Прегледът при лекар, таксито и вечерята навън тежат все повече на семейния бюджет. Нехранителните стоки са нагоре със 7,7%, годишната инфлация у нас стигна 5,7%
Лекарят и таксито стават златни. Инфлацията в България смени терена. Докато общественото внимание е приковано към цените на сиренето, хляба и олиото, все по-сериозният удар по семейния бюджет идва от други посоки – от лекарския кабинет и таксито до ресторанта и покупките за дома. Услугите и нехранителните стоки поскъпват значително по-бързо от храните, показват данните на Националния статистически институт за септември, предаде "Труд".
Годишната инфлация в страната достига 5,7%, но зад тази средна стойност се крият съвсем различни ценови истории. Хранителните стоки са поскъпнали с 1,6% спрямо септември миналата година. При услугите увеличението е 7%, а при нехранителните стоки – 7,7%. Общественото хранене, в което влизат ресторантите и заведенията, е с 9,6% по-скъпо на годишна база.
Така инфлацията вече не се измерва само с касовата бележка от супермаркета. Тя се натрупва и в сметката за придвижване, поддръжка на автомобила, образование, медицински грижи и свободно време. А именно тези разходи често са трудни за отлагане или пълно премахване от семейния бюджет.
Храните отстъпиха, но сметките не намаляват
Разликата между поскъпването на храните и това на останалите стоки и услуги е особено показателна. През последната година хранителните продукти са увеличили цените си много по-умерено, отколкото през предходни периоди. Това обаче не означава, че животът е станал по-евтин. Означава, че натискът върху потребителите се преразпределя.
През септември хранителните стоки са поскъпнали с 0,6% спрямо август според разбивката на НСИ, докато нехранителните стоки са с месечно увеличение от 1,3%. При услугите статистиката отчита спад от 2,8% за месеца, но той е повлиян от движението на отделни сезонни цени. На годишна база картината е различна: услугите остават с 7% по-скъпи, а нехранителните стоки – със 7,7%.
Това разграничение е важно. Месечният спад в дадена категория не заличава натрупаното поскъпване през годината. Нито пък по-ниската инфлация означава, че цените се връщат към старите си равнища. Когато инфлацията се забавя, обикновено цените продължават да растат, но с по-ниска скорост.
Именно затова потребителят може да вижда по-малко увеличение на храните, но да не усеща облекчение в края на месеца. Ако междувременно са поскъпнали транспортът, услугите за автомобила, образованието или вечерята навън, спестеното от покупките в магазина лесно се стопява.
Лекарят, зъболекарят и ветеринарят вдигат цените
Най-чувствителни са увеличенията при услугите, от които човек не може просто да се откаже. Прегледът при лекар, стоматологичната помощ и грижата за домашен любимец не са обикновени покупки, които могат безкрайно да бъдат отлагани.
По предоставените данни извънболничните лечебни и рехабилитационни услуги са поскъпнали с 18,6% за година, стоматологичните услуги – с 11,9%, а ветеринарните – с 21,8%. Тези увеличения са значително над общата инфлация и показват колко различно може да изглежда поскъпването в отделните сектори.
В окончателните данни на НСИ за септември се отчита и месечно увеличение на стоматологичните услуги с 1%, на лекарските услуги с 0,9% и на медицинските лаборатории също с 0,9%. Това са изменения само за един месец, а не за цялата година.
При здравните услуги цената не е единственият проблем. За домакинствата значение има и колко често се налага да ги използват. Едно семейство с малки деца, възрастни родители или домашен любимец може да понесе много по-силен удар от поскъпването, отколкото предполага общият индекс.
Така инфлацията придобива и социално измерение. За хората с по-ниски доходи всяко увеличение на неизбежните разходи оставя по-малко средства за останалите нужди. А когато става дума за здраве, възможността за избор често е ограничена.
Таксито и автомобилът изяждат все по-голяма част от дохода
Транспортът е сред секторите, в които ценовият натиск се вижда особено ясно. Според предоставените годишни данни таксиметровите превози са поскъпнали с 18,4%, а шофьорските курсове и годишните технически прегледи на автомобилите – с 13,3%.
Това са разходи, които засягат не само шофьорите, но и хората, които разчитат на такси, за да стигнат до работа, лекар или друга услуга. При автомобилите към горивото се добавят ремонтите, техническите прегледи, застраховките и периодичната подмяна на части.
