Сигурността, европейското единство и икономическата конкурентоспособност се превърнаха в основни теми на седмото издание на Софийския икономически форум, който събра в столицата водещи политически лидери, дипломати, представители на международни организации и бизнеса. На фона на задълбочаващите се геополитически кризи участниците обсъдиха възможностите България да засили стратегическата си роля в Югоизточна Европа. Акцент беше поставен върху бъдещето на Европейския съюз, сигурността в Черно море, инвестициите и ефектите от присъединяването към еврозоната. Форумът разгледа и ключови предизвикателства като демографската криза, енергийната устойчивост, изкуствения интелект и развитието на транспортната инфраструктура.
Без сигурност няма икономически растеж
Седмото издание на Софийския икономически форум, организиран от Делфийския икономически форум, беше открито от неговия основател и президент Симеон Цомокос и министър-председателя Румен Радев. В приветствието си Цомокос подчерта, че Европа и светът преминават през мащабни геополитически и технологични трансформации, които поставят Югоизточна Европа пред нови изпитания, но създават и възможности за развитие.
„Разположена на кръстопът, България има възможност да има принос към сигурността, свързаността и диверсификацията“, заяви Цомокос. Според него бъдещето на страната е неразривно свързано с развитието на целия регион, качеството на международните отношения и партньорствата, включително отвъд Атлантическия океан. Той открои потенциала на Югоизточна Европа да бъде регион на идеи, сътрудничество и сигурност.
Премиерът Румен Радев също постави в центъра на изказването си динамичната международна обстановка и последствията от задълбочаващите се кризи. Той посочи, че войната в Украйна и глобалният военен, икономически и технологичен сблъсък изискват бърза и адекватна адаптация на държавите към променящите се условия. Пред България стои задачата не само да отговори на заплахите, но и да открие стратегически възможности за собственото си развитие и за региона.
Според министър-председателя сигурността е фундаментът, върху който се изграждат икономиката, инвестициите, общественият напредък и развитието на човешкия капитал. Именно затова регионалното взаимодействие и международните съюзи ще придобиват все по-голямо значение в условията на нарастваща несигурност.
Европейският проект на кръстопът
Бъдещето на Европейския съюз и необходимостта от по-силно европейско единство предизвикаха оживена дискусия между политици и дипломати. Посланикът на Австрия Андреа Икич-Бьом подчерта, че Европа трябва да защитава правовата държава, човешките права и общите ценности. Според нея е необходимо европейските институции да общуват по-активно с гражданите и да обясняват защо в условията на нови предизвикателства е нужно повече европейско сътрудничество.
Френският посланик Мари Дюмулен предупреди, че войната се е завърнала на европейския континент и засяга едновременно сигурността и икономическите интереси. Тя открои климатичните промени и зависимостта от критични суровини като проблеми, които отделните държави не могат да решат самостоятелно.
Бившият премиер Сергей Станишев предупреди за изчерпващото се търпение на европейските граждани заради растящите цени и затрудненията в ежедневието. Той посочи, че делът на ЕС в световния БВП по покупателна способност е намалял от 19% през 2007 г. до 13,8% според представените от него данни. Станишев призова за политическа воля, облекчаване на бизнес средата и конкретни действия срещу общественото недоволство.
Особено внимание беше отделено на Черно море като стратегическа връзка между Европа и Азия. Вицепремиерът и външен министър на Грузия Мака Бочоришвили представи усилията за развитие на пристанищната, пътната и железопътната инфраструктура.
Българският външен министър Велислава Петрова подчерта, че транспортните коридори не са просто линии върху картата, а възможност България да се превърне в пресечна точка на алтернативни търговски маршрути.
Черно море и новите предизвикателства пред сигурността
Сигурността в Черно море и източния фланг на НАТО беше разгледана като основна предпоставка за икономическото развитие и инвестиционната привлекателност на региона. Христо Алексиев, секретар на президента по икономика и стратегически инвестиции, подчерта, че България не може да гарантира собствената си сигурност, без да отчита сигурността на своите съседи и съюзници. Според него стабилността на Румъния, Сърбия и Република Северна Македония е пряко свързана с перспективите пред страната.
Румънският посланик Бръндуша Предеску обърна внимание на последствията от руската война в Украйна и промяната в ролята на Черно море. Тя припомни, че преди анексирането на Крим регионът е бил пространство за търговия и сътрудничество, докато днес е изправен пред сериозни заплахи. Според дипломата сигурността не се изчерпва с военните измерения, а засяга цялостното развитие на държавите.
