България е отворена за бизнес и за повече китайски инвестиции, заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев на Китайско-българската кръгла маса за търговия и инвестиции, проведена в София. Той обяви, че правителството работи по законопроект за публично-частните партньорства, който трябва да даде повече сигурност при големите стратегически проекти.
Пулев постави акцент върху ново координационно звено към Министерския съвет, което да улеснява инвеститорите чрез единна точка за контакт с администрацията. Посланието му беше насочено към превръщане на добрите политически отношения с Китай в конкретни икономически резултати.
Нова рамка за големите инвестиции
Вицепремиерът заяви, че има ясна политическа воля за заздравяване на сътрудничеството с Китайската народна република и за отваряне на нова страница в двустранните отношения. По думите му България иска да се позиционира като предвидима и конкурентна дестинация за капитал, особено при проекти със стратегическо значение.
Сред ключовите инструменти за това е подготвяният законопроект за публично-частните партньорства. Очакването е той да даде по-ясни правила и повече сигурност при реализацията на мащабни проекти, в които държавата и частният сектор трябва да работят заедно.
Пулев подчерта и ролята на новото координационно звено към Министерския съвет. То ще има задача да намали бюрокрацията, да подобри връзката между институциите и да даде на инвеститорите единен канал за комуникация с администрацията. Това трябва да ускори движението на проектите от интерес към реална инвестиция.
От дипломатически отношения към икономически резултати
Министърът изтъкна дългогодишните приятелски отношения между България и Китай и постави акцент върху нуждата те да се превърнат в по-силен икономически дневен ред. Той припомни стратегическото партньорство, постигнато при визитата на президента Румен Радев в Китай през 2019 г., след което се отчита устойчив ръст в търговския обмен.
„Следващата цел е значително увеличаване на преките инвестиции чрез съвместни усилия и принципа „win-win“ сътрудничество“, заяви Пулев.
По думите му България вече трябва да мисли за отношенията си с Китай не само през призмата на търговията, а и през индустриални проекти, стратегически партньорства и включване в по-големи вериги на доставки. Така политическият диалог трябва да се превърне в практически икономически ефект.
България търси нова роля между Европа и Азия
Пулев свърза инвестиционния разговор с последните работни посещения, водени от премиера Румен Радев в Брюксел, Париж и Берлин. Според него България вече не трябва да се възприема като периферия на Европейския съюз, а като страна с потенциал да бъде значим икономически и енергиен център в региона.
Вицепремиерът подчерта, че като пълноправен член на ЕС и еврозоната страната може да развива балансирани отношения и с държави извън Съюза, когато това отговаря на националния интерес. В този контекст той посочи необходимостта от диверсификация на икономическите партньорства и от задълбочаване на връзките с Китай, както и с други държави от Близкия и Далечния изток.
Този подход поставя България в по-широка икономическа карта - между европейския пазар, азиатския капитал и нарастващото значение на транспортните коридори, които свързват Европа и Азия.
Автомобилният сектор излиза на преден план
В контекста на засиления интерес на азиатски компании към България Пулев открои автомобилния сектор като една от най-важните индустриални зони за сътрудничество. По думите му този сектор има принос от над 10 процента към БВП и разполага с развита екосистема от над 380 компании и 38 R&D центъра.
Министърът заяви, че страната трябва да се позиционира като ключов участник във веригите на доставки. Това включва не само производство на компоненти, а и участие в по-високотехнологични дейности, научно-развойни центрове, логистика и индустриални услуги.
Акцентът върху Китай е свързан и с водещата позиция на страната в глобалния автомобилен сектор. България се стреми да използва тази динамика, за да привлече повече компании, които търсят европейска база, достъп до пазара на ЕС и възможности за производство, транспорт и развойна дейност.
Инфраструктурата става част от инвестиционния залог
Пулев обяви и предстояща мащабна програма за модернизация на инфраструктурата в страната. В нея са включени развитието на пристанищата Бургас и Варна, които имат ключово значение за логистиката, транспорта и връзките между Европа и Азия.
Според представената линия инфраструктурата не е само вътрешен проблем, а част от инвестиционната привлекателност на България. Пристанища, транспортни връзки и индустриални зони могат да определят дали страната ще бъде просто пазар, или активен център за производство и разпределение.
Вицепремиерът отбеляза и преструктурирането на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията с фокус върху насърчаването на инвестициите. Допълнително се води диалог с финансови институции, за да се осигури устойчиво финансиране за големи инвестиционни проекти в България.
Китайски компании в София след новия кабинет
Преди кръглата маса министър Пулев проведе среща с 21 водещи китайски компании. Посланикът на Китайската народна република в България Дай Цинли отбеляза напредък в инвестиционното сътрудничество в редица сектори.
Тя подчерта, че събитието е първата съвместна инициатива между двете страни след съставянето на новото българско правителство. Целта е да се насърчи по-стабилна бизнес среда и по-активни контакти между предприятията от България и Китай.
Пулев припомни, че България е сред най-старите приятели на Китай в Европа и че двете държави поддържат стабилни дипломатически отношения повече от 75 години. По думите му тази основа вече трябва да се надгражда чрез конкретни инвестиции, индустриални проекти и стратегически партньорства.
Министърът представи възможностите за сътрудничество в инфраструктурата, енергетиката, транспорта, информационните и комуникационните технологии, автомобилната индустрия и земеделието. Акцент беше поставен върху логистичните предимства на България и нарастващото значение на транспортните коридори, които свързват Европа и Азия.
