Истинска битка за стратегическите залежи на никел в Нова Каледония се разгаря между Франция, Европейския съюз и Китай. Париж се стреми да ограничи навлизането на китайски инвеститори в добивната промишленост на тихоокеанския архипелаг, докато местните предприятия се борят за оцеляване въпреки огромната държавна подкрепа. Президентът Еманюел Макрон се противопоставя на възможността китайски капитали да получат дял в един от големите никелови заводи, съобщава Франс прес. На този фон Брюксел подготвя стратегическо партньорство с Нова Каледония, но засега не предлага нито конкретни инвестиции, нито гарантирано финансиране.
Заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за просперитета и индустриалната стратегия, Стефан Сежурне вече започна посещение в архипелага, което трябва да завърши във вторник с подписването на меморандум за сътрудничество в областта на критичните суровини. Никелът е особено важен за производството на батерии, специализирани сплави и високотехнологично промишлено оборудване. Европейската инициатива цели да осигури алтернативни доставки и да намали зависимостта от Китай, който има силни позиции в глобалното производство и преработка на метала.
Макрон не иска китайски капитали в стратегически завод
В центъра на противопоставянето е предприятието „Конямбо Никел“ в северната част на Нова Каледония. Производството му е спряно от 2024 г., а досегашният голям инвеститор - швейцарската група „Гленкор“, се оттегля от проекта.
„Гленкор“ притежава 49% от предприятието, докато останалите 51% са собственост на местната „Минна компания на Южния Пасифик“, контролирана от властите в северната провинция на архипелага.
Търсенето на нов инвеститор е от решаващо значение за възстановяването на завода, но сред кандидатите има и китайски компании. Според информация на френските медии са получени четири обвързващи оферти - две от Китай, една от Индия и една от Обединените арабски емирства.
Именно перспективата китайски инвеститор да придобие участие в предприятието предизвиква напрежение между Париж и местните политически сили.
Депутатът Еманюел Тжибао, привърженик на независимостта на Нова Каледония, потвърди, че Макрон открито е изразил несъгласието си с навлизането на китайски капитал в завода.
За френската държава въпросът е стратегически. За местните власти обаче е от първостепенно значение да бъде намерен инвеститор, който действително може да възстанови производството и работните места.
Франция налива милиони, но заводите остават в криза
Проблемите далеч не се ограничават до едно предприятие. И трите големи металургични завода в Нова Каледония изпитват сериозни финансови затруднения и се нуждаят от нов капитал.
В южната част на архипелага компанията „Прони Рисорсиз“ продължава да търси купувач, след като през септември консорциумът от Обединените арабски емирства „Ню Батъри Метълс“ се отказа от преговорите.
От 2021 г. предприятието е получило публични заеми за 640 млн. евро, за да поддържа дейността си.
Сред причините за провала на преговорите с арабските инвеститори са посочени поскъпването на сярата, необходима за преработката на никела, и настояването на Париж китайският технически партньор на проекта да бъде заменен.
Друго голямо предприятие - историческият производител „Сосиете льо Никел“, също оцелява благодарение на държавна подкрепа. От 2023 г. компанията е получила около 730 млн. евро пряко финансиране.
Основният й акционер, френската минна група „Ерамет“, е прекратил финансирането на оперативните загуби на дъщерното дружество, макар да продължава да оказва техническа и организационна подкрепа.
Париж предприема голяма финансова операция
Френското правителство вече направи нова стъпка за укрепване на позициите си в сектора. На 12 октомври „Ерамет“ обяви план за увеличение на капитала със 500 млн. евро до края на годината, подкрепен от държавата.
Париж възнамерява значително да увеличи сегашното си участие от 27,1% и да стане най-големият акционер в групата, без да придобива мажоритарен контрол.
Според официалното съобщение на „Ерамет“ държавната инвестиция трябва да укрепи финансовото състояние на компанията и да подпомогне осигуряването на критични метали за френската и европейската промишленост.
Все още не е ясно дали промяната в акционерната структура ще доведе до по-голяма финансова подкрепа за губещото предприятие в Нова Каледония.
