигантското находище започва преди близо 140 години, когато миньорите изобщо не търсели литий. За необикновеното богатство на мината „Грийнбушес“ разказва американското технологично издание „Слашгиър“.
Австралийският гигант, който изпревари Китай
Минният комплекс Greenbushes Lithium Operations се намира на около 250 километра южно от град Пърт, в западната част на Австралия. Той е сред най-големите и най-богати находища на литиева руда в света, а добивът се осъществява от компанията Talison Lithium.
Според данните на Геоложката служба на САЩ Австралия е произвела около 92 000 метрични тона литий през 2025 г., което й отрежда първото място в световната класация. Китай остава втори с 62 000 тона, а Чили заема третата позиция с 56 000 тона. Важно е да се отбележи, че тези количества се отнасят до съдържащия се литий, а не до общото тегло на добитата руда или произведения концентрат.
Австралия разполага с огромно предимство заради находищата си на сподумен - минерал, от който се извлича литий. За разлика от държави като Чили и Аржентина, където суровината често се добива от богати на соли подземни води, австралийските компании разработват предимно твърди скали.
Особено ценен е „Грийнбушес“, защото рудата в находището съдържа изключително високи концентрации на литий. Това позволява получаването на повече полезна суровина от по-малко количество обработена скална маса и прави добива сравнително конкурентен по отношение на разходите.
Търсели калай, а открили метала на бъдещето
Историята на „Грийнбушес“ започва през далечната 1888 г., когато в района е организиран добив на калай. По онова време никой не подозирал, че под земята се крие суровина, която повече от век по-късно ще има решаващо значение за развитието на електрическия транспорт.
През следващите десетилетия мината преминала през различни етапи. Освен калай там започнали да добиват и тантал, използван в електронната индустрия. През 1940-те години находището вече било познато като важен източник на стратегически минерали.
Голямата промяна настъпила през 1983 г., когато започнал промишленият добив на литиеви минерали. Тогава била изградена първата обогатителна инсталация, поставила началото на постепенното превръщане на „Грийнбушес“ в световен гигант.
Самото геоложко образувание, в което се намира находището, е изключително древно. Според данните на Talison Lithium скалните структури са на приблизително 2,5 милиарда години. В тях са концентрирани литий, цезий и тантал, превърнали района в едно от най-интересните минерални находища на планетата.
Милиони тонове суровина от една мина
Мащабите на съоръжението са впечатляващи. Комплексът разполага с огромни открити рудници, в които тежки машини изкопават богатата на сподумен скална маса. След това тя преминава през предприятия за раздробяване и обогатяване, където се получава литиев концентрат.
Според информацията на „Слашгиър“ четирите основни преработвателни инсталации разполагат със съвкупен капацитет за производство на до 1,5 милиона тона литиев минерален концентрат годишно. Сред тях има две предприятия за концентрат, предназначен за химическата индустрия, една инсталация за технически приложения и съоръжение за повторна обработка на отпадъчни материали.
Предвидено е разширяване на комплекса с нова производствена линия. Според техническите документи на компанията Albemarle новата инсталация трябва да премине през пускане в експлоатация през 2026 г., като значително увеличи възможностите за преработка на руда.
За производството на литиев концентрат в подобни количества е необходимо ежегодно да бъдат обработвани милиони тонове скална маса. Технологичният процес включва раздробяване, разделяне на минералите и концентриране на полезното съдържание.
Защо Китай продължава да държи огромна част от бизнеса
Макар Австралия да е световният лидер в минния добив на литий, това не означава, че контролира цялата верига за производство на батерии. Значителна част от австралийския литиев концентрат се изнася за Китай, където се преработва в литиев хидроксид и литиев карбонат - химически съединения, използвани от производителите на акумулатори.
Според официалните австралийски данни през 2024 г. приблизително 95% от износа на сподумен от страната е бил насочен към Китай. Така Пекин запазва ключова позиция в преработката на суровината, въпреки че Австралия произвежда повече литий от своите мини.
Тази зависимост кара австралийските власти и компании да инвестират в собствени предприятия за производство на химикали за батерии. Един от примерите е рафинерията в Куинана, Западна Австралия, където през 2022 г. е произведен първият местен литиев хидроксид с качество за акумулаторни батерии.
По прогноза на австралийското Министерство на промишлеността и ресурсите приходите от износ на литий могат да нараснат от 9,9 милиарда австралийски долара през финансовата 2025-2026 г. до 12,5 милиарда през 2026-2027 г. Прогнозата отчита възстановяването на цените на лития и растящото търсене на батерии за електромобили и системи за съхранение на електроенергия.
