Светът е изправен пред изключително тежка криза с дизеловото гориво, а за Европа възможностите за бързо излизане от нея са силно ограничени. България засега е в значително по-добро положение, защото бургаската рафинерия произвежда повече гориво, отколкото страната потребява. Има обаче две сериозни заплахи, които могат да променят ситуацията - разрастването на военните действия в Черно море и евентуално прекъсване на доставките на казахстански петрол. Това предупреди пред БНР енергийният експерт и бивш заместник-министър на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев.
Светът остана без достатъчно дизел
Според Куюмджиев международният пазар на горива преживява едно от най-тежките си изпитания заради войните и санкциите, които ограничават производството и доставките от ключови държави. „Огромни количества дизел, които излизаха от Русия и Персийския залив, ги няма поради войните и поради санкции“, обясни експертът.
Той посочи, че две от най-големите рафинерии в Персийския залив - в Саудитска Арабия и Кувейт, са претърпели сериозни поражения и са преустановили работа.
По думите му тежки щети са нанесени и върху около 30% от руския капацитет за производство на дизелово гориво.
Последиците за Москва са необичайни. Куюмджиев обърна внимание, че Русия, която традиционно е сред големите износители на нефтопродукти, е била принудена да внася горива, за да покрие потребностите на собствения си пазар. „За първи път в съвременната си история Русия беше принудена да внася горива“, подчерта той.
На този фон американските рафинерии работят почти на максималния си капацитет, но според експерта това не е достатъчно, за да компенсира недостига. „Тази липса на дизелово гориво в целия свят води до търсене на нови източници, а нови източници няма“, предупреди Куюмджиев.
Той изрази опасения и за състоянието на резервите, които вече са значително намалели вследствие на международната енергийна криза.
Дори войните да спрат утре, кризата няма да приключи
Особено тревожна е прогнозата на енергийния експерт за възстановяването на повредените производствени мощности. Според Куюмджиев това може да отнеме между пет и шест години дори ако военните действия в Украйна и Близкия изток бъдат прекратени незабавно.
Причината е, че възстановяването на тежко пострадали рафинерии изисква огромни инвестиции, специализирано оборудване и продължителни технически дейности. Това означава, че прекратяването на военните конфликти само по себе си няма автоматично да върне изгубените количества дизел на пазара.
Куюмджиев обърна специално внимание на уязвимото положение на Западна Европа. По оценката му близо половината от потреблението на горива в редица европейски държави се покрива чрез внос.
В продължение на години важни доставчици са били Русия, Саудитска Арабия и Кувейт. Сега обаче търговските потоци са се променили съществено. „Сега най-голям вносител на дизелово гориво в Европа стана САЩ, а втори - Индия, която преработва руски петрол“, заяви експертът.
Той обобщи причината за високите цени с основното правило на пазара: „Когато търсенето е по-голямо от предлагането, цените растат“.
България има сериозно предимство - работещата рафинерия в Бургас
На този тревожен международен фон Куюмджиев направи важно разграничение между положението в Европа и ситуацията у нас.
Според него България не е заплашена от непосредствен недостиг на дизел, тъй като разполага с работеща рафинерия и установени канали за доставка на суров нефт.
Експертът посочи, че около 80% от нефта за „Лукойл Нефтохим Бургас“ се внася от Казахстан. Това позволява на предприятието да поддържа производството си независимо от ограниченията върху руския петрол. „Няма риск от недостиг на горива в България, друг е въпросът с цените“, подчерта Куюмджиев.
Именно тук се крие голямото предизвикателство за потребителите. Дори когато страната произвежда достатъчно дизел, цената му се определя от международния пазар. Затова българските шофьори и предприятия не са защитени от поскъпване, предизвикано от световния недостиг.
Две опасности могат да застрашат доставките
Куюмджиев предупреди, че доброто положение на България не бива да създава усещане за пълна сигурност. „Изправени сме пред два риска“, заяви той.
Първият е свързан с военните действия и нападенията срещу търговски кораби в Черно море. Продължаващото напрежение може да затрудни морския транспорт и да създаде проблеми пред доставките на суров нефт за бургаската рафинерия.
Вторият риск е още по-конкретен - възможно нападение срещу тръбопровода или морския терминал, през който преминава казахстанският петрол.
Става дума за съоръженията на Каспийския тръбопроводен консорциум, който транспортира нефт от находищата в Казахстан до терминала край руското черноморско пристанище Новоросийск. Оттам суровината се товари на танкери и достига до международните пазари.
Според Куюмджиев евентуален удар срещу тръбопровода или терминала би могъл да прекъсне важен канал за снабдяване на България. „Тогава вече за нас ще стане страшно“, предупреди енергийният експерт.
Той подчерта, че именно сигурността на доставките през Черно море е сред най-важните въпроси за българската енергетика в настоящата международна обстановка.
Ново удължаване на дерогацията за „Лукойл“
Енергийният експерт изрази оптимизъм по отношение на възможността бургаската рафинерия да продължи нормалната си работа и след изтичането на действащото санкционно изключение.
„Очаквам да удължат отново дерогацията от санкциите на „Лукойл“ и рафинерията в Бургас да може да работи и след 29 октомври“, заяви Куюмджиев.
Според него продължаването на действието на това разрешение е от съществено значение за стабилността на българския пазар.
Той обърна внимание, че рафинерията произвежда повече дизел, отколкото е необходим за вътрешното потребление, което поставя и въпроса за възможността излишните количества да бъдат реализирани в чужбина.
Износът на дизел може да донесе повече приходи за България
Куюмджиев се обяви за премахване на ограниченията върху износа на дизелово гориво от бургаската рафинерия.
Според него, когато България разполага с производство, надвишаващо вътрешните потребности, е икономически разумно излишните количества да бъдат продавани на международните пазари, където търсенето е голямо.
„Логиката подсказваше, че трябваше да се освободи износът на дизела от „Нефтохим“, защото ние произвеждаме повече от това, което потребяваме, а в света има недостиг на дизел“, обясни той.
Експертът изтъкна и потенциалната полза за държавния бюджет. При високите международни цени продажбите могат да донесат по-големи приходи и печалби на дружеството, а оттам и по-високи данъчни постъпления.
По думите му натрупваните финансови резултати се отчитат в структурата на швейцарското дружество, свързано със собствеността на рафинерията. Куюмджиев подчерта, че увеличаването на печалбата би означавало и по-големи данъци за българската държава.