Президентът на Бизнес съвета на инициативата „Три морета“ Беата Дашинска-Музичка отбеляза, че Европа дълго е разчитала на евтина енергия, достъпна работна ръка, глобални вериги за доставки и защитата на НАТО. Пандемията и войната в Украйна обаче са показали слабостите на този модел. Според нея европейските държави трябва да инвестират повече в отбраната, устойчивостта и икономическата си независимост.
Изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов посочи, че всяко евро, вложено в сигурността, изпраща положителен сигнал към инвеститорите. Той подчерта интереса на американския бизнес към стабилността на региона.
Еврото и инвестициите като двигатели на растежа
Първата година от членството на България в еврозоната и възможностите за привличане на частни инвестиции бяха сред важните икономически теми на форума. Вицепремиерът Атанас Пеканов припомни, че през последните две десетилетия европейските фондове са подпомагали изграждането на инфраструктура, развитието на здравеопазването, образованието и социалната политика. Според него въвеждането на NextGenerationEU през 2021 г. е поставило началото на нов подход, при който финансирането трябва да бъде обвързано с ясни цели и конкретни резултати.
Посланикът на Германия Ирене Мария Планк подчерта, че приемането на еврото е много повече от техническа промяна. Единната валута улеснява финансовите операции, но носи и силно символично послание за европейската принадлежност. Гръцкият посланик Деспина Кукулопулу определи присъединяването като важен етап от европейската интеграция на България, който допълнително сближава икономиките на двете съседни държави. Според Панос Мавридис от Пощенска банка отпадането на валутния риск намалява административната тежест и създава по-благоприятна среда за международните инвеститори.
Отделен панел беше посветен на публично-частните партньорства като инструмент за ускоряване на икономическото развитие. Никос Сергис от гръцкото Министерство на националната икономика и финансите подчерта необходимостта от ясни и устойчиви правила, които да осигуряват предвидимост за дългосрочните инвестиции.
Изпълнителният директор на „СОФ Кънект“ Хесус Кабайеро посочи концесията на летище София като пример за привличане на инвестиции за милиони евро. Спирос Венецианос от Eurobank открои значението на балансираното разпределение на риска между държавата и бизнеса. Мария Тзанидаки от Европейската банка за възстановяване и развитие настоя за открити, конкурентни процедури и единен надзорен механизъм.
Демографската криза поставя Европа пред изпитание
Застаряването на населението и намаляващата раждаемост бяха определени като сериозни предизвикателства пред икономическото развитие на България и Европа. Участниците в дискусията предупредиха, че демографските промени засягат не само пазара на труда, но и социалните системи, регионалното развитие и възможностите за устойчив растеж. Сред обсъдените решения бяха подобряването на условията за живот, създаването на повече възможности за професионална реализация и подкрепата за семействата.
Темис Христофиду, генерален директор „Регионална и градска политика“ в Европейската комисия, подчерта, че свободното движение на хора в ЕС е голямо постижение, но трябва да бъдат отчетени и последиците за държавите, от които населението се изселва. Според нея европейските политики трябва да създават условия гражданите да остават в родните си страни и да пътуват по собствен избор, а не по икономическа необходимост.
Народният представител Асен Василев представи данни, според които около 1,5 млн. българи работят зад граница. Той открои необходимостта от по-високи възнаграждения и по-добри условия на живот като основа за ограничаване на емиграцията и насърчаване на завръщането на българските граждани.
Председателят на Балканския център за конструктивни политики Никола Димитров предупреди за намаляващия демографски дял на Европа. По негови данни през 50-те години европейците са представлявали 22% от световното население, днес са около 9%, а към края на века делът им може да спадне до 6%. Той призова държавите да върнат възможностите за развитие у дома.
Представителят на Световната банка за България Джейсън Пелмар постави акцент върху семейната политика, здравословното остаряване и преодоляването на различията между големите градове и малките населени места.
Ниското ниво на Дунав постави на изпитание АЕЦ „Козлодуй“
Енергийната сигурност се оказа тясно свързана с климатичните промени и необходимостта от разнообразни източници на електроенергия. Министърът на енергетиката Ива Петрова съобщи, че нивото на Дунав остава критично ниско, което е наложило намаляване на мощности в АЕЦ „Козлодуй“ за първи път от пускането на централата в експлоатация. Според нея съчетаването на ядрените, въглищните и възобновяемите мощности, както и системите за съхранение на енергия, е позволило на България да премине през трудната ситуация и да подкрепя съседните държави.
