България трябва да намали бюджетния си дефицит от 5% от БВП и да изгради финансови резерви, които да я предпазят от бъдещи икономически сътресения. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интервю за БТА след годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок. Тя предупреди, че инфлацията ще продължи да оказва натиск върху домакинствата, а еднократните данъчни мерки не могат да решат трайно бюджетните проблеми. Георгиева обаче посочи и голяма възможност пред страната ни - да използва силния си технологичен сектор и изкуствения интелект за ускоряване на икономическия растеж.
Дефицитът трябва да намалее. Еднократните мерки не стигат
„За целия свят е ясно, че инфлацията е по-висока и се очаква да продължи да бъде по-висока. Не само заради високите цени на енергоносителите, които вероятно ще останат такива още известно време, но и защото в много страни се увеличават разходите за отбрана, търговското напрежение не е прекратено, а изкуственият интелект създава по-голямо търсене“, обясни Георгиева.
Тя предупреди, че при подобни условия прекомерните държавни разходи могат допълнително да ускорят поскъпването. „Инфлацията е данък върху хората с ниски доходи, които най-силно я усещат“, подчерта управляващият директор на МВФ.
Според нея Европейската централна банка може да затегне още лихвената си политика в опит да овладее ценовия натиск. „Фискалната политика трябва да бъде много внимателна, защото когато е по-щедра в условията на инфлация, тя създава допълнително търсене и тласка цените нагоре. В случая с България, както знаем, дефицитът е 5 процента. Трябва да търсим пътища да го свалим“, заяви Георгиева.
По повод обсъжданите еднократни данъчни мерки, включително данъка върху свръхпечалбите, тя беше категорична: „Еднократните мерки помагат, но те не са системно решение. Ако искаме да създаваме буфери в свят на по-чести външни шокове, това означава, че приходната политика трябва да бъде съобразена със системните нужди на бюджета.“
Георгиева предупреди, че липсата на финансови резерви прави кризите значително по-болезнени. „Вече знаем, че шоковете идват често и ако няма такива буфери, това означава по-голяма болка за икономиката и за хората.“
Тя постави и въпроса за бъдещето на данъчната система. „Трябва да преосмислим политиката по доходите и да знаем какво правим с данъците в света на изкуствения интелект. Кого облагаме, как облагаме, колко облагаме.“
В последната си прогноза МВФ понижи очакванията за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8 на 2,6%, но повиши прогнозата за 2027 г. от 2,5 на 2,7%.
Светът стана по-несигурен. Европа трябва да действа заедно
Кристалина Георгиева коментира и променената среда за сигурност, която налага увеличаване на разходите за отбрана. „След края на Студената война имахме три десетилетия на дивидент, произтичащ от ниските разходи за отбрана. Това време отмина“, заяви тя.
Според нея войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток са показали, че държавите вече не могат да планират развитието си с предположението за траен мир. „За съжаление това означава, че трябва да се отделят повече средства за отбрана. За Европа е най-добре да го правим заедно“, подчерта Георгиева.
Тя обясни, че МВФ препоръчва по-голям общ европейски бюджет, чрез който държавите да финансират съвместно приоритетите си. „Страните трябва да работят заедно“, заяви Георгиева и предупреди, че Европа все още не осъзнава в достатъчна степен колко дългосрочни са промените в международната среда.
България има силен коз - изкуствения интелект
Управляващият директор на МВФ открои технологичния сектор като едно от големите предимства на българската икономика.
„България има много добре развит сектор на информационните технологии. Това ни поставя в добра позиция, но не трябва да се заблуждаваме. Ние няма да бъдем производители на най-напредналите модели на изкуствен интелект, но можем да бъдем част от веригата на доставки“, посочи тя.
Според Георгиева основната възможност за страната ни е не толкова в създаването на нови технологии, колкото в масовото им прилагане. „Най-важното обаче не е да произвеждаме или доставяме изкуствен интелект, а да го използваме“, подчерта тя.
Георгиева отчете, че България разполага с добра цифрова инфраструктура и широко разпространен достъп до интернет, но изостава в подготовката на кадри и модернизирането на образователната система. „Това е друг свят и трябва много бързо да се променим, за да отговорим на него“, предупреди тя.
Особено важно според нея е малките предприятия и държавната администрация да започнат по-активно да използват изкуствения интелект за повишаване на производителността.
„Ако не успеем да разпространим използването на изкуствения интелект така, че той да бъде в полза на всеки бизнес и на всяка правителствена структура и да повишава производителността на труда, няма как да напредваме и да бъдем конкурентоспособни като Европейски съюз и като България“, заяви Кристалина Георгиева.