Брюксел предлага партньорство, но не и пари
Европейската комисия се опитва да предложи алтернативен път за развитие на никеловата индустрия, като свърже местните производители с европейски компании и инвеститори.
Предстоящият меморандум предвижда сътрудничество по цялата производствена верига - от добива до преработката на суровината. В рамките на шест месеца след подписването му трябва да бъде изготвена пътна карта, която да набележи приоритетни проекти и възможности за инвестиции.
Най-сериозният проблем обаче е липсата на конкретни финансови ангажименти.
„То не гарантира никакви инвестиции“, признава Алсид Понга, член на правителството на Нова Каледония, отговарящ за никеловата промишленост.
Той подчертава, че европейското партньорство няма за цел да покрива загубите на заводите, да осигурява автоматично нов капитал или да замества сегашните им акционери.
Генералният директор на „Сосиете льо Никел“ Гийом Кюрек определя европейския интерес като „чудесна възможност“ за представяне на индустриалния потенциал на архипелага.
В момента неговата компания е единствената, която доставя никел от Нова Каледония за европейския пазар. Тези продажби обаче представляват под 10% от общото й производство.
ЕС е готов да плаща повече, за да намали зависимостта от Китай
При започването на посещението си Сежурне постави необичаен акцент върху цената на европейската индустриална независимост.
Пред представители на местните общности еврокомисарят заяви, че Европа трябва да диверсифицира доставките си на никел, дори това да означава по-високи разходи за производителите.
По думите му над две трети от никела, купуван в Европа, идва от китайско производство. Затова Брюксел иска да насърчи европейските компании да търсят други доставчици и да развиват партньорства извън Китай.
Сежурне подчерта, че европейската индустриална независимост е по-важна от спестяването на няколко долара от цената на тон никел.
Той увери местните представители, че бъдещото партньорство няма за цел Нова Каледония да остане единствено източник на суровина, която се изнася за преработка другаде. Европейската комисия иска да насърчи и местната преработвателна индустрия, за да остава по-голяма част от добавената стойност в архипелага.
Местните лидери обвиниха Париж в прекомерен контрол
Нарастващото влияние на Франция върху никеловата промишленост предизвиква сериозно недоволство сред привържениците на независимостта на Нова Каледония.
Управлението на този сектор е в правомощията на местните власти, но френската държава вече има решаваща роля като акционер, кредитор и политически фактор при избора на международни партньори.
Според Еманюел Тжибао Париж едновременно финансира индустрията, определя условията за нейното развитие, противопоставя се на китайски инвеститори и подкрепя европейското споразумение.
„Никелът на Нова Каледония е преди всичко богатството на жителите на Нова Каледония“, подчертава той пред Франс прес.
Поддръжниците на независимостта настояват местните власти да запазят правото си да определят как ще се използват природните ресурси и кои инвеститори могат да участват в разработването им.
Допълнително напрежение създават опасенията, че евентуално европейско партньорство може да превърне архипелага предимно в доставчик на суровини, без да гарантира достатъчно работни места и нови производства на място.
Китайският възход в Индонезия удари местната индустрия
Зад финансовата криза на Нова Каледония стои и сериозна промяна на световния никелов пазар. Китайските инвестиции помогнаха на Индонезия да увеличи мащабно добива и преработката на метала и да се утвърди като един от водещите фактори в индустрията.
Разрастването на производството засили международната конкуренция и оказа натиск върху цените на никела. Това постави производителите от Нова Каледония в още по-неблагоприятно положение заради високите им производствени разходи.
Кризата се задълбочи допълнително след размириците през 2024 г., когато сблъсъците между привърженици на независимостта и френски лоялисти нанесоха тежки щети върху местната икономика.
През 2025 г. металургичното производство се възстанови с 35,4%, но този ръст не успя да компенсира структурните проблеми.
Делът на добива и преработката на никел в добавената стойност на икономиката на Нова Каледония вече е намалял до 3,4% спрямо 9% през 2023 г.