Петрова потвърди, че ядрената енергетика остава стратегически избор за страната. Гарантирането на безопасната експлоатация на съществуващите мощности е безусловен приоритет, а проектът за изграждането на нови блокове в Козлодуй продължава по актуализирана пътна карта.
Председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев определи ядрената енергетика като гръбнак на енергийните системи в световен мащаб. Калин Пешов, председател на Управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“, представи работата на компанията по развитието на малки модулни реактори. Според него тази технология има бъдеще и може да се развива успоредно с големите ядрени мощности.
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки подчерта необходимостта от разнообразни източници и маршрути за енергийни доставки. По думите му зависимостта от един ресурс създава сериозни рискове при кризи, затова дружеството развива регионална инфраструктура с международни партньори. Сабрина Шулц от Европейската инициатива за енергийна сигурност открои влиянието на климатичните промени върху инфраструктурата, а Марк Раховидес от Euromines призова Европа да използва по-активно собствените си залежи на критични суровини.
Изкуственият интелект може да промени българската икономика
Внедряването на изкуствен интелект в традиционните производства и услуги беше определено като възможност за повишаване на производителността и конкурентоспособността. Участниците в технологичния панел подчертаха, че дигиталната трансформация трябва да върви заедно с преквалификацията на служителите и развитието на нови умения, за да могат предприятията да използват пълноценно възможностите на новите технологии.
Генералният мениджър на „Филип Морис България“ Денис Стробикин посочи, че страната разполага с квалифицирана и гъвкава работна сила, която може сравнително бързо да се адаптира към технологичните промени. Според него изкуственият интелект предлага решение на част от проблемите, свързани с недостига на кадри. Той призова компаниите да разглеждат технологията не само като средство за намаляване на разходите, а като инструмент за по-висока производителност със съществуващите ресурси.
Управляващият директор на Sodalis Саймън Дженър подчерта възможностите на системите с изкуствен интелект да обработват сложни масиви от информация. Според него анализът на данни с 20-30 измерения позволява откриването на зависимости, които трудно могат да бъдат установени чрез традиционните методи за вземане на бизнес решения.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов представи данни, според които 20% от предприятията в ЕС използват изкуствен интелект, докато в България делът е едва 8,5%. Той предупреди и за изоставането по отношение на базовата цифрова грамотност, като призова за целенасочени образователни програми с участието на държавата, европейските институции и работодателските организации. Антоан-Рафаел Думар от Doummar Mep Contracting подчерта, че успешната дигитална трансформация започва от бизнес лидерите, които трябва да покажат практическите ползи от новите технологии.
България като транспортна врата между Европа и Азия
Развитието на стратегическата инфраструктура и транспортната свързаност в Югоизточна Европа очерта още една важна възможност за икономически растеж. Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев заяви, че България се стреми да укрепи ролята си на транспортна врата между Европа, Западните Балкани и Черноморския регион, като осигури и по-ефективни връзки за товарните потоци към и от Азия.
Според Пеев едно от най-сериозните предизвикателства остава недостатъчната свързаност по оста Север - Юг. Затова България работи заедно с Гърция и Румъния по развитието на три основни транспортни оси - Западна, Централна и Източна. Предвижда се те да подобрят връзките между граничните пунктове, индустриалните и логистичните центрове и пристанищата. Министърът постави специален акцент и върху недостатъчния брой мостове над Дунав, както и върху необходимостта от по-координирано планиране на стратегическите инфраструктурни проекти.
Пеев подчерта, че правителството работи за привличане на частен капитал чрез публично-частни партньорства. Бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова предупреди, че националното и европейското финансиране няма да бъдат достатъчни за изграждането на необходимата инфраструктура. Според нея трансграничните проекти трябва да получават ускорено одобрение, тъй като в съвременната геополитическа среда свързаността означава и сигурност.
Изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев подчерта, че модерните транспортни коридори ще създадат условия за привличане на повече инвестиции. Председателят на Българо-гръцката търговско-промишлена камара Саввас Карафилидис заяви, че Гърция е готова да сподели опита си в публично-частните партньорства. Той изтъкна необходимостта от модерни магистрали и бързи железопътни връзки, които да обслужват бизнеса и да превърнат региона в по-конкурентоспособен транспортен и икономически център.