Още по-показателни са данните за горивата. В предоставената разбивка бензинът е поскъпнал с 33,9% на годишна база, а дизелът – с 55,3%. Това са изключително високи изменения, които трябва да се разглеждат внимателно спрямо конкретния период и съпоставимите статистически серии.
Окончателната статистика на НСИ за септември отчита и силно движение на цените в рамките на самия месец: бензин А95Н е поскъпнал с 6,4%, бензин А100Н – с 5,6%, а дизеловото гориво – с 5,5% спрямо август. По данните на института транспортната група е с 25,9% по-високи цени на годишна база, макар че този индекс обхваща повече от горивата.
По-скъпият бензин и дизел увеличават разходите на хората, които пътуват ежедневно, но влияят и върху бизнеса. Превозът на стоки, доставките, сервизните дейности и редица мобилни услуги зависят от транспортните разходи. Когато те се увеличават, натискът може да се прехвърли и към крайните цени.
Това обаче не означава, че всяко поскъпване на услуга е пряко следствие от горивата. При ценообразуването участват още заплатите, наемите, материалите, осигуровките и търсенето. Именно затова отделните услуги поскъпват с различна скорост.
И ракията вече излиза по-скъпо
Сред по-необичайните примери в предоставените данни е услугата за варене на ракия, поскъпнала със 17,1% за година. Зад подобна промяна стоят разходи, които лесно остават извън вниманието на потребителя – труд, поддръжка на оборудването, енергия и материали.
Този пример показва и нещо друго: инфлацията не се ограничава до големите разходи като жилището и автомобила. Тя прониква в множество малки услуги, които поотделно изглеждат поносими, но заедно увеличават месечната сметка.
Подобен ефект се наблюдава и при ресторантите. Годишното поскъпване на общественото хранене достига 9,6% според НСИ. Това не означава, че всяко заведение е повишило цените си с толкова, но показва общата тенденция в категорията.
Зад нея стоят разходите за персонал, наеми, електроенергия, продукти и доставки. За бизнеса по-високите разходи са натиск върху печалбата, а за клиента – причина да плаща повече за същата вечеря. Когато подобни увеличения се повтарят в различни сфери, усещането за поскъпване става много по-силно от числото в заглавието на статистическия отчет.
България остава сред страните с най-висока инфлация
По хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение между държавите от Европейския съюз, годишната инфлация в България е 5,6% през септември. Това е показателят, използван за международните сравнения, и той трябва да се разграничава от националния индекс на потребителските цени, при който годишната инфлация е 5,7%.
Според предварителната оценка на Евростат инфлацията в еврозоната достига 3,8% през септември спрямо 3,2% през август. Така България остава над средното равнище за валутния съюз.
Разликата е важна, защото показва, че ценовият натиск у нас е по-силен от този в еврозоната като цяло. Но тя не означава, че всички стоки и услуги в България са по-скъпи от съответните в Германия или Франция. Инфлацията измерва скоростта на изменение на цените, а не абсолютното им равнище.
Истинската инфлация е в личната сметка
Общият индекс от 5,7% е средна величина. Той не означава, че всеки българин плаща точно с толкова повече за живота си. Семейство, което харчи основно за храна и има малко други разходи, може да усети инфлацията по един начин. Домакинство с автомобил, деца в образователни курсове, чести медицински посещения и домашен любимец може да се сблъска с много по-сериозно увеличение на разходите.
Тъкмо затова вниманието към цените не бива да се ограничава само до хранителните магазини. Контролът върху нелоялни практики остава важен, но картината на инфлацията изисква наблюдение и на услугите, особено когато поскъпването е концентрирано в дейности, от които хората трудно могат да се откажат.
Защото евтината кошница в магазина не означава непременно по-лек месец. Когато лекарят, таксито, автомобилът и ресторантът вземат все по-голям дял от дохода, семейният бюджет продължава да се свива дори при по-умерен ръст на храните.
И в крайна сметка инфлацията не се усеща в процента, публикуван в статистическия отчет. Усеща се в момента, когато човек събере всички сметки и разбере, че парите му стигат за по-малко – дори когато пазарската торба не е станала много по-скъпа.
